България
Германия пропищя: До гуша ни дойде от българите
Заселници от Източна Европа вече се насочват не само към големите градове, но и към по-малки общини в Германия, научи ТРГ.
Според автора Дитмар Зеер, заедно с тях се появяват и непознати досега проблеми: шум и боклуци, експлоатация, дребна престъпност. „Обичайните заподозрени: трафикантски банди, които примамват към Германия бедни семейства от Румъния и България и злоупотребяват с тях, за да разграбват социалните каси“, пише Зеер.
„Повече от половината идват от България“
T-online разказва за едно от тези селища – градчето Хорн-Бад Майнберг е с население от 17 000 души и се намира в най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Цитира се и писмото, което тамошният представител в провинциалния парламент Денис Мелцер е изпратил до министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет: „Тук уседнаха около 700 заселници от Източна Европа, като повече от половината идват от България. Гражданите и гражданките все по-често се оплакват от проблеми с интеграцията им, от замърсяване на обществените места, нарушаване на задължението да изпращат децата си на училище, кражби, агресия и открита проституция“.
Българите често спят и по автобусни спирки
Високотиражният „Билдцайтунг“ дава думата и на граждани на Хорн-Бад Майнберг. 69-годишният Буркхарт Веке дори казва, че обмисля да напусне градчето: „До гуша ми дойде. Разни гешфтари изкупуват стари сгради и ги натъпкват с хора. Жилищата са претъпкани, всичко плесенясва“. Вестникът твърди, че редица запуснати сгради в градчето са попаднали в мрежата на спекуланти и трафиканти на хора: „Тази далавера е позната и в други градове. Подставени лица изкупуват на безценица рушащи се сгради и настаняват там хора от Източна Европа, които са снабдени с отчасти фалшифицирани договори за работа. След няколко месеца новите наематели се пишат безработни и подават молби за социална помощ.“
На сайта T-online Дитмар Зеер описва същата схема. Според него много от хората идвали от Пловдив, а спекулантите прибирали в джоба си по-голямата част от социалните им помощи. Така една от тези порутени сгради може да донесе годишна печалба от 100 000 евро, твърди изданието.“Билдцайтунг“ е разговарял с един от наемателите – българина Христо, чието седемчленно семейство живее в една от запуснатите сгради. Христо разказва, че преди е работел по строежи, но в момента е безработен. От социалните помощи и от детските надбавки семейството му има общ доход от близо 2 000 евро – истинско богатство в сравнение с дохода от 440 евро, с който семейството би разполагало в България, отбелязва вестникът и цитира Христо с думите: „Искаме просто по-добър живот“.

Кадър от германския град Дуисбург
Буре с барут
За обратната страна разказва местният вестник „Вестфаленблат“, според който атмосферата в Хорн-Бад Майнберг е напрегната – истинско буре с барут: „Един ресторантьор разказва, че на клиент откраднали велосипеда пред заведението. На друг посетител чуждестранни деца грабнали парчето торта от чинията. А една жена разказва, че не деца, а възрастни блокират местните детски площадки. Съвместното съществуване вече не е възможно“, оплаква се жената пред вестника.
От Федерацията на германските градове казват, че 10 до 15 по-големи града в Германия са станали цел на масово преселение на хора от Югоизточна Европа. Сред тях са Офенбах, Нюрнберг, Фюрт, Магдебург, Бремерхафен, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен. В Манхайм вече живеят 6 000 българи и 5 500 румънци – броят им се е увеличил почти десетократно спрямо 2006 година. Месечно в града се заселват по около 200 нови пришълци от България и Румъния, съобщава местното електронно издание „Райннекарблог“. В Нюрнберг пък са се установили близо 20 000 преселници, още толкова – в Дуисбург.
Пред T-online Биргит Цьорнер от социалната служба в Дортмунд разказва: „Повечето от тези хора не притежават езиковите, образователните и професионалните предпоставки, за да се оправят бързо в Дортмунд. Освен това много от тях нямат здравна застраховка“.
След като обяснява, че гражданите на България и Румъния се ползват от свобода на придвижване и имат право да живеят и работят в Германия, изданието коментира: „Всичко това функционира много добре при онези румънци и българи, които идват доброволно. Те са мнозинство. Сред тях има много търсени кадри за селското стопанство и фабриките, те работят дефицитната професия на болногледачи или са лицензирани лекари. Без тях Германия щеше да се справя по-зле. (…) Но общините вече се съпротивляват срещу злоупотребите, за които са виновни трафикантите. Във Фюрт дори назначиха социални работници, които говорят румънски и български. (…) В Дортмунд вече дежурят съвместни германо-български полицейски патрули, а няколко улици ще бъдат поставени под видео наблюдение. В Дуисбург пък от няколко години практикуват следната административна мярка: само за часове запечатват сгради, където се нарушават изискванията – примерно за хигиена или противопожарна безопасност. Само за първите шест месеца на тази година въпросната мярка е била прилагана цели 13 пъти“.
Кмет: „Не можем да решим проблемите на Източна Европа“

Гледка към балкон на жилище, обитавано от българи. Немците протестират срещу цивилизационните разлики
Авторът Дитмар Зеер пише, че общините възлагат големи надежди на по-строгите мерки срещу нелегалния труд, с които Бундестагът иска да ограничи социалните измами. Според Зеер, политици от тези общини се безпокоят, че когато и хората от Западните Балкани получат свобода на придвижване, положението ще стане още по-лошо. Кметът на Фюрт дори настоява да се преразгледат сега действащите правила за свобода на придвижването. Фюрт нямал никакви проблеми с кандидатите за убежище от Сирия и Ирак, но германските градове не можели да решат социалните проблеми на Източна Европа, е цитиран да казва кметът.
Репортажът е на „Дойче Веле“.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
