Здравко Желязков е познат на аудиторията като Здравко — дуетната и житейска половинка на чаровната Катя от дует „Ритон“, по която въздишат поколения български мъже. Той е завършил Музикалната академия в София, където среща любовта на живота си — Екатерина Михайлова.

Без да му мислят много, двамата създават „Студио 2“ и започват гастроли в страните от социалистическия лагер. После сменят името на дует „Ритон“ и кариерата им потръгва стремглаво. Песните им бързо се превръщат в хитове. Не след дълго стават от най-верните приятели на Филип Киркоров. Здравко Желязков е роден на 20 януари 1953 г.

— Какво си пожелахте най-напред рожден ден?

— Всяка година си пожелаваме едни и същи неща — здраве и късмет. С тези две неща идват всякакви хубави емоции. Когато човек е здрав и има късмет, плюс стремеж към успех в професионален план — всичко се получава.

— Каква беше изминалата година за Вас? Какво успяхте и какво не успяхте да свършите?

— Предстои ни концерт на 20 януари в зала 1 на НДК. Почитателите ни знаят, че на всеки наш концерт ние представяме минимум поне три нови песни. Но 2025 г. за мен завърши с инцидент. Като окачвах коледната украса на къщата, стълбата се счупи и паднах. Аз скочих от 3 метра височина. Паднах лошо, счупих крак. В момента се възстановявам. Това премеждие остана в старата година. Ние с Катя имаме една поговорка: „Всяко зло за добро носи щастие“. Така че всяко зло за добро. На мен счупеното ми донесе операция в „Софиямед“. Извърши я прекрасният екип на доц. Бончев, който беше перфектен в работата си.

В момента съм с два титанови пирона, които впоследствие ще бъдат извадени. Концертът отложихме за 18 март. Новите ни песни са в познатия за нас стил, но аранжиментите са съвременни. Една от песните звучи по радиата. Казва се „Нещо шансон“. Тя е много свързана с настоящото политическо време в България. Започва така: „Добре ли сме, добре сме, ами ако ще ни мине някой ден“. Тоест добре сме, ама ще се оправяме. Стилът е саркастичен. Парчето много се харесва. Другите ни две песни ще прозвучат премиерно в НДК. Концертът предвиждахме за рождения ми ден — 20 януари. Бяхме го озаглавили „Случва се нещо на рожден ден“. И то взе, че се случи — счупих си крака. Свободна се оказа датата 18 март, когато е рожденият ден на Катя. Дефакто ще празнувам рождения си ден на сцената на рождения ден на съпругата ми. Както се казва, жените винаги печелят…

— Любима книга?

— Страшно много са любимите ми книги. Забелязал съм, че любими книги са тези, които са прочели точно в нишката на живота си.

— Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?

— Всичките ми рождени дни са различни. Празнували сме в заведение, в чужбина, събирал съм и тесен кръг от приятели вкъщи. Тесен кръг означава 10-12 човека. Рождените дни винаги ги свързвам с новата надежда в мен. На рождения ден се забравят лошите неща, това е някакво неписано правило. Рожденият ден е нещо като малка лична Коледа.

— Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате или обичате изненадата?

— Винаги казвам, че не желая никакви подаръци. Приятно ми е да се съберем близки хора, да си поприказваме. Подарък можеш по всяко време да получиш, не е нужно да чакаш рожден ден, имен ден, светъл празник. Подарък е нещо относително. В повечето случаи той отива на едно място и после ще бъде забравен. Това, което ми е нужно на мен, си го купуваме сам.

— Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?

— Хубавите моменти са безброй, те са свързани изключително с професионалната ни работа. Благодарни сме на професията си, с която се препитаваме и която безкрайно обичаме. В личен план щастливите моменти също са безброй. С Катя имаме дълъг житейски път, с красиви емоции. Имали сме и неприятни случаи, като при всички хора, така и при нас. Загубата на близки хора неминуемо е сред най-трудните периоди в живота на всеки човек. И това не ни е подминавало.

—  Любим филм?

— Любимите ми филми край нямат. И от тях не мога да посоча един. Мога да кажа, че не харесвам филмите, които се правят основно на компютър и тези с изкуствен интелект. В тях просто няма живот.

— Отвън погледнато, дует „Ритон“ изглежда перфектното семейство. Спорите ли все пак понякога?

— Ние за това сме артисти, за да изглеждаме отвън перфектно (Смее се – б.а.). Като във всяко семейство, и в нашето има скандали, спорове, сръдни. Ние сме типичен пример за дългогодишно семейство, за двама души, които много добре се познават, всеки знае как да подразни другия, но и как да оправи нещата след това. Всичко зависи от емоционалната ни настройка в даден момент и от определено предизвикателство. Положителната енергия, която е в нашия дом, надвишава в пъти тази на споровете. При нас личният и професионалният живот са толкова вплетени, че споровете понякога пламват внезапно в студиото, пред концерт, след концерт, сред приятели. Намерили сме баланса чрез доста компромиси.

— Любимо ястие?

— Привърженик съм на българската национална кухня. Обожавам зелеви сарми с кайма. Харесвам всичко готвено с кисело зеле. На Коледа готвим задължително пуйка с кисело зеле или свинско с кисело зеле.

— Предполагам, че за дългите години на сцената сте се сблъсквали с колегиалната завист. Как реагирате в подобни моменти?

— Прави ми впечатление, че когато имаш собствено мнение, че когато се стремиш към нещо, логично привличаш завист. Ние с Катя винаги сме държали на себе си, на фигурите си, на това да сме изрядни в професията. Нашето мото е да уважаваме публиката чрез това как изглеждаме. Не можем да се търкаляме като поени топки по сцената и да разчитаме на това как изглеждаме. Ние с Катя изглеждаме добре, като по този начин изразяваме уважението си към публиката. Така е в целия световен шоубизнес. Изпълнителят е модел за подражание и като костюми, и като сценично поведение, и като качество на предлагания продукт от сцената. Има завистливи хора, разбира се, но ние просто не им обръщаме внимание. Имаме си публика и тя си е нашата публика, която ни оценява.

— Любима марка автомобил?

— От 20 години караме BMW-та. Как да ви кажа, понякога се шегувам, че съм с една жена от дълги години и с една марка автомобили. Такъв човек съм, че не се разделям с нещо, което ми е хубаво.

— На каква възраст започнахте работа и какво си купихте с първите заработени от вас пари?

— С първите пари си купих портативен телевизор, имаше такива българско производство. Първите ни хонорари бяха по 20 лева. Бяхме разпределени от Консерваторията в „Балкантурист“. Започнахме работа в Златни пясъци в т. нар. Заведения за чужденци — „Колиби“ и „Меча поляна“. Заведенията бяха с огромни сцени. Имаше програми с чуждестранни изпълнители.

Ние с Катя участвахме с 3 песни. Това ни беше първата работа. Спестявахме си пари. Бяхме много щастливи — първи години на сцената, първа работа. На Златните се запознахме с продуцента на полския балет и той ни помогна да направим първия си договор за Полша. Така започнахме кариерата си. Там работехме в театър „Вариетета“. След това получихме покана като млади изпълнители да участваме в „Мелодия друзей“ и да гастролираме в СССР. После почнахме да правим кариера в България, да танцуваме. Вземахме уроци по степ, пеехме и танцувахме.

— Кои са хората до вас, на които държите най-много?

— Най-много държа на жена си Екатерина Михайлова (Смее се – б.а.).

— Притесняват ли ви световните конспирации за войни, ваксини, теории за редуциране на населението?

— Имам лично мнение по един конфликт. Кариерата ни с Катя започна в Полша. Аз не обичам да научавам от телевизионните програми какво е станало и как е станало. Според мен един средно интелигентен човек би трябвало да стигне до истината чрез своята лична информираност. Ние владеем писмено и говоримо полски. Поради тази причина специално за конфликта в Украйна сам си правя изводи. За целта следя публицистични полски предавания и публицистични руски. Поради тази причина не ме интересува какво казват казионните медии. Конфликтът е нещо ужасно и заради него страда цяла Европа. Конфликтът трябва да бъде спрян, но за съжаление, спирането му не зависи нито от Украйна, нито от Русия. Това зависи от подпалвачите му, те си знаят кои са. По въпроса за пръскането от самолетите нямам никаква информация, не мога да кажа нищо и за ваксините.

— Как виждате себе си след 5 години?

— Живот и здраве, ще продължаваме да пеем! Ние сме отдали живота си на музиката. Личният ни живот е компромисен в името на професионалния.

Източник: Уикенд