България
Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Шутове ли говорят за народа?
Блиц
Никой не обърна внимание на новогодишното бъбрене на Плевнелиев. Защото досегашните му новогодишни обръщения винаги предизвикваха в публиката някакво неудобство, дори срам: първото от тях той беше записал на фона на фотос от Колорадските планини. Какво искаше да внуши по този начин, така и не стана ясно – но той не показа дори някакво бегло смущение от комичното си издънване. Тогава си казах, че той е готов да се снима и край цукалото на Обама, за да докаже верноподаничеството си.
***
На следващата година пък се беше пльоснал в огромен кожен фотьойл, сред книгите на някаква внушителна библиотека.
Три години му трябваха, за да схване, че трябва да се снима на фона на Герба – може би го смяташе за недостоен за собствената си мисия.
Публиката се срамуваше от тия фуклявщини – и едва ли е обръщала внимание на словесния материал, който произвеждаше Плевнеелиев.
А за него думите нямат никакво значение.
По начало, той е цар на клишетата, рецептата му е повече от банална: малко скудоумия за „евроатлантическите ценности“, малко фалшив интерес към народеца, една-две фрази на Апостола, тук-там и някаква очевидна глупост, която го злепоставяше, но той не си даваше сметка за това.
Сякаш си мислеше, че думите му умират едновременно с китайските фойерверки на новогодишната заря.
***
И така постепенно, публиката престана да му обръща внимание: някакъв човек си говори нещо от президентството, може би са изтървали шута на краля да го замести, докато онзи си угажда на новогодишната трапеза.
***
В навечерието на 2016-а Плевнелиев каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание. Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови – след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?
Никакъв, разбира се.
***
Това обаче не му попречи да каже в тазгодишното си обръщение, че „Днес България е коренно различна, спрямо годината, в която започнахме своя европейски път“.
И е различна, понеже „Парите за образование, за пенсии и социални политики вече са три пъти повече“ – готово, шутът се изкиска доволно.
Обаче го казва не шут някакъв, а президента.
А той сякаш дори не е чувал, че сме на второ място в света по смъртност; че сме на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания; че сме на първо място в ЕС по смъртност на пътя.
***
Отгоре на всичко, образователната ни система е напълно съкрушена – тя произвежда вече огромно количества „функционално неграмотни“ младежи – евфемизъм, който да ни позволи да преглътнем факта, че са си истински безкнижници.
Но много подходящи, за да ги затрупват с лъжи и да ги превърнат в хора, насилствено лишени от познание за Миналото.
Затова пък удобни за измамите на Настоящето.
***
„Никога досега българите не са били толкова свободни и интегрирани с демократична Европа“ – каза още Плевнелиев.
Така е, и то до степен, че нашите гастарбайтери/наемници надхвърлят два милиона души – и вече са повече от работещите тук, в страната.
И на фона на тази очевидна катастрофа, Плевнелиев се хили ведро: „Трябва да продължим да пишем историята на силна България в силен Европейски съюз…
Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля…
ТРЯБВА ДА ДОБАВИМ СТОЙНОСТ, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда“.
Да добавим стойност?
Ние?!
Как – с броя на българските гробове ли, с които сме световен лидер?
Трябва да си много специален, в поне едно отношение, за да говориш така – трябва да си ампутиран от чувството за срам.
***
Безсрамието ни връхлита от всяка от цитираните фрази.
А зад него наднича една непомерна арогантност.
Можеш да ломотиш, че България е първостепенен фактор, който определя европейските съдбини.
Тази лудост може да бъде преглътната.
Но другото е нетърпимо.
Живееш в държавата на Хитрино, а сякаш си на Луната.
Това не е обикновено словоблудство – това е посегателство върху Нашата Свяст, ако тази дума все още е позната на днешните шутове.
***
Тия хора, всъщност, говорят на себе си – и за себе си.
Те изобщо не ви забелязват.
А и изначално са се примирили, че Историята няма да им обърне никакво внимание, те изписват имената си със симпатично мастило, което изветрява веднага.
Цяло село бе опожарено наскоро, сякаш е на бойната линия в Сирия – но те си говорят, че трябва да направим по-значима Европа.
***
Нормалният човек трудно може да проникне в онова, което се случва в разума на тия хора.
Как може да се понесе нелепото твърдение, че една страна, в която е опожареното Хитрино, може „да добави към Европа“?
Какво да добави – какво от диващината, в която сме затънали?
Плод на какви турбуленции е това изхвърляне на Плевнелиев – и шутът, който често го замества, трудно ще обясни това.
***
Обикновените хора отдавна са наясно, какво се случва: трудова повинност в полза на Европа и разцвет на политическото еничарство.
Българските политици винаги са били в услуга на сателитното оцеляване на страната ни – по-прикрито или под формата на усърдно целувачество.
Но днешните еничари надминаха въображението и на най-разюздания прислужник.
И петната от тяхната слугинска дейност никога няма да бъдат заличени.
Никакви хора, които не се свенят да демонстрират безпределно покорство.
Държаха се толкова безсрамно, че неизбежно публиката се сещаше за онази дама с три регистрации за проституция, която колхозникът Ненчев назначи за шеф на отдел във Военното министерство.
Блюдолизничеството на някои наши политикани спокойно може да бъде определено и като проституция.
Може би трябва да бъдем изоставени от всички, дори и от Господ – едва тогава ще можем да се върнем към някаква политическа нормалност.
***
Една задачка за младите ни математици: сумите, които досега сме получили от ЕС, достатъчни ли са за построяването на два ядрени блока?
Как сте, как сте със смятането? – пита Историята, ако все още продължава да ни обръща внимание.
***
Жалката истина е, че ние вече сякаш не се познаваме – и това беше една от главните цели, може би най-главната, на Прехода.
Но Опекуните ни са наясно – знаят, какви подлоги са нашите властници, какви дупедавци.
И не ни спестяват униженията…
***
Миналата година по това време написах един текст, ето неговото начало:
„Годината започна нормално.
В смисъл, че сме за никъде.
В Сандански циганите крадат ток на поразия – както и навсякъде другаде.
Един от тях каза, понеже им спрели за малко тока: „Това е расова дискриминация“.
Крадец – обаче знае какво е дискриминация.
Вече така ще ви говорят.
Крадците ще поумняват.
Държавата – не.“
…
Тази година пак сме за никъде.
Може би дори още повече.
***
Да се разведрим за малко – ето как гледат американците на политиците си.
Според чудесния автор Роуботъм, в Тексас екзекутирали хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт – защото това би означавало да се изтребят повечето политици.
***
/със съкращения от „Уикенд“/
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
