България
Скръбна вест: Големият Проф. Кръстьо Петков е издъхнал тази нощ
Бившият председател на КНСБ проф. Кръстьо Петков е починал тази нощ след мъчително боледуване, съобщава за Епицентър.бг, като се позовава на информация от близките му.
Проф. Петков в последните години се бореше с тежката болест и не преставаше да работи. От една седмица обаче здравословното му състояние драматично се е влошило и лекарите са казали: Дотук сме!
Искрени съболезнования на семейството на проф. Петков.
Ето автобиографията на видния български общественик, с която започва блогът му:
Роден съм през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област.
Завърших Техникум по хидромелиорации в гр. Павликени, а през 1968 година се дипломирах със специалност “Политическа икономия” във Висшия икономически институт “Карл Маркс” – София.
Започнах работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция “Социология на труда” в Института по труда на Министерството на труда.
През 1978 г. бях избран за доцент по социология във ВИИ “Карл Маркс”.
През 1986 година защитих докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и бях избран за професор по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Специализирал съм социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.
Участвал съм в университетски програми и семинари в САЩ в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.
През периода 1976 -1991 г. съм заемал следните ръководни длъжности в научни институции:
1976 -1977 г. – ръководител на лаборатория “Социология и психофизиология на труда” в Института по труда;
1978 -1982 г. – ръководител на група “Социологически изследвания” към информационен център на ЦК на БКП;
1982-1987 г. – директор на Профсъюзния институт “Георги Димитров”;
1988-1990 г. – директор на Институт по социология на БАН.
Бил съм гостуващ преподавател в следните университети:
Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран съм за почетен доцент на същия университет;
Католически университет, Тилбърг, Холандия;
Свободен университет, Брюксел, Катедра “Социология”;
Университет в Билефелд, Германия, Катедра “Социология”;
Кавказки университет – Грузия.
Член съм на Българска социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.
През последните години работя като водещ експерт по проекти на ЕКП, в които участват млади икономисти и социолози от Югоизточна Европа, Западните Балкани и Евразия по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика, трудовите пазари, данъчните модели, антикризисните стратегии.
Привличан съм като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка, на МКП в Монголия и Китай, Италия, Сърбия и др. страни. След 2008 г. години участвам активно като експерт към WIEGO по неформалната икономика и нерегистрираната заетост в страните с преходни икономики, както и в Индия, Тайланд, Индонезия, Перу и др.
Oт 1983 до 1987 г. бях сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации.
Прекратих едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между моите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.
Перестройката в тогавашния СССР не намери приложение в България. Предприетият възродителен процес доведе до конфликт с трайно негативно отражение върху интересите на държавата. Преследването на интелектуалци (социолози, философи, историци) заради различните им убеждения също допринесе за моето решение.
Впоследствие разбрах, че съм отписан от кръга на сътрудниците с обяснението: “отказал да изпълнява задачи”.
Нямам притеснение от този епизод в живота ми. Всяка държава организира контраразузнавателна дейност и брани външнополитическите си интереси.
Работещите в системата на военното контраразузнаване са достойни хора и аз ги уважавам заради професионализма и личния им принос.
Основател съм и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ).
Бях народен представител в 39-то Народно събрание.
Като председател на КНСБ и като народен представител съм се занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие.
От 1997 г. до 2012 съм председател на политическата формация Обединен блок на труда.
От 2012 г. съм председател на УС на Съюзна икономистите в България.
Основател и съпрезидент съм на Белгийско-българската асоциация БЕСТ ТУ Бο (Best2b), която от 2005 г. работи за развитие на двустранните културни, университетски и бизнес връзки.
Управител съм на Германо-Българската логистична мрежа Инфраню, която е активна в областта на инфраструктурата и зелената икономика.
Награден съм от краля на Белгия с един от най-високите ордени “Командир на короната”.
Владея английски и руски език. Ползвам сръбски / хърватски език.
Имам над 500 публикации – книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите ми са в чужбина.
Съставител съм и автор на два университетски учебника „Сравнителна социална политика“ (2008) и „Европейска икономическа и социална политика“ (2013).
КАКВО ОЩЕ НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН:
Бях един от първите български социолози, специализирали в Швейцария и Англия като стипендиант на Международната организация на труда.
Първи от българските социолози писах за отчуждението при социализма.
През 1986 г. публикувах в сп. “Ново време” критична статия за ленинския модел на профсъюзите, отхвърляйки тезата, че профсъюзите са трансмисия на комунистическата партия към работническата класа. Скоро след това бях принуден да напусна ръководното място в Профсъюзния институт.
С група експерти от института по социология проведох първото в Източна Европа изследване на етнически конфликт – т.нар. възродителен процес в България.
През 1989 година книга, основана на това уникално изследване, бе публикувана в България и ползвана от редица етносоциолози у нас и по света.
Имам стотици студенти, докторанти и асистенти в цял свят. Сред тях има вицепремиери и министри, директори на институти, преуспяващи бизнесмени, европейски синдикални лидери.
Най-новото ми увлечение е социологическата публицистика. Тематичните области, в които напоследък преподавам, пиша и чета с удоволствие са:
Икономическо и социално неравенство;
Управление на конфликти;
Безусловен базов доход и данъчни политики;
Икономическа миграция;
Зелена и синя икономика;
Регионалистика.
През 2005 г. публикувах книгата “Монархът се завръща”, която се изчерпи за няколко месеца и получи наградата на ИК “Христо Ботев” за публицистика.
През 2012 г. публикувах книгата „Държавата, това съм аз“ (Социологически профил на Бойко Борисов), която също предизвика широк читателски интерес.
В момента (2015 г.) работя като преподавател по социология и икономика в Европейско висше училище по икономика и управление – Пловдив и съм хоноруван професор в УНСС – Катедра „Икономическа социология“.
Ръководя българския екип в европейски проект (заедно с колеги от Свободен университет в Брюксел и Университет в Магдебург) за трансфер на магистърски програми по „Управление на човешки ресурси“ в група грузински университети.
Женен съм. Баща съм на две деца и дядо на четири внучета.
Отличен готвач съм на традиционни български ястия.
Запален планинар съм, обожавам Родопите, карам ски и играя тенис.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
