Made in BG
Легендарен пилот, спечелил първата въздушна битка за България, умира в яхър
Първата българска въздушна победа над неприятелски аероплан е регистрирана преди 101 години. На 30 септември 1916 година към София се е устремил бомбардировачът “Фарман 40” с фабричен номер 3185. Той се числи към 384-та френска въздушна ескадрила, изпратена да подпомага бойните действия на съюзническа Сърбия. Фарманът излита от летище близо до Солун и носи четири десеткилограмови бомби за хвърляне над българската столица. Екипажът на въздушното страшилище са две сериозни имена – френският пилот Морис Роабл и най-добрият стрелец наблюдател на сърбите Бранко Наумович.
Четирите бомби едва ли са щели да нанесат решителни поражения, полетът е целял да изплаши населението. А на двамата е обещано след бомбардировката да прекарат два дни в дантелите на пищни красавици в Малкия Париж. Тогава така наричали пълния със съблазни Букурещ…
Предвкусвайки сладки мигове, нападателите са изненадани от силния преграден огън на българската зенитна артилерия. Според някои историци бомбите потъват нейде из софийското поле, други ги пращат на улиците “Шишман” и “Гурко”, на “Оборище”, на бул. “Фердинанд”. Един факт е неоспорим – българската авиация вече е направила необходимото, за да посрещне неканените гости. От летището на Божурище излитат два изтребителя “Фокер-Е-III” със задача да се изправят на пътя на бомбардировача край Владая. Други три учебни самолета “Албатрос” с картечници били вдигнати над центъра на София.
Като видял зад гърба си българските изтребители, пилотът Роабл казал на Бранко Наумович: “Всяко спасение е изключено, загубени сме.” С виртуозна маневра снижил самолета и се опитал да влезе в маршрута над Искърското дефиле по посока на Букурещ. Не му е било до мечти по Малкия Париж, а искал да се скрие из планинските гънки. Не така мислели неговите преследвачи. Единият фокер се пилотирал от германския инструктор фелдВебел (съгласно немския правопис!) Вагнер, а другия управлявал поручик Марко Първанов. Българинът бил дипломиран преди месеци, пратен на фронта, но върнат да се обучи на модерни самолети.
Пръв атакувал германският инструктор. След него като разлютена оса пуснал огнено “жило” Марко Първанов. Вражеският самолет с надупчен корпус и спрял двигател планира към земята и се разбива “щастливо” край Своге, където леко ранените Роабл и Наумович са заловени и откарани в Софийското комендантство. Там комендантът полковник Свинаров събира заедно четиримата противници от небето, за да застанат… усмихнати пред фотообектива!
За автор на първата българска въздушна победа е провъзгласен поручик (после капитан) Марко Първанов!
Години след случката Роабл и Наумович забравят рицарския жест на българите и се жалват, че били измъчвани и обиждани…
Българският орел капитан Първанов води две неравни битки в небето през 1917 и 1918 година. Далеч зад фронтовата линия е нападнат от 15 вражески самолета. С пробойни и ранен наблюдател (капитан Никола Дремсизов) Марко успява да се върне на летището в Удово. А на 6 май 1918 г. се сражава с три чужди изтребители и се отървава без поражения. За подвизите си през 1916 и 1917 г. Марко Първанов е награден с два ордена за храброст: четвърта степен втори клас и четвърта степен първи клас.
През 1929 година на комисия в състав Марко Първанов, Христо Лазаров и Тодор Рогев е възложено да изследват причините за произшествията и злополуките от 1923 до 1928 г. в наново възраждащата се след войната авиация. Укритите от унищожаване след Ньойския договор стари машини често заглъхват във въздуха, чупят вилки и бутала. Към това се прибавят лошо техническо обслужване и пилотски грешки. Има и жертви поради “неблагоразумие и стремеж към рекорд” или “липса на дисциплина и нарушение на правилника”.
Любопитно е бламирана поговорката “Веднъж стомничка за вода, два пъти, на третия…” Оказва се, че членът на комисията Тодор Рогев и пилотът Георги Василев претърпяват по девет инцидента във въздуха, но с невероятен късмет докосват земята живи!
Пенсионираният въздушен ас Марко Първанов има фирма за търговия със самолетни части. След 1944 г. е арестуван, смятан е за германски шпионин, но приятели повлияват на процеса. Огорчен се връща в родната Берковица, където общината вече е присвоила голямата бащина къща, а в оставените им три северни стаи са се побрали в “дядова ръкавичка” много роднини. Добросърдечният герой от небето над София е принуден да наеме наблизо малка барака, бивш яхър. Години наред напразно пише молби до Народното събрание да отменят несправедливата кражба на жилищния имот. Пише и тревожни писма до приятелите пилоти Юрдан Семенов и аса Радул Милков.
“Нямам вече нито сили, нито нерви да се боря. Понякога ме обземат някои лоши мисли…” Радул Милков му дава надежди: “…много се намъчи, мили Марко! Дано се оправят твоите работи, та да се прибереш в собствената си къща.”
С прекършени криле от житейските бури, изгонен и от схлупената барака яхър, защото народният съдия в Берковица щял да строи на мястото нова къща, авторът на първата българска въздушна победа ляга тежко болен на грижите на майката. Някогашният български орел полита надалеч на 9 февруари 1962 година. Намира приют някъде високо…
Източник: Труд
Made in BG
Евгени Генчев натри носа на Славена Вътова. Победителят в “Хелс Китчън” с първи дума след финала
В тежка битка на финала един срещу друг се оказаха пианистът Евгени Генчев и Славена Вътова.
Е, изглежда, че по-добрият победи и това е някогашният ерген. Така конкуренцията му остана с пръст в устата и вероятно се чувства доста зле, имайки предвид, че пребори доста народ по пътя към победата.
В подкаста “Кухнята след Ада” Евгени Генчев проговори за преживяното вътре. По думите си е влязъл в надпреварата подготвен: с часове, прекарани в кухнята, за усъвършенстване на уменията. Реалността обаче се оказала по-стряскаща: трябвало да се пренастрои, за да свикне с динамиката, напрежението и постоянния шум наоколо.
Именно жестоката концентрация му помогнала да остане фокусиран и да не се разпилява в дребнотемия. И макар от няколко години да не консумира месо и риба, съумява да преодолее собствените си вкусове, за да се докаже като майстор-готвач.
Генчев признава, че и тук, както и в музиката, го е движела емоцията и страстта да прави нещата, както трябва. Смята и занапред да продължава да твори в кулинарията и смело да съчетава двете изкуства.
И наистина, той бе сред най-обраните участници в “Хелс Китчън” и стоеше далеч от скандалите и непрестанните злобни подмятания в ефир. По всичко личи, че разполага и с подкрепата на родителите си, а каква ще я върши от тук насетне, предстои да видим.
Източник: vesti.bg
Made in BG
ДесиСлава: Заживях на село, садя си краставици! (Вижте защо избра този живот)
Популярната певица с ангелски глас ДесиСлава е родена през 1979 г. в Раднево, а с музика започва да се занимава още от ранна детска възраст. Когато е на 17 години, записва албум като солистка на оркестър „Раднево“.
Година по-късно подписва договор с „Пайнер Мюзик“ и издава първия си самостоятелен албум „Нямам проблеми“. Тя е автор на пет от песните в него. През 2001 г. Деси става майка, като ражда първородния си син Майки в Америка, където за кратко живее с баща му. През годините „Пайнер“ продуцира още три нейни албума: „Ези-тура“, „Завинаги“ и „Мистерия“, преди през 2003 г. да се раздели с компанията.
На следващата година Деси създава собствена продуцентска фирма New Music Stars. През 2007 г. участва в два риалити формата – VIP Brother и „Пей с мен“. През 2009 г. изпълнителката се пробва и като продуцент, а през 2010 г. стартира свой музикален канал DSTV. 2011 г. носи нов етап в кариерата й. Първо издава албума Slavatronica – един експеримент, комбинация от електронна музика и фолклор. През същата година ДесиСлава решава да гради кариера и в денс-поп музиката, като се представя с псевдонима Dess, а първата й такава песен е I Like. През 2012 г. участва в третия сезон на българския сериал „Столичани в повече“.
През 2026-а тя отбелязва 30 години на сцената, които ще отпразнува с първия си голям концерт в столичната зала „Арена 8888“ на 15 декември. В момента подготвя и нов албум.
Има две момчета – Майки, който я направи баба на малката Десислава преди две години, и Борис на 9 години. Той е от връзката й с боксьора Благой Найденов, с когото са разделени.
Деси, предстои ви първият голям концерт в зала „Арена 8888“, кои колеги ще бъдат с вас на сцената, какви изненади готвите на почитателите ви? Колко тоалета ще смените?
Ще поканя всички, а вече кой ще дойде – не знам. Уважавам всички колеги, аз също съм се чувствала уважавана през всичките 30 години на сцената. Никога не съм влизала в скандали или интриги, така че предполагам, че повечето ще откликнат на поканата ми. Може би големият въпрос е дали Азис ще участва.
Между нас през годините е имало леки спречквания, а и той обича да се прави на интересен. Като ме имитираха в „Две капки вода“, присъствах в публиката и го поканих съвсем официално на концерта си. Първо обеща да дойде, а след това каза, че не си е погледнал графика, така че не е много сигурно дали ще присъства.
Тоалетите ми ще бъдат ушити от дизайнер. Разгледах роклите на големи брандове, но честно казано, бих искала да облека нещо изработено за мен, така ще се почувствам по-специална. Ще сменя минимум три, а може и четири тоалета.

Коя ваша песен свързвате най-много с живота ви, с личните ви преживявания?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото песента не е една. Ако трябва да кажа коя е любимата ми песен, тя е „Забрави за мен“. Може би „Две сърца“ също е сред фаворитите ми, почти нямам участие, на което да не я изпълня, защото хората много я харесват.
Вече 30 години сте на сцената, спомняте ли си първите си изяви?
Първото ми излизане на сцената беше на училищен празник във втори клас. Спомням си, че забравих мелодията и текста от притеснение, но не спрях да пея. Продължих песента с мои думички и с мелодия, която измислих на момента. Явно още от малка умея да импровизирам. (Смее се.)
На колко години бяхте, когато разбрахте, че ще станете певица?
На 16 години започнах да пея с оркестър „Раднево“ по сватби. Тогава не знаех, че това ще е моята професия. Учех в Техникум по енергетика, специалност оператор на термични и водоенергетични машини и съоръжения, и си мислех, че като завърша, ще си намеря работа в ТЕЦ „Марица-изток“. Защото всеки, който учеше в този техникум, отиваше да работи в ТЕЦ-а. Ходила съм и на стаж там от училище, за да се запозная със самите системи и уреди нагледно.
И как избрахте музиката?
Тази професия ме избра, аз нямах време да мисля какво искам и какво не искам на 18 години. Докато пеех с оркестър „Раднево“, подготвяхме албум и отидохме в „Пайнер“, за да запишем песните. Тогава ръководителят Минчо Атанасов ме похвали в компанията, като каза, че мога да пея поп и фолклорна музика, спомням си, че изпълних парче на Уитни Хюстън. Аз обаче исках да отида в ансамбъл „Филип Кутев“, защото си представях, че ще бъда народна певица. Бях ученичка на голямата Вълкана Стоянова и тя ме заведе в ансамбъла, представи ме, те ме харесаха, докато един ден в Хисаря не дойдоха Стефан Статев и Димчо Делев, които са музикални продуценти от „Пайнер“. Точно бях завършила училище и те ме поканиха да стана певица в компанията. Отговорих им искрено, че искам да пея във „Филип Кутев“ и фолклорът ми е присърце, но те ми обясниха, че в мен има нещо индивидуално и аз съм родена да бъда звезда.
Тогава живеех с майка ми в една общинска квартира, тя се беше разделила с втория си съпруг и работеше в санаториум, където миеше чинии. Понеже нямахме кой знае колко пари, се съгласих да пея в един бар в село до Димитровград, за да изкарам по 120 лева на вечер. Толкова много се зарадвах, че от музиката мога да печеля и да помагам на майка ми, че въобще не се замислих и подписах договора с „Пайнер“.
Когато започнах да работя върху първия си албум, ми беше трудно, защото като непозната певица никой композитор или текстописец не ми обръщаше внимание. Спомням си, Пламен Петров от „Кристали“ беше дошъл да ми помогне с аранжиментите, аз направих някои от мелодиите и текстовете и така записах първия си албум. От него не се родиха много хитове, но може би ще изпея една песен от този албум на концерта в „Арена 8888“.
Какви спомени пазите от вашата леля Мими Иванова, като малка учехте ли се от нея?
Аз живеех в къщата на Мими Иванова в Хисаря, защото майка ми беше женена за нейния племенник, син на нейната сестра.
Доведено дете съм в тази къща.
И Мими идваше редовно със съпруга си Развигор Попов. Водела е и Янка Рупкина на гости. Като гледах Мими като малка, ми беше много интересно, възхищавах й се, наблюдавах я как се облича, как се гримира, какви рокли носи. Тя дори ми е подарявала някои от своите дрехи, защото тя беше много мъничка и на 13 години те ми ставаха. Дори помня, че ходех с нейните сценични дрехи на училище и всички ме гледаха малко странно. Майка ми ме обличаше през зимата с вълнени чорапогащи, пуловер и панталон, за да ми е топло, а аз се преобличах в училище с копринените дрехи на Мими. (Смее се.)
Планирате ли дует с Мими Иванова?
Говорили сме в тази посока. Както и за един проект, в който да изпея някои от най-хубавите песни на Развигор Попов, но те ще са с нов прочит.
Съжалявали ли сте, че тръгнахте по този път? Искали ли сте да се откажете от музиката някога?
Много пъти съм искала да се откажа, защото съм срещала нечестни неща в работата си. Било ми е трудно да се боря, не че не съм борбена. Напротив – времето показа, че имам характер и съм упорита, но като по-млада не можех да защитя интересите си. По-късно трудностите ме калиха и вследствие на всички уроци, които получих, разбрах, че мога да устоявам на всичко. В мен има един воин, който никога не казва „не“. Даже сега в новия ми албум, който подготвям, имам песен, в която се обръщам към своето сърце. Пея, че с него успяхме да преминем през всякакви житейски бури, но никога не казахме, че не можем повече.
Кои са най-трудните ви чисто житейски моменти?
Като се започне от това, че имах трудно детство, защото родителите ми се разведоха. След това майка ми имаше втори несполучлив брак, което също ми се отрази. Всичко това се пренесе и в личния ми живот. Раздялата с бащата на големия ми син Майки беше първото по-тежко решение за мен. Винаги съм мечтала за щастливо семейство, но не бях подготвена тогава за него. Нямах зрялост и мъдрост как да избера човека до себе си, просто приех това, което съдбата ми поднесе, и си мислех, че така се случва в живота. Явно човек се ражда, за да научи уроците си, които не е успял да усвои в предишен живот. И съответно животът и съдбата ти дават такива срещи, хора и раздели.
След това преживяхте и други тежки раздели с ваши партньори, май не ви върви с мъжете?
Да, така е, по-скоро не ми върви с мъжете. Имала съм и много щастливи моменти, но може би проблемите идват от спецификата на професията ми. Най-нормално е жената да е вкъщи край мъжа и децата, да създава семейния уют, а не да се прибира рано сутрин от участие.
Има и нещо друго – най-съкровеното нещо в мъжа е егото му и не е лесно той да застане до успяла, самостоятелна и силна жена, която се оправя сама в живота. И това не се отнася само за жените с моята професия, а и за успелите дами във всяка една област – било то политика или бизнес.
Малцина знаят, че сте имали брак с Галин, мъжа на Галена, защо се разведохте?
Галин е много добро момче, изключително семейно ориентиран е. Той обърна голямо внимание на детето ми, а знаете колко важно е това за всяка майка. Може би това ме накара да се омъжа за Галин, оцених неговата грижовност и отдаденост, но в онзи период не бях готова за семейство. Освен това ние сме много различни като характери. Бяхме и млади и не ни се получиха нещата.
С бащата на втория ви син – боксьора Благой Найденов, също се разминахте. Каква беше причината за раздялата ви?
Той е доста по-млад от мен, може би оказа влияние разликата във възрастта ни. Аз бях по-зряла, а той имаше още много житейски уроци да научи. Сега в името на детето се опитваме и съумяваме да имаме приятелски отношения. Чувствам го близък, доста често комуникираме покрай Борис, той е много заинтересован и добър баща.
В личен план обаче се оказахме доста различни. Светоусещането ни не е еднакво и така се разминаха пътищата ни.
Сега има ли мъж до вас?
Съжалявам, че не мога да се похваля, но нямам мъж. Вече искам да имам човек до себе си, може би съм готова за нова връзка, но всичко е божа работа. Вече знам какво би ме удовлетворило от партньора до мен и не бих направила компромиси. Той трябва да е зрял, да знае какво иска, да е подкрепящ, грижовен, да бъде моето другарче в живота. Не бих била с някого, само за да не съм сама. Не искам да губя времето и енергията си в отношения, в които не виждам бъдеще.
Разкривали сте, че появата на Борис е чудо, какво се случи?
Имах проблем, който пречеше да забременея. Докторите казваха, че трябва да се подложа на операция с лазер, за да стана майка. Все отлагах, въпреки че Благой искаше да имаме дете, и чудото се случи, без да се подлагам на интервенцията. Явно Бог е имал този план за нас и Борис ни е избрал за свои родители.
Малкият ви син какви интереси има, музикален ли е?
Много е музикален и затова скоро ще го запиша на пиано, дори вече сме намерили подходящ учител, въпреки че засега спортът го влече повече и вече трета година усилено тренира футбол. Отскоро е в детската школа на „Ботев Пловдив“, защото се преместихме да живеем на село в близост до Пловдив. Целият му живот е топка и учене. През уикендите, когато е при баща си в София, ходи с него и в залата по бокс. Обича да играе и шах.
Защо се пренесохте да живеете на село?
Разбира се, по-удобно е да се живее в столицата, но натовареността на голям град като София ме измори и взех това решение да се преместим на по-спокойно място. В момента живеем в едно много красиво селце на няколко километра от Пловдив и се чувстваме прекрасно.
Големият град определено не ми липсва, тъй като аз не съм много социална личност, дори определям себе си на моменти като интроверт. Въздухът тук е много по-хубав и има прекрасна среда за отглеждане на малко дете. Този дом за мен е мечта.
Другото положително е, че големият ми син Майки и неговото семейство живеят в Пловдив и така може да се виждаме по-често.
Каква баба сте, колко често виждате внучката Десислава?

Лоша баба съм, защото не я гледам, още съм много активна в работата си, а пък и тя е по-палава и изисква голяма енергия. Радвам се, че Майки и Анжела станаха родители млади, за да имат сили да я гледат. Деси пее, танцува като всяко дете на две годинки, впечатлява се от микрофони, от музика. Разпознава ме и знае моите песни, сама влиза в Ютюб и търси микрофончето в Гугъл, на което изрича баба, но съответно аз не излизам така там. (Смее се.)
Как се зареждате?
Имам ново любимо занимание – градинарството, което много ме разтоварва. Сега съм си взела шест коренчета краставици сорт „Гергана“ и предстои да ги пресадя. В двора си имам дръвчета с лимони и мандарини, както и прекрасна магнолия и много рози. Когато се занимавам с тази градинка, забравям за всички грижи, които са в главата ми. Не съм вярвала, че градинарството може да носи такъв голям релакс и така да разтоварва.
Сега как поддържате форма, спазвате ли режим, спортувате ли?
Имам проблеми с щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото, и при него трябва да се спазва хранителен режим. Необходимо е и движение. Засега имам само колело вкъщи, харесала съм си пътека и ще си купя уреди, за да започна да спортувам по-активно.

Преди сте казвали, че заради инсулинова резистентност сте си слагали нашумелите инжекции за отслабване „Оземпик“, сега бихте ли ги препоръчали на момичетата, които искат да свалят килограми?
Човек, който няма здравословни проблеми като диабет и инсулинова резистентност, не бива да ги използва. Това е абсурдно и вредно, а и след като вече не се слагат, има йо-йо ефект. Няма лекарство или инжекции, след чието спиране да не се връщат килограмите обратно. Истината е една-единствена – трябват движение и здравословно хранене, които да станат начин на живот.
Какви са мечтите ви, Деси?
Честно казано, нямам кой знае какви лични мечти. Като цяло искам спокойствие и мир и по-голямо разбирателство между хората в човечеството. Моите цели в работата са реални и достижими. Никога не бих мечтала за нещо, за което знам, че нямам възможности, не хвърча в облаците, а съм здраво стъпила на земята. ko4.bg
Made in BG
Ето я жената до победителя в Hell’s Kitchen Денисиньо: Айсен ме записа, не подозирах!
Денисиньо и половинката му Айсен гостуваха в „На кафе“, където споделиха любопитни подробности за любовната си история, участието му в „Хелс китчън“ и емоционалния път до голямата победа.
Шампионът призна, че първоначално изобщо не е знаел кой стои зад кандидатурата му за кулинарното риалити. Оказва се, че именно Айсен е човекът, който го е записал за участие.

Снимка: YouTube/На кафе
„Моята половинка ме записа за „Хелс китчън“.
Минал съм първия и втория кастинг и чак тогава тя си призна, че ме е записала“, разказа Денисиньо.
Победителят сподели, че в началото се притеснявал най-вече от дългото отсъствие. Участието във формата означавало месеци далеч от дома и от жената до него.
„Бях притеснен, че няма да ме има три месеца и тя ще бъде сама“, сподели победителят.
Денисиньо разказа и как животът го е отвел в Разград — градът, който се оказва съдбовен за него. По думите му в началото е имал проблеми с визата и дори е мислел да напусне България.
„Имах проблеми с визата и първоначално бях нелегален. Мислех да си тръгна, но тогава срещнах Айсен и животът ми се преобърна“, призна той.

Снимка: Инстаграм
Айсен също върна лентата назад и разказа как е започнала връзката им. Първата им среща не била никак романтична, а по-скоро забавна и леко неловка.
„Когато се запознахме, само се здрависахме и той се обърна да си работи. Все едно ме нямаше там“, разказа тя със смях.
С времето обаче двамата започнали да общуват повече и постепенно се сближили. Денисиньо започнал да ѝ подарява рози, а отношенията им бавно се превърнали в истинска любов.
Айсен призна, че в началото и двамата били много срамежливи. Допълнително предизвикателство била и езиковата бариера, която правела общуването им още по-особено.
„Той ми говореше на „вие“ и ми казваше: „Вие сте много красива“, разказа тя.
Оказва се, че именно Айсен е направила и първата голяма крачка към брака.

Снимка: Инстаграм
„Аз му предложих да се оженим“, каза Айсен.
Двамата не скриха вълнението си и когато си спомниха финала на „Hell’s Kitchen“. Айсен призна, че се е разплакала в момента, в който шеф Виктор Ангелов е обявил Денисиньо за победител.
Историята им показва, че зад голямата победа в кухнята стои не само талант и много труд, но и силна подкрепа, любов и човек, който е повярвал в Денисиньо още преди самият той да направи първата крачка към формата.
-
България1 седмица agoДжипи: Няма друга страна като България, в която пациентът да може да се обажда на лекаря си по телефона
-
Made in BG1 седмица agoВдовицата на Боби Михайлов показа перфектна форма в Италия (СНИМКИ)
-
България1 седмица agoИздирват 34-годишна жена, изчезнала докато разхожда кучето си в София
-
Здраве5 дни agoГолеми промени, свързани с ходенето при личния лекар
-
Made in BG1 седмица agoДара промени песента за „Евровизия“
-
Любопитно1 седмица agoХороскоп за 7 май: На Водолеите ще им е широко около врата, но на Овните светът ще им се види тесен
-
Любопитноедин ден agoХороскоп за 15 май: Водолеите ще извадят асо от ръкава, а Лъвовете ще сложат картите на масата
-
България1 седмица agoСКАНДАЛ! Делян Пеевски отново се настани в кабинета на Тодор Живков в Бастиона на Партийния дом!
