България

Д-р Алибрахим от Спешна помощ: Ябълков оцет със сол ме опази от Koвид

Published

5 години ago

09.12.2021

Д-р Мохамед Алибрахим е роден на 1 август 1973 година в Алепо, който беше сред
най-пострадалите градове по време на войната в Сирия. Специалист по педиатрия,
неонатология, пулмология, алергология и спешна медицина. Завършил е медицина във Варна с пълно отличие. Специализира и здравен мениджмънт.
Дълги години практикува като лекар във Върна, след което се мести в столицата.
В момента работи като редови лекар в Спешна помощ на първа линия с борбата с Ковид-19.

Разговаря ОЛЯ АЛ-АХМЕД

– Д-р Ибрахим, какво ви доведе от Сирия в България?

– Дойдох през 1987 година. Много мои приятели бяха завършили в България медицина
и МЕИ и бяха доволни от образованието и живота в страната. Мой близък работеше
в посолството на Сирия в София и постоянно ми разказваше колко красива е тази
страна, колко са добри и приветливи хората. Пристигах и започнах да уча езика
в Института за чуждестранни студенти „Гамал Абдел Насър“ по разпределение в Пловдив.
Там не само научих българския, но и намерих много приятели. Прекрасен град! После
ме разпределиха да уча медицина във Варна.

– Имате пет специалности, които спокойно може да упражнявате и да печелите, но
сте избрали най-трудното изпитание насред пандемията от коронавирус – лекар в
„Бърза помощ“ в столицата. Защо?

– Най-много съм удовлетворен, когато помагам на хората в най-трудния момент.
В Спешна помощ ежедневно виждаме хора, които са на ръба между смъртта и живота,
и ние сме там, за да ги спасим. Работата е тежка, но в нея се крие адреналинът
и предизвикателството на професията. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни чака
изобщо. Да ви призная, в Спешна помощ съм лекарят за всичко! Разчитат на мен и
за спешните случаи при деца, и като реаниматор, и като педиатър, и като пулмолог.
Мултифункционален съм, така че нямам никакво време да усетя липсата на другите
ми специалности, реално те са в ежедневието ми.

– Когато хората разбират по акцента ви, че не сте българин, как реагират?

– Да, в момента хората не виждат лицето ми и как изглеждам, но акцента винаги
ще го има. Не крия произхода си, напротив. Когато пациентите ме попитам, им казвам,
че съм арабин от Сирия и се гордея с това. Хората ме приемат много добре, радват
ми се и казват, че такъв лекар досега не ги е посещавал – любезен, шегува се с
тях, но най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са верни.
Другото нещо, което също има значение за мен, е, че откакто съм започнал работа
в Спешна помощ преди 7 години, повторно викана линейка след мен няма! Ако пациентът
е за стационар, обикалям с линейката, докато не му намеря място. Ако е за амбулаторно
лечение, изписвам му такова и го проследявам. Насочвам го към съответните специалисти.
Решавам всеки един проблем на пациента си категорично и докрай.

Пациенти звънят на тел. 112 и поръчват аз да отида при тях

– Имате уникално чувство за хумор! То помага ли ви в контакта с пациентите?

– Да, безспорно много ми помага. Един лекар трябва да е много добър психолог
преди всичко. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента, започвам да му
повдигам духа с добри, позитивни думи и да се шегувам с него. Чувството за хумор
е много важно в такъв момент. Пациентите, като се обаждат на 112, дори директно
искат д-р Алибрахим да дойде. Но това естествено, че не зависи от мен и няма как
да се случва винаги.

При домашно лечение на ковид инфекция най-важно е да се следи сатурацията

– Казахте ми в предварителния разговор, че не знаете кой ден сме, дали е нощ,
или ден, единствено помните датите заради дежурствата. Поне веднъж съжалихте ли,
че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте на първа линия в София?

– В интерес на истината много ми липсва морето. Все пак над двадесет години живях
във Варна. Но нито за минута не съжалявам, че напуснах по-спокойната работа там
и дойдох в София в „Спешна помощ“. Това го искам от сърце - да помагам в най-трудните
и тежки моменти. Приех това предизвикателство с цялото си сърце!

– Имате ли близки в Сирия и общувате ли с тях?

– Разбира се, че имам близки и голяма рода в Сирия. За огромно съжаление, много
от моите роднини загинаха във войната. С други пък съм загубил връзка. Но имам
няколко сестри там, много братовчеди, чичовци и лели. Поддържаме връзка, чуваме
се от време на време, когато имаме възможност. По отношение на пандемията в Сирия
и в другите арабски страни не се правят PCR тестове. COVID-19 се диагностицира
само по симптомите. Което ще рече, че има страшно много болни, просто няма кой
да води статистиката. А и в страните на Близкия изток хората умират от какво ли
не освен от COVID-19, защото здравеопазването куца по принцип.

– Кои са най-тежките случаи от работата ви в Спешна помощ?

– Имам два случаи, които няма да ги забравя никога. И двата случая излязоха в
медиите, просто сега ви разкривам, че докторът в линейката бях аз. Веднъж тръгнахме
на повикване на десет километра от София заради токов удар в едни халета. При
пристигането виждам четирима мъже, проснати на една метална платформа във всичките
четири посоки. В желанието си да помогна се докоснах до единия от тях и токът
удари и мен. Изчакахме от Енергото да дойдат, за да спрат тока, но трима от мъжете
бяха починали на място. Четвъртия, на около 30 г., успяхме да го закареме до „Пирогов“
и го спасихме.

Другият случай е след катастрофа на Околовръстното. При пристигането ни виждам
кола, паднала в яма, успоредно на магистралата, и още три автомобила, един върху
друг. Спасихме мъж и жена от един джип, но най-отдолу в първата кола имаше 30-годишен младеж. Разрязаха
ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой познат. Любо беше
майстор и ми е ремонтирал колата. Беше обезобразен, уви, не успяхме да го спасим.
Оказа се, че родителите му катастрофират там по-рано през деня. Падат в ямата, но нищо им няма. Тогава
майката звъннала на сина си, да ходи да прибере колата им, защото е майстор и
разбира. При пристигането му вали пороен дъжд, тогава той спира за да изчака да
спре. В това време огромен джип го удря отзад и го помита и той пада върху колата
на майка му в същата яма. Тази жестока история ме порази.

– Какво бихте посъветвали заразените с COVID-19 и онези, които вече са го прекарали?

– Първото нещо, което бих искал да кажа на хората, е да имат силна психика. Да не се плашат. Страхът е най-големият враг. Паниката
срива нервната система и имунитета. Абсолютно съм привърженик на „трите „Д“ –
дисциплина, дистанция, дезинфекция.

При домашно лечение най-важно е заразените да следят кислорода в кръвта с апарат
за сатурация, който се продава във всяка аптека. Ако сатурацията падне под 90,
незабавно трябва да се вика линейка.

Съветвам всички да пият сок от нар и да ядат червено цвекло. Това не съм го измислил
аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се казва в действителност –
Ибн Сина.

В Пловдив научих българския и си намерих страхотни приятели

– А какво бихте препоръчали като профилактика?

– Една много елементарна рецепта, която аз лично я правя девет месеца. Жабуркайте
си устата преди излизане навън и веднага като се приберете вкъщи с ябълков оцет
в чаша за кафе, където добавяте 1 чаена лъжица сол. Това го правя от началото
на пандемията и ме е предпазило, предвид, че всеки ден общувам с болни от коронавирус.

– Какъв е животът ви извън предпазния скафандър? Остава ли ви време за вас самия,
за близките ви?

– Винаги имам време за всичко. Не се оплаквам. Малко изоставих приятелите си,
но това е нормално в тези времена. Чуваме се редовно, но не се виждаме. Преди
ходехме на излети, на пикник, сега всички живеем по нови правила. Трябва да контактуваме
от разстояние. Много обичам да чета, предимно медицинска литература, по-рядко
художествена.

Вдигам си винаги телефона и в почивните дни, постоянно давам съвети. Никого не
съм изоставил. Така минават дните ми – напрегнато, но в любимата работа. Не се
оплаквам!

– Щастлив човек ли сте?

– Определено да! Доволен съм от живота си, от съдбата си и съм благодарен на
Бог за всичко!

– Знам, че имате хоби. Обичате да правите туршии, компоти, да варите сладка,
да отглеждате домати. В България ли се научихте?

– Да, България ме научи на тези домакински навици. Бившата ми жена, която е българка,
имаше село, където ходихме редовно, и там се научих да копая и да садя. Земеделската
работа се превърна в мое хоби. Голям фен съм на туршиите и зимнината в буркани,
мисля, че само тук в България ги правят.

– И накрая какво ще пожелаете за Новата година?

– Желая на всички най-вече здраве. Бъдете силни и не отстъпвайте на болестите!
Ковид пандемията е изпитание, през което трябва да преминем. Рано или късно това
ще отшуми. Нека да бъдем силни и да се борим докрай с много вяра в Бога. Бог ще
помогне!

Източник: Марица

Важни за днес

Следваща

Пеевски с най-големи доходи, Рашков придобил 19 имота за година

Не пропускай

Страсти в НС: Стефан Янев отговори за икономическия срив в България

Още

България

Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата

Published

4 седмици ago

11.10.2026

Златомир Вълчев

Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.

Новата валута променя сметката, не непременно покупката

При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.

Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.

Цените остават ключови за семейния бюджет

За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.

При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.

Какво да следят потребителите

При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.

Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.

Още

България

Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България

Published

4 седмици ago

11.10.2026

Златомир Вълчев

Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.

Как ценовите промени се отразяват на бюджета

Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.

Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.

Как домакинствата могат да следят разходите си

Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.

За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.

Още

България

Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите

Published

4 седмици ago

10.10.2026

Златомир Вълчев

Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.

Как се превалутират цените и доходите

При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.

Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.

Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.

Какво може да движи цените

Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.

В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.

За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.

Какво означава промяната за домакинствата

В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.

За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.

Още