България
След трагедията в „Ечемишка” Павлова съсипа всички с поста си във Фейсбук!
Бившият регионален министър Лиляна Палова поднесе съболезнования на близките на жената от тунел „Ечемишка”: „За мое най-голямо съжаление, вчерашният ден бе белязан от един трагичен инцидент, при който загина жена в тунел „Ечемишка“. Поднасям искрените си съболезнования на семейството и близките на загиналата Елена Горанова”. Във фейсбук Павлова обясни, че многократно е обявявала, че са необходими милиарди за инфраструктура.
„Този нещастен случай обаче отново поставя темата за инвестициите в пътната ни инфраструктура. Много пъти съм казвала, че тя е в тежко състояние, а за да бъдат ремонтирани направените преди 30-40-50 години основни пътища и съоръжения, са необходими няколко милиарда лева. Такъв ресурс е невъзможно да бъде отделен в рамките на година, две или три. Много пъти през изминалите години заедно с ремонта или рехабилитацията на пътни отсечки, тунели и виадукти коректно сме предоставяли информация кога са построени и кога е бил последният им ремонт. За съжаление, годините на експлоатация без ремонт обикновено са били двуцифрено число – 20-30-40 г.”, написа тя.
Ето целия пост на Павлова във Фейсбук:
„Именно заради незадоволителното състояние на съоръженията още първият кабинет Борисов отдели средства за ремонт на най-належащите обекти. Тази политика беше изведена до приоритет и в работата на кабинета Борисов 2.
Фактите са следните:
– 28 са тунелите по републиканската пътна мрежа;
– С Постановление № 40 от 2016 г. бяха осигурени целево 5 млн.лв. за Аспаруховия мост за реализиране на Етап І – Основен ремонт и реконструкция на мост 1, мост 2, мост 3 и мост 4;
– С Постановление №85 на МС през 2016 г. бяха осигурени над 16,3 млн. лв. за ремонта на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на АМ „Хемус“, които не бяха основно ремонтирани от въвеждането им в експлоатация.
Тунел „Витиня“ е най-дългият тунел у нас – 1195 м, и е в експлоатация от 1984 г. Последният му ремонт е преди 27 г., когато е извършено единствено осушаване на облицовката в съоръжението.
Тунел „Ечемишка“ е с дължина 820 м. В експлоатация е от 1985 г. и от тогава досега не са правени ремонти на тунелни тръби.
– На 27 юни 2016 г. стартираха ремонтните дейности в тръбата посока Варна на тунел „Витиня“, а на 1 септември 2016 г. на тръбата за Варна и на „Ечемишка“. Ремонтите на съоръженията включват възстановяване и усилване на тунелната облицовка, нова хидроизолация, обновяване на пътната настилка, на електрическата и вентилационната инсталация и т. н. Ремонтите и по двете съоръжения трябва да приключат през пролетта на тази година. След оглед на обектите от експерти е препоръчано и взето решение за стартиране на ремонтите дейности на тръбите, които са в по-тежко експлоатационно състояние. В случая и двете десни тръби.Веднага след приключване на ремонта на десните тръби беше планирано да започне ремонтът и на левите. Едновременното затваряне на двата тунела би означавало пълно спиране на движението по АМ „Хемус“ поне за година.
– Назад в годините е правен опит за възлагане на ремонт на тунел „Ечемишка“. През 2006 г. е сключен договор с гражданско дружество, на което през 2007 г. е платен и аванс от 2 млн. лв., който и досега не е върнат. Строителство така и не е започнато. През 2011 г. е сезирана и прокуратурата, а през 2016 г. на първа инстанция съдът се произнася в полза на АПИ. В момента делото се гледа на втора инстанция. Въпреки неприключилото дело с ПМС № 85 правителството отпуска средства за ремонт на тунела.
Със средства от бюджета на АПИ през 2016 г. чрез програмата за текущ ремонт и поддържане бяха почистени и обновени:
– едната тръба на „Витиня“ в посока София;
– двете тръби на тунел „Топли дол“ ;
– двете тръби на тунел „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“,
– двете тръби на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
– тунел „Железница“ на Е-79;
– ремонтирано е осветлението в тръбата за София на „Витиня“;
– ремонтирано е осветлението на „Топли дол“ на АМ „Хемус“;
– ремонтирано е осветлението на „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
– ремонтирано е осветлението на тунел „Железница“ на Е-79;
– съоръжението при 388-ми километър на Е-79 в Кресненското дефиле, непосредствено преди Кресна.
Вложените средства от бюджета на АПИ са над 648 хил. лв.
По програма „Транзитни пътища V“ през 2016 г. завърши ремонтът на трите тунела на път II-86 Асеновград – Смолян, които са преди с. Бачково и след Бачковския манастир. И трите съоръжения са с нова асфалтова настилка, хидроизолация, облицовка, тротоарни блокове, LED осветление и др.
Пак по „Транзитни пътища V“ бяха ремонтирани и 5 тунела на път II-16 Мездра – Своге – Нови Искър. Техният ремонт завърши през 2015 г. като част от лот 17. Съоръженията са между селата Елисейна и Лютиброд.
В края на 2016 г. беше доизграден тунелът в квартал „Устово“, част от главната пътна комуникация на Смолян. Съоръжението е с дължина 421 м и е с LED осветление.
Изнесената информация се отнася за периода 2015-2016 г. въпреки това вложеният ресурс е нищожен на фона на необходимостта от подобряване на инфраструктурата.
През 2015 г. с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 100 млн. лв. за преасфалтиране на стари участъци на АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“, както и за ремонт на почти всички виадукти по АМ „Тракия“. И там както всички други пътни съоръжения не бяха ремонтирани от въвеждането им в експлоатация преди почти 30 г. Медиите сигурно пазят ужасяващите кадри, снимани под мостовете и виадуктите.
За да се решат проблемите годишно са необходими минимум 600 млн. лв. само за поддръжка на пътищата. За ремонт на тунелите, мостовете и виадуктите трябват поне още 100 млн. лв годишно. Бюджетът на АПИ е едва 300 млн. лв. и то след увеличаване на цената на винетките, която е единственият източник на средства за финансиране на пътищата. Докато този дисбаланс не намери решение, инвестициите в поддържането няма да достигат. Защото Европа ни даде пари да построим магистрали, но Европа не ни дава пари да ги поддържаме. А след няколко години към горната сметка с недостига ще бъде добавена и тази новата.
Прокуратурата и съдът ще се произнесат за обстоятелствата около трагичния инцидент в тунел „Ечемишка“. Но според мен, което и да е следващо правителство трябва да се придържа към приетата от Министерски съвет на 16 септември 2015 г. Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. и средносрочната оперативна програма за изпълнение на стратегията. Още тогава посочихме, че финансовият недостиг за пътищата е в размер на 6.92 милиарда лева.
Дебатът как да се осигури този ресурс вече започна, а решението трябва да се търси на национално ниво.
Още веднъж поднасям съболезнования на семейството и близките на загиналата Елена Горанова!”
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
