Днес е големият християнски празник Сретение Господне. Той се отбелязва 40 дни след раждането на Христос. 40 дни след появата на Божия син, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Моисеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога.  Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък.

Днес в столичния храм „Успение Богородично“, който се намира в кв. „Хиподрума“ ще бъде отслужена литургия. Началото й ще бъде в 9.30 ч.

Кратко описание на празника

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Сретение Господне. Свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна

Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

Праведни Симеон, икона от о. Крит, 16 в.По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен…

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35).

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Слово на Сретение Господне

Тълкуване на песента на праведния Симеон Богоприимец за спасението на всички люде и за славата на праведниците. Произнесено в Руската църква „Св.Николай Чудотворец“ в София на 2 февруари (15 февруари стар стил) 1947 година

Не може да се изброи колко пъти ние, възлюбени в Христа чеда, сме слушали по време на богослуженията думите на боговдъхновения химн на праведния старец Симеон Богоприемец:

„Ныне отпущаеши раба Твоего, Владыко, по глаголу Твоему, с миром: яко видеста очи мои спасение Твое, еже еси уготовал пред лицем всех людей, свет во откровение языков и славу людей Твоих Израиля“ (Лука 2:29-32).

(„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“).

Към тези думи св. Църква насочва нашето внимание особено днес, в деня на великия празник Сретение Господне*.

* Сретение (слав.) – среща, посрещане. Сретение Господне – църковен празник (2/15 февр.), установен в памет на следното евангелско събитие: на 40-тия ден след Неговото рождение по плът Спасителят бил занесен в Иерусалимския храм от Пресв. Богородица и посрещнат там от прав. Симеон и св. пророчица Анна (Лука 2:22-38). Бел. прев.

За какво ни говори, възлюбени, този свещен химн на старец Симеон, тази негова предсмъртна, богооткровена песен?

В нейните кратки думи е изразено цялото Христово домостроителство.

Тук се казва: „защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички човеци“ (по слав. превод). Поради пророческия дар, с който бил надарен праведният Симеон, той е съзерцавал с всички подробности спасението, извършено за нас от нашия Изкупител и Господ, и особено Неговите страдания и кръстна смърт. Св. Симеон съзерцавал това спасение не само поради своя пророчески дар, но и затова, че той е бил един от 70-те мъдреци, превели Библията 300 години преди събитието, на което е посветен празникът Сретение Господне. Той превеждал книгата на пророк Исаия, който така точно предсказал и изобразил страданията и смъртта на Христа, сякаш сам се е намирал пред Кръста, когато разпъвали Господа и всичко е видял със собствените си очи. Не случайно св. пророк Исаия е наричан ветхозаветен Христов Апостол.

По-нататък в свещения химн на старец Симеон се казва: „светлина за просвета на езичниците“. От тези думи се вижда, че на праведния Симеон било открито онова, което последвало след изкупителното дело на Христа – разпространяването сред всички езически народи на вярата в Него като в Бог, приел човешко естество. Важно е да се отбележи, че когато праведният Симеон говори за спасението и озаряването на целия свят със светлината на вярата, той има предвид всички хора. А в края на своя предсмъртен химн той говори за славата само на Божиите люде, т.е. на новозаветните праведници. („…и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:32). След изкупителната кръстна смърт на Христа Израил е новозаветната Църква – бел.ред.) И това е обяснимо. Господ е извършил Своето спасително дело на изкуплението заради цялото човечество. Също така и светлината на Православната вяра била разпространена чрез проповедта на Апостолите по всички краища на света. Но далеч не всички хора са се възползували от изкупителното дело на Христа и са възприели истинската вяра в Него. Затова малцина, даже измежду православните, се удостояват със славата, за която говори св. Симеон Богоприемец.

Какво обаче трябва да разбираме под тази слава? – Св. Симеон подразбирал славата, която се проявява в живота на светите люде под действието на благодатта от мига на слизането на Св. Дух върху Апостолите. Тя е преди всичко светостта на новозаветните праведници, която по думите на Христа е неразделно свързана с божествената радост (Йоан. 15:10-11).

Тази слава, това са дивните знамения и чудеса, които Божиите угодници поради своята святост извършвали с благодатта на Св. Дух. Тази слава – това е божественият дар на ведение (духовно познание, бел.прев.) у светиите, което достигало неизказани откровения на божествените тайни, до съзерцаване на Самия Господ Иисус Христос в Неговата божествена слава, на Пречистата Негова Майка, на светите Ангели и другите небожители.

Под тази слава трябва да разбираме онова, което някога пророчески е предизобразил Божественият Псалмопевец с думите: „В светиите, които са на земята Господ е явил дивно Своята воля“ (Пс.15:3, по слав. превод).

Славата, която е съзерцавал св. Симеон Богоприемец удивлява Ангелите и те непрестанно прославят за нея Господа. Тя удивлява и хората, защото за светиите се отнасят думите на нашия Спасител: „Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

* Стълп – висока кула, на която светецът живеел в непрестанна молитва и духовни подвизи. Бел.прев.
** Сажен – древна руска мярка за дължина. 1 сажен = 2.1336 метра. Бел.прев.

Тази слава на новозаветните праведници чувствуват дори дивите кръвожадни зверове. В житието на св. Симеон Стълпник се разказва как някога при неговия стълб* допълзяла огромна змия, дълга 16 сажена**.  Тя му показала окото си, в което бил попаднал голям трън, и сякаш молела великия стълпник да й помогне. Св. Симеон прекръстил окото й и трънът излязъл от него. От благодарност за изцелението змията една седмица лежала пред стълба, протегната в цялата си дължина. Поклонниците, които идвали при стълпника, за да получат наставление и здраве, се изпълвали с трепет и ужас, виждайки това страшно чудовище. Затова св. Симеон казал на змията: „Ти твърде много плашиш Божиите хора, които идват при мен, отиди си от моя стълб“. Тогава змията, като разумно създание, послушала Божия угодник и веднага се отдалечила.

В Лавсаика пък се разказва, че някога св. Макарий Александрийски седял в преддверието на своята килия, цял потънал в богомислие. Неочаквано при него дошла една хиена – хищен див звяр. Тя бутнала с главата си вратата, влязла в преддверието, където седял св. Макарий и оставила пред нозете му своето сляпо хиенче, безмълвно молейки светеца да го изцери. Великият Божий угодник вдигнал от земята сляпото зверче, помолил се, после плюл в очите му и то веднага прогледнало. Хиената го взела и си отишла с него. На следващия ден тя донесла на св. Макарий една овча кожа. Като я видял, преподобният казал на хиената: „Ти сигурно си разкъсала нечия овца, иначе откъде си могла да вземеш тази кожа? Няма да приема от теб това, което е придобито несправедливо“. Хиената навела глава, застанала на колене пред нозете на светеца и сякаш го молела да вземе кожата, но той й рекъл: „Нали ти казах – няма да я взема, ако не ми дадеш обещание, че вече няма да ядеш овцете на бедните хора.“ Тогава тя пак навела глава, като че ли се съгласявала с думите на светеца. Тази кожа била наречена „дарът на хиената“ и Божият раб я подарил на преподобна Мелания Римлянка.

Вие знаете, мои възлюбени в Христа чеда, как на преп. Герасим Йордански е служел лъв, а на преп. Серафим Саровски – мечка.

На праведната игумения Евпраксия от Староладожката обител (Новгородска област) пък служели вълци. Когато зимно време тя отивала да се помоли в един малък параклис навътре в непроходимата гора и след това на ски се завръщала в монастира, вълците бягали от двете й страни като нейни верни стражи. Те разбирали думите й и се подчинявали на най-малкото движение на ръката й. Така вълците пазели праведницата, като я изпращали до самите монастирски врати.

Ето каква слава на новозаветните праведници е съзерцавал праведният Симеон. Под нея трябва да разбираме и дивната кончина на светиите. Св. Серафим Саровски – и не само той – се удостоил с такава славна кончина, когато Ангели, сред неизказана благодатна светлина възнесли душата му пред Божия престол. Такава слава Господ дарувал при кончината на св. Антоний Велики, св. Амун, св. Теодор Студит, преп. Йосиф Песнописец и други велики Божии угодници.

Пророчески е видял св. Симеон и славата на праведниците, които според думите на Христа, „ще блеснат като слънце в царството на Отца Си“ (Мат. 13:43).

Най-сетне той е съзерцавал и своята бъдеща слава в Небесното Христово Царство. Колко голяма е тя, св. Николай Чудотворец открил на преп. Петър Атонски при едно свое явяване. Св. Николай казал на преп. Петър, че св. Симеон Богоприемец има такова молитвено дръзновение пред Господа, каквото дори той, св. Николай няма, и затова заръчал на св. Петър усърдно да се моли на праведния Симеон*.

* По-нататък в житието на св. Петър Атонски (12 юни) се разказва как праведният Симеон, сияещ с неземна слава се явил на преподобния, който бил тогава още воин, пленен и затворен в тъмница, и като взел от него обещание, че ще стане монах, докоснал със златния си жезъл веригите му и го освободил. Бел.прев.

И тъй какво иска от нас, мои възлюбени в Христа чеда, св. Църква, припомняйки ни думите на св. Симеон Богоприемец? Тя иска ние никога да не забравяме това, че Господ за всички хора, а следователно и за всеки от нас е извършил спасението чрез Своята Кръв на Кръста, и че ние ще носим огромна отговорност пред Него, пред Неговата пречиста Кръв, ако със своите грехове я потъпкваме.

Освен това Църквата иска ние винаги да помним плодовете на изкупителните кръстни заслуги на Спасителя: разпространяването на вярата в Христа сред всички хора на земята. Църквата иска ние винаги да бъдем озарявани от светлината на тази вяра, която е основа и средство за извършване на нашето собствено спасение. Разбира се, това желание на Църквата ще се осъществи в нашия живот, ако ние се стараем да имаме винаги истинска Православна вяра. Ако имаме еретическа вяра, ще навлечем върху себе си страшен Божий гняв и тук, и в бъдещия живот, и вместо Небесното Царство наш жребий ще бъдат вечните адски мъки.

Най-сетне, обръщайки вниманието ни върху боговдъхновения химн на праведния старец Симеон, св. Църква иска ние винаги, с цялото си сърце, чрез неизменното изпълнение на Божиите заповеди, да се стремим към приготвената за нас от Бога благодатна слава. Тогава тази слава в една или друга степен ще се изобрази в нас още в нашия земен живот и ще се разкрие с пълна сила в Небесното Христово Царство. Тогава над нас ще се изпълнят думите на първосвещеническата молитва на Христа, Който така се е молел на Своя Божествен Отец за учениците Си и за всички Свои истински последователи: „Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби преди свят да се създаде“ (Йоан. 17:24). Амин.

Сретение Господне: Да приемем в себе си Иисуса – Бога на любовта и правдата

Праведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!“ (Лука 2:30-32).

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприимец е искал да каже:

„Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина“.

Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!

Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.

Бог стои пред дверите на нашите сърца и чука на тях. Бог очаква от нас ответния жест.

Бог търпеливо чака, понякога много, безкрайно дълго очаква ответния зов, за да отговорим в съкровени мигове, когато сърцето ни е открито за вечността.

Според евангелското повествувание за празника Сретение Господне св. Симеон Богоприимец по-нататък е благословил св. Йосиф Обручник и Пресвета Дева Мария, на която е казал:

„Ето, Тоя [Богомладенец] лежи за падане и ставане на мнозина… и за предмет на противоречия“ (Лука 2:34).

В историческия си контекст тези думи са пророчески.

Повече от двадесет столетия Иисус Христос е предмет на спорове и борби, но също и извор на вяра и спасение.

Самият Син Божи оприличава Себе Си на Крайъгълен Камък, Когото зидарите са пренебрегнали и отхвърлили (Мат. 21:42). В Него действително са се спъвали и падали мнозина. Вграден обаче в сградата на нашето спасение, Той става основната й опора.

Нека светът да търси своите пътища в суета, лъжа и корист – този Крайъгълен Камък остава. Той не може да бъде разклатен с нищо. Провалът на ония, които разчитат само на силата на оръжието и терора – блуждаещите в лабиринта на земните илюзии, постоянно се разиграва като драма на историческата сцена, за да ни напомня, че има само едно твърдо основание в живота ни: вярата, надеждата и любовта.

Мисията на Иисус Христос срещна активна съпротива още в самото начало. Срещу Него се опълчи световното Зло, което се опита да Го убие, да Го погребе и запечата в гроба. Но отхвърленият Камък Христос винаги ще остава в основата на човешкото общество като непомръкваща Истина, като вечно Добро.

Историята на Църквата Христова е била винаги съпътствана от отрицанието на нейния божествен Основател.

Колко пъти всемогъщият Кесар разпъваше последователите на Иисус?

Колко пъти великият Инквизитор полагаше усилия да угаси истинския дух на християнството?

Всички тези опити обаче останаха напразни и безуспешни. Вълните на разрухата яростно връхлитаха и се разбиваха в свещения Камък, Който и досега „лежи за препъване на мнозина“, като предмет на дълбоки противоречия, но и на спасителен изход и от най-дълбоката криза…

Днес ние сме свидетели на пророческата глъбина на тези слова.

Какво постигнаха Кесарят и великият Инквизитор в борбата си срещу Евангелието на Господ Иисус?

Какво им донесе обоготворяването на идеологическите утопии, на прогреса и науката, противопоставени срещу човечността и богосъздадената люлка на нашия живот, обоготворяването на абстрактния човек? Ние ясно виждаме, как се разпада и руши сградата на всяко едно общество, отхвърлило този Крайъгълен Камък.

Сретение Господне е празник на истинска среща с Бога. Да не вървим по пътя на богоотрицанието и богоборчеството, но достойно да приемем в себе си Иисус – Бог на любовта и правдата. И ако ние носим Бога у себе си, тогава и в ежедневните ни срещи с хората, сред които живеем и творим, ще бъдем в състояние да вграждаме в живота божествените начала на истината, доброто и красотата.

В този велик празник, определен от Църквата ни като среща с Тебе, Спасителю наш, приеми ни с молитвеното упование: „Очите ни видяха Твоето спасение“.

Сретение Господне

Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.

Празникът припомня и съзерцава едно събитие, записано в Евангелието на св. ап. Лука. Четиридесет дни след рождението на Иисус Христос във Витлеем Йосиф и Мария, спазвайки религиозните правила по онова време, довеждат детето в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е записано в закона Господен (Лука 2:22-23). Евангелието продължава:

„Тогава имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светого, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато роди-телите донесоха младенеца Иисуса, за да извършат обичая по закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.

А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното от него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия – и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“

Колко вълнуваща и красива гледка: стар човек, държащ дете в ръцете си! И колко странни са неговите думи: „Защото очите ми видяха Твоето спасение.“

Размишлявайки върху тези думи, ние започваме да оценяваме дълбоката същност на това събитие и неговта връзка с нас, с мене, с нашата вяра. Има ли на света нещо по-радостно от срещата с този, когото обичаш? Наистина, да живееш значи да очакваш срещата. Не е ли свръхестественото, очарователно и толкова дълго очакване на Симеон символ на надеждата? Този старец е прекарал целия си живот, очаквайки светлината, която озарява всички, и радостта, която изпълва всичко. И колко неочаквано и красиво е дошла при Симеон дългоочакваната светлина и радост чрез едно дете. Представете си треперещите ръце на стария човек, когато поема в обятията си четиридесетдневния младенец толкова нежно и внимателно; очите, които се взират в малкото създание и се пълнят със славословия: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха, ръцете ми държаха и прегърнаха истинския смисъл на живота ми.“

Симеон е чакал. Той е чакал през целия си живот и със сигурност е размишлявал, молил и вглъбявал в очакването си така, че накрая целият му живот се е пре-върнал в едно постоянно радостно очакване.

Не е ли време да запитаме себе си: Какво очаквам аз? За какво ми припомня моето сърце все по-настоятелно? Дали животът ми постепенно се е превърнал в очакване на срещата със същест-веното? Това са въпросите, които поставя Срещата. В този празник човешкият живот е разкрит като превъзхождаща красота на съзряващата душа, освободена и изчистена от всичко дребно, незначително и случайно. Дори остаряването и смъртта, земната съдба, която всички ние споделяме, са толкова просто и убедително показани като растеж и изкачване към този момент, когато, изпълнен с благодар-ност, от цялото си сърце казвам: „Нека си замина. Видях Детето, което носи на света толкова много божествена обич. От нищо не се страхувам. Нищо не ми е непознато. Сега всичко е мир, благо-дарност и любов.“

Това е, което носи срещата с Бога. Това е празник на срещата на душата с Любовта, срещата с Онзи, Който ми е дал живот, и сила, за да го превърна в очакване.

Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко и Сретен.

Източник: pravoslavieto.com