България
Извънредни данни от екзитполовете за цялата страна
Към 19 часа Йорданка Фандъкова (ГЕРБ,СДС) получава 35,4 на сто от вота в София, а Мая Манолова (подкрепена от БСП) – 26,2%. Това показват екзитполове, по данни на партийните централи. Вотът за другите кандидати: Борислав Игнатов – ДБ 15,8% Борис Бонев – независим 10,4% Ангел Джамбазки – ВМРО 4,8% Волен Сидеров – Атака 1,8% Десислава Иванчева – ХДП 0,8% Пламен Христов – Воля 0,6% Минчо Христов – Алтернативата на гражданите 0,6% Стефан Иванов – НФСБ 0,4% Георги Кадиев – Свобода 0,3% Николай Дренчев – Възраждане 0,7% Тончо Токмакчиев – Партия на Зелените 0,7% За общински съветници вотът в София към 19 часа е ГЕРБ-СДС 33,9% ДБ 19,1% БСП 19,3% ВМРО 5,7% Независим кандидат Б.Бонев – 4,3% ДБГ, ЗНС, НДСВ 1,6% АБВ 0,9% Движение 21 – 1%
В Пловдив към 19 часа Здравко Димитров (ГЕРБ) има 33,5% от вота, Дани Каназирева (Съюз за Пловдив) 20,8, Славчо Атанасов (НФСБ, ВМРО) – 15. Николай Радев (БСП) има 10,9%. Гласуването за общински съветници към 19 часа в Пловдив е с резултати: ГЕРБ 29% БСП 11,4% Коалиция НФСБ-ВМРО 10,3% Съюз за Пловдив 19,2% Кауза Пловдив 8,2% Във Варна Иван Портних (ГЕРБ) води към 19 часа с 49,5%, следван от Костадин Костадинов (Възраждане) – 15,9% и Анелия Клисарова (БСП) – 16,1%. Николай Евтимов (ВМРО) получава 2,8%, а Стела Николова (ДБ) – 9,4%. Резултатите от вота за общински съветници във Варна към 19 часа е: ГЕРБ 38,9% БСП 15,8% ВМРО 4,5% Възраждане 11% ДБ 7,5%
В Бургас към 17 часа Димитър Николов (ГЕРБ) води с рекордните 64,5%. След това са Николай Тишев (БСП) с 11%, Живко Табаков (ДБГ) 7,8%, Бойко Миразчийски, НФСБ – 3%, Иво Баев (ДБ) – 2,1%. Вотът за общински съветници в Бургас: ГЕРБ 51,6% БСП 10,6% СЕК 10,6% ДБГ 9,2% НФСБ 3,6% ДБ 3,1% ДПС 1,7%
Във Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) към 17 часа има 56,8%, Весела Лечева (БСП) – 27,2%, Милен Михов (ВМРО) – 6,3%, Калоян Янков (ДБ) – 7,6%.
Вотът за общински съветници към 17 часа във Велико Търново е: ГЕРБ 43,5% БСП 21,2% ВМРО 8,6% ДБ 7,1% БДО 5% ДПС 3,3% Алтернативата на гражданите 2,9%
В Стара Загора данните към 18 часа сочеха победа на Живко Тодоров (ГЕРБ) от първи тур с 58%. Иван Върляков (БСП) събираше 26%, а Антон Андонов (ВМРО) – 8%.
В Кърджали Хасан Азис (ДПС) към 18 часа бе на ръба на балотажа с 49,9 от вота. Никола Чанев (ГЕРБ) взема 27,5%, Милко Багдасаров, БСП 13,5%, Мехмед Ходжа (ДОСТ) – 3,2%. Вотът за общински съветници към 17 часа в Кърджали е: ДПС 49,1% ГЕРБ 26,2% БСП 13,4% ДОСТ 3,1%
В Монтана по данни към 18 часа Златко Живков (ГЕРБ и СДС) бе малко над границата за победа от раз с 51%. Илия Илиев (БСП) е с 30,8% от вота. В Ловеч Корнелия Маринова (ГЕРБ) има 32%, Радина Банкова (БСП) – 26%, Виктор Стойчев ВМРО – 18%.
В Русе Пенчо Милков БСП води с 32,5%, а Диана Иванова (ГЕРБ) получава 26,1% към 19 часа. Галин Григоров (ВМРО и НФСБ) има 16,9%, Елеонора Николова (СДС, ДБГ) – 10,2%, Деана Тонева (ДБ) – 4,9% Бюлетините за общински съветници са с пропорции: ГЕРБ 29,4% БСП 25,1% ВМРО-НФСБ 14,8% ДБ 6,6% Местна коалиция СДС 8,5% В Плевен вотът за Георг Спартански (ИК) е 43,4%, за Мирослав Петров (ГЕРБ) – 29,2%, за Илиян Йончев (БСП) 14,8%, за Калин Поповски (ВМРО) – 6%, за Цветан Антов (АБВ) – 2,5 на сто. Вотът за общински листи в Плевен към 16,30 часа е: ГЕРБ 24,3% БСП 19,5% Местна коалиция ДБ (СДС, БЗНС) 15,9% ВМРО 10,1% БДЦ – 6,6
В Благоевград към 17 часа Атанас Камбитов (ГЕРБ) е първи с 33,8%, втори е подкрепеният от БСП Румен Томов – 22,9%, Иван Ризов (ВМРО) е трети със 7,9%. Росен Георгиев (НФСБ) получава 4,5%, Албина Анева (МИР) е с 5,4%. Вотът за общински съветници в Благоевград към 17 часа: ГЕРБ 28% БСП 12,6% ВМРО 7,6% ДБ 4,4% Воля 6,8% НФСБ 2,6% Коалиция ЕНП 5,3% МИР 4,2%
В Кюстендил Петър Паунов (ГЕРБ-СДС) води с 39%. Втори е подкрепеният от БСП Здравко Милев с 22,6%, следван от Младен Ризов (Заедно са промяната) – 3,9%. В Пазарджик към 16,30 часа Тодор Попов (Новото време) взема 38% от вота, Иван Панайотов (ГЕРБ) – 21%. Избирателната активност към този час в Пазарджик е ниска.
В Перник Вера Церовска (ГЕРБ) има 35,8% от вота на гласувалите, Станислав Владимиров (БСП) – 32,6%. В Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) получава към 16,30 часа 33 на сто от вота, а Стефан Сабрутев (БСП) – 25%, Кирил Хаджихристов (Новото време) – 26%. Очертава се битка кой ще отиде с второ място на балотажа.
В Ямбол изненадващо четирима са с изравнени сили – между 15-20% за всеки. В рамките на статистическата грешка води Валентин Ревански (Пряка демокрация), другите трима са Димитър Иванов (ГЕРБ), Георги Славов (независим) и Катя Георгиева (БСП). Във Враца Калин Каменов (ГЕРБ) води с 38%, Момчил Младенов (БСП) има 35%, Красимир Богданов (ВМРО) – 22%
В Габрово Таня Христова (ГЕРБ) бе близо до границата за победа на първи тур -48%. Ивелин Николов (БСП) е с 29,8%.
В Хасково по данни от 19 часа Станислав Дечев (ГЕРБ) водеше – 48,3%. 56. Коста Стоев (БСП) бе с 21,5%, Хр. Сариев (Заедно за промяна) – 10,1, а Добри Беливанов (ССД) – 9,3%.
В Добрич резултатите са много близки – Надежда Петкова ГЕРБ имаше 31% от вота към 18,30 часа, а Йордан Йорданов (РБ) – 30% В Сливен Стефан Радев (ГЕРБ) получава 43% към 18 часа. Втори е Кольо Милев (БСП) с 25%. Йордан Лечков (Нова алтернавтива) получава 5%.
В Разград Валентин Василев (ГЕРБ) води с 38,2% пред Денчо Бояджиев (БСП) – 31,3%. В Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ) с 34% имаше към 18 часа малка преднина пред Хамди Илязов (ДПС) – 31%. Рая Матева (БСП) е с 10%.
В Силистра Юлиян Найденов (ГЕРБ) води с 32%. Вторият и третият обаче са на малка дистанция – Димитър Трендафилов (Алтернативата на гражданитеФ, ВМРО, Партия на зелените) има 20,6%, а Момчил Неков (БСП) – 18%.
В Горна Оряховица Добромир Добрев (ГЕРБ) с 46,9% води с малко пред Явор Божанков (БСП) – 43%. В Банско Георги Икономов (ГЕРБ) води с 48%, Иван Кадев, независим, подкрепен от БСП, Воля и др. – 33%, Георги Думанов (ВМРО) – 15%.
В Сандански Кирил Котев (ГЕРБ) по данни към 18 часа взема 41%, Младен Тимчев (БСП) – 32%, Яне Янев – 20%
В Несебър данните за независимия Николай Димитров, който е задържан, показваха към 18,30 часа победа с 60%. Ако е така, това означава, че е избран на първи тур. За Атанас Терзиев (ГЕРБ) вотът е 36%.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
