Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по соца – безапелационен секссимвол. И той като учителя си Ламбо обаче не разчита само на обаянието си, а влага и талант, и упорит труд в ролята си на сцена и пред камера.

Днес почти няма българин, който да не е гледал негови превъплъщения.

– Асене, на 17 ноември започна вторият сезон на сериала „Клетката” по Нова. Героят ви Димитър претърпява ли метаморфози в новите епизоди?

– Ще видите, не мога да давам предварително подробности за героя си. Доста интересни неща се случват във втория сезон. Персонажът ми се превръща едва ли не в детектив, започва собствено разследване, за да разкрие истината и да оневини любимата си жена Ина. Надеждата е да получи своя втори шанс.

– Лесно ли се сработихте с новите попълнения В актьорския състав?

– Не съм имал никакъв проблем, Винаги съм обичал да работя с нови и нови артисти и ми е било много приятно. Още в първия сезон изключително лесно се сработих и с екранната Ина, в чийто образ влиза Гергана Данданова, въпреки че преди не бяхме играли заедно. Като по вода вървяха общите ни сцени. Как да не се чувствам добре, след като повечето други актьори са жени (смее се)?

– Имаше ли Вариант да няма Втори сезон на „Клетката?

– Не. Още когато заснехме първия сезон, стана ясно, че ще се прави и втори. Зрителите харесаха „Клетката“ и беше съвсем нормално да има продължение.

– Героят Ви Димитър близък ли е до вас самия?

– Ами де да знам (смее се). Мисля, че не е много близък, въпреки че сценаристите на сериала са търсили някакви общи неща между мен и персонажа ми. Това са любовта към спорта, татусите и фактът, че той е бил лошо момче като малък, а впоследствие се е трансформирал в много положителен човек.

– В реалния живот давате ли втори шанс и способен ли сте да правите много жертви за любим човек?

– Абсолютно вярвам, че промяната е възможна при хората. Смятам, че всеки заслужава втори шанс, но той трябва да се заслужи с вътрешно преобразяване. Задължително е да не се повтарят старите грешки. В личния ми живот, когато правя нещо за любим човек, никога не приемам това като жертва. Ако го приемам като жертва, значи нещо куца, не е много наред.

– Докато снимахте втория сезон на сериала „Клетката“, отпаднаха ли част от другите ви работни ангажименти?

– Не. Така нагласихме графика със снимките, че всичко си вървеше паралелно. Има ли желание, винаги се намира и възможност. Случвало се е да спра да снимам за 2 часа. През това време отивах да си свърша други задачи. След това се връщах и снимачният процес на „Клетката“ продължаваше. Имал съм случаи, в които съм спал и по 2-3 часа на ден, но това е част от професията, не се оплаквам. Понякога става така, че се струпват много ангажименти в един и същ период. Затова в годината има месеци, в които се спи малко. С почти всички актьори у нас е така, не съм някакво изключение.

–  Как успявате да скриете на театралната сцена или пред камерата, че не сте имали пълноценен сън през нощта?

– Не мисля, че успявам да го скрия (смее се). Слава богу, никой досега не се в оплакал, че съм недоспал. Понякога и сам не мога да си обясня как издържам. Пия много кафета, стигал съм до десетина на ден, но не за да се ободрявам. Кофеинът при мен просто не действа. Пия кафе просто защото ми е вкусно. Вечер преди лягане мога да ударя едно двойно и след това да си заспя без никакъв проблем.

– Имате ли безсънни нощи заради налегнали ви грижи?

– Нямам никакви проблеми със заспиването. Безсънни нощи съм имал, когато съм бил ангажиран с работа в малките часове. Случвало се е и синът ми Борил да е искал да будуваме цяла нощ. Винаги му се е доспивало обаче след няколко часа и сме си лягали и двамата.

– Какви са най-актуалните ви професионални ангажименти?

– В театъра всяка вечер имам представление. В част от спектаклите съм само актьор, а на други и режисьор. Снимах се в „Залог“ на Светослав Овчаров, който досега в имал само една прожекция на „София филм фест”, Очаквам скоро да е премиерата му по кината. Предстои да излезе и филм на Светла Цоцоркова – в момента той е в период на постпродукция. Снимах се и в още един, който също очаквам да бъде представен в близко бъдеще.

– Ще се пробвате ли пак като кинопродуцент?

-Сигурно ще има филм, на които ще бъда продуцент, въпреки че изобщо не ми се занимава и с това. Ще го направя малко по неволя – с единствената мисъл да се получи точно така, както аз си представям. От продуцента зависи режисьорът да направи филма, който иска. Това е причината да ми се наложи да продуцирам поне две-три продукции за голям екран. Първата по всяка вероятност ще е комедия. Текстът е много смешен, по роман е на мой приятел. Борим проекта от доста време. Надявам се през следващата година да успеем да го осъществим.

– Някога изпитвали ли сте притеснение на сцена или пред камера?

– Не, защото винаги, когато съм се качвал на сцената или съм заставал пред камерата, съм бил подготвен. Никога не съм си позволявал да отида и да не си знам текста. Да предположим, че не съм добре подготвен – нещо, което не ми се е случвало досега. Тогава със сигурност ще бъда доста притеснен.

– Замисляли ли сте се да направите собствена актьорска школа?

– Ако се стигне до тази стъпка, то тя ще бъде направена след години, когато спра да работя в театъра и киното. Преподаването означава животът на други хора да зависи от теб. Това е твърде голяма отговорност. Ако направя такава школа след време, ще отдавам цялата си енергия в нея.

– Били сте Жури в „България търси талант“ и в „Капките“. Бихте ли приели отново да сте оценител или участник в риалити?

– Като жури и в двата формата ми беше приятно и забавно, въпреки че на моменти съм се чувствал доста неловко да оценявам по-талантливи и можещи от мен хора. Отново бих приел да съм оценител, макар да ми е трудно да съчетавам това с другите си, работни ангажименти и вероятно ще трябва да сваля някои от представленията си. За участник в риалити не ставам и няма никакъв шанс да се съглася, ако ми бъде отправено подобно предложение. Просто нямам качества за това. Певчески и танцувален талант не притежавам, а не мога и да имитирам добре. Така че ще  е направо абсурдно да поема подобно предизвикателство.

– Каква Беше за вас отиващата си 2025 година?

– В личен план – абсолютно успешна. Гледам винаги да си сбъдвам мечтите. Това, което съм си мечтал, съм успявал да го постигна досега. От друга гледна точка – 2025-та беше много шантава година. В България, а и по цял свят се случиха доста глупости. Дразнят ме нашите политици, че не се обединяват за доброто на хората, та държавата да мръдне нанякъде. Няма никаква визия за бъдещето на страната и това е така, откакто съм осъзнат човек. Все си се носим по течението и чакаме някой нещо да ни позволи, да ни каже накъде да тръгнем и как да го направим. Мястото, на което сме, ни дава възможност да живеем в рая, но за да се постигне това, е нужен интелект, визия, желание и хора с топки.

– Откакто министър на културата е Мариан Бачев, има напрежение в сектора. Какво според вас е нужно да се направи?

– Причината изобщо не е в Мариан Бачев. Откакто аз съм в тази сфера и се занимавам с театър и кино, а и откакто въобще съм съзнателен човек, ми прави впечатление, че нашите политици генерално нямат никакво отношение към културата. Мисля си дори, че министрите на културата обикновено имат желание да направят нещо, но в крайна сметка всичко зависи от премиера и министъра на финансите. За съжаление, политиците ни са такива, каквито сме и ние – те в крайна сметка идват от нас. Явно в България нямаме нужда от култура и изкуство.

– През 2026-а се навършват 30 години от дипломирането ви в НАТФИЗ. Как ще отбележите този  юбилей?

– Хората от нашия клас много си се обичаме и се събираме и без поводи, но през 2026-а би следвало да отбележим по-специално 30-те години от завършването ни. Аз ще направя театралната постановка „Дами канят“ по един от най-известните филми на учителя ми проф. Стефан Данаилов. Премиерата ще бъде догодина по случай годишнината от дипломирането ни. Калин Врачански ще изпълнява ролята на Ламбо. Аз също ще участвам като актьор в спектакъла.

– Догодина ще станете на 55. Очаквате ли някаква награда по този повод?

– (Смее се.) Не, не очаквам никакви награди. Получавал съм, когато бях съвсем млад и дори ми беше много странно. Имам „Златно перо“, „Златен век“, куп грамоти… Ставало ми е готино, разбира се, когато са ме отличавали.

– Кас са близките ви?

– Всички са си супер. Дъщеря ми Катерина се вълнува от архитектура. Иска да живее в България, което е много яко, а къде ще работи, тя ще си реши. Където и да е, светът вече е като едно село. Синът ми Борил и Сашо – детето на жената до мен от предишната й връзка, са още малки. Тях ги вълнуват футбол, плейстейшън и лего. Засега е така, но след година-две интересите им ще станат съвсем други. Борил учи в Музикалното училище и приех спокойно факта, че реши да смени китарата с валдхорна. Радвам се, че е музикален, но не искам на всяка цена да става музикант. Единствено ми желание е да бъде щастлив.

– Наближава ли денят, в който ще сключите брак с Елеонора?

– Това си е моя работа (смее се). Гражданския брак дори не го разбирам, но въпреки това не се страхувам да се оженя. Изобщо няма да ми е проблем да подпиша, но засега определено не съм мислил в тази посока.

– От дете рисувате. Мислили ли сте да направите изложба или да продавате картините си като вашия колега Васил Василев – Зуека?

– Рисувам за себе си и за приятели, но изложба не мисля, че ще направя. Много се радвам за Зуека, който буквално пред очите ми си намери стила и го разви. Последните му неща са супер. Първите му картини ми бяха някак прекалено детски, наивни. Сега обаче е много добър като художник.

– Прибрахте ли вече мотора си? Планувате ли да го смените с нов?

– Прибирам го в гаража, когато температурата стане около 10 градуса, защото гумите се втвърдяват от студеното време и е опасно да се кара. Моторът  ми е уникален и има всичко, което искам. „Хонда VТХ“ е, 1800 кубика. От 10 години го карам и на този етап не смятам да го сменям.

– Случвало ли ви се е висша сила да ви спасява живота?

– Много пъти. Не знам точно каква е тази сила, но ме е спасявала. Като малък бях страшно диване. Правех брутални глупости, които бяха направо опасни за живота ми. Имам и няколко тежки катастрофи с кола. Никога не съм се удрял в друг автомобил, но се е налагало 3 пъти да изскачам от пътя, за да избегна челен сблъсък. На мен ми нямаше абсолютно нищо, но колите бяха направо за боклука.

– Доволен ли сте от килограмите си?

– Килограмите като цифра не ме интересуват. Важни са ми сантиметрите и дупките на колана. Трябва да сваля още една дупка и ще си бъда така, както съм бил преди. Поне веднъж годишно гладувам по 25 дни. Мислех да направя това и сега около Коледа, но работният ми график е много натоварен и ще отложа за лятото на 2026-а. Обичам да експериментирам, сваляйки и качвайки килограми за роли. Лесно ми е да отслабвам с лечебен глад – без никакъв проблем за 20 дни се отървавам от 15 кила. Въпросът обаче е, че не желая да се вталявам с диети. Искам да намалявам теглото си чрез спорт.

– Обиран ли сте?

– Навремето имах един много смешен случай – бяха откраднали месинговата топка на входната врата на жилището, което обитавах. Това е първият и единствен случай на кражба, с който съм се сблъсквал досега.

Източник: Уикенд