Днес Православната църква почита Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски.

Св. Антиоген бил епископ на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои ученици. По същото време тези места обикалял жестокият мъчител на християните Филомарх. Той заловил много от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от когото поискал да принесе жервта на идолите. Понеже боголюбивият старец и неговите ученици отказали, те били измъчвани и накрая посечени с меч.

Страдание на светата мъченица Юлия

Когато персите превзели известния африкански град Картаген и отвели много от жителите му в плен, заедно с другите пленници било взето и едно малко момиче, за което ще говорим – блажената Юлия, дъщеря на един знатен човек, на име Аналсон. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в робство на един търговец, нечестив езичник.

Въпреки че живеело при безбожен господар, момичето твърдо се придържало към светата вяра в Христа, в която се родило, и към благочестивите християнски обичаи, които усвоило от най-ранна възраст – често се молело и постело.

Като станала девойка, тя старателно се пазела в чистота, живеела целомъдрено и в строго въздържание и служела вярно на своя господар, по думите на апостола в простота на сърцето не само за очи като човекоугодници, но като пред Божиите очи; тя изпълнявала с благоразумие всички възложени й работи, които не противоречали на Бога и на целомъдрения й живот, и никой не можел да я принуди да извърши нещо противно на това.

Господарят й усилено я принуждавал да се отрече от Христа и я уговарял да заживее нечестиво според техните езически обичаи, но с никакви заплахи не било възможно да я склони към това, защото тя била готова по-скоро да умре, отколкото да се отрече от Христа или да загуби своето целомъдрие.

Господарят й вече бил готов да я погуби, но като виждал, че служи вярно и работи усърдно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър нрав, кротост, смирение и строго постничество.

Той виждал, че тя постела всеки ден, освен в съботите и неделите, а свободното от работа време прекарвала не в празност и покой, а или в топли молитви към Бога, или в четене на книги, на което била научена от ранно детство. Спяла рядко, дори и през нощта. На външен вид тя била винаги бледа, суха, изнурена от трудове и въздържание.

Господарят й много се удивлявал на това, но като виждал, че тя постъпва винаги по този начин, започнал да я съжалява, да я обича и уважава: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита милост към нея.

Тя вече била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с много товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, тъй като виждал, че под нейния надзор имуществото му се увеличава: заради нея Бог благословил дома на този търговец (както някога в Египет – дома на Потифар, заради Йосиф).

Поради това, заедно с богатите си товари, той взел със себе си и своята, или по-скоро, Христовата рабиня, която била по-скъпоценна от всякакъв товар и отплавал. Той спрял на остров Корейка, покрай който минавал пътят му.

Въпреки че на този остров имало и християнски градове, се срещали и немалко езичници, и когато търговецът спрял на острова, близо до пристанището забелязал тълпа от свои едноверци, които чествували някакъв езически празник и принасяли жертви на бесовете.

Той отишъл там с всичките си слуги, купил угоен бик, принесъл заедно с езичниците скверна жертва и всички започнали да ядат, да пият и да се веселят. А света Юлия останала на кораба и от дълбините на сърцето си въздишала и плачела, като скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.

Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия – плачеща и въздишаща девица, разбрал, че е християнка, отишъл и тайно казал на началника на това сборище, който ръководел жертвоприношенията:

– На кораба има девойка, която хули нашите богове и ни осъжда за това, че им принасяме жертви.

Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият жестоко по цялото тяло. А мъченицата, докато я биели, казала със силен глас:

– Изповядвам Този, Когото са били заради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разпъване на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите страдания, за да се прославя и аз с Него в Неговото Царство!

После мъчителят заповядал да отрежат девическите й гърди; а тя понасяла мъжествено всички тези жестоки мъчения заради любовта си към Христа. Мъчителят, като искал по-бързо да я погуби, докато не се е събудил господарят й, заповядал набързо да направят кръст и да разпънат на него мъченицата, както някога иудеите разпънали Христа.

И света Юлия в страданието си заради Христа се уподобила на Самия разпнат Христос, нашия Господ, като била удостоена да бъде разпъната на кръст заради Него.

Когато тя висяла на кръста и вече била близо до смъртта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, огромна жалост изпълнила сърцето му, но с нищо не можел да й помогне: Христовата невеста вече умирала. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата й излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето.

Заедно с това мъчителите й видели ангели; и всички били обзети от голям страх; избягали оттам и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не й приготвил честно погребение по следния начин.

Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а сега – Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с кораб до този остров, да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение. Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали.

Като стигнали до пристанището, те намерили всичко така, както им казал ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто покривало. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като прославили Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този мъченически подвиг.

На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести; чудеса ставали и на мястото, където пострадала. Християните, жители на този остров, научили за страданията на светицата и построили малка църква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен хълм. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, изпод камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички болни, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.

Станало и още едно чудо от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, подобно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в знак на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си чистота и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те капели през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали изцеление.

След като изминали много години, църквата, построена в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдание, остаряла и частично се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма църква на по-широко място, недалеч от старата, тъй като мястото там било много тясно. Когато приготвили камъни, вар и всички необходимо за строеж и вече искали на следващия ден да полагат основите, на сутринта намерили всички материали – на предишното място, при старата църква.

Строителите изпаднали в недоумение. Не след дълго отново пренесли всичко на новото място; но през нощта всичко пак било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девица, която натоварила целия материал, приготвен за строежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на старото място. Те разбрали, че светицата иска да възобновят храма на старото място и изпълнили нейното желание.

На двата острова – Корейка и Горгона, ставали и много други чудеса, докато честните мощи на светицата не били взети оттам и пренесени в Бресчия. И след пренасянето на мощите жителите на Корейка, които идват с вяра в храма на светицата, не се лишават от нейната помощ и се запазват от нападенията на враговете по нейните свети и несъкрушими молитви и поради милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава чест и слава, сега и в безкрайните векове. Амин.

Житие на св. мъченик Йоан Търновски

Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му – Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар.

Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговия ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта.

Той не намирал покой ни денем, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си – нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра.

Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество.

Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо. Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда.

Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката.

Той не издал нито един стон – само тихо говорел: „Помени ме, Господи, в царството Си!“ А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци.

Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново.

Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки.

Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: „Мохамеданин ли си или християнин?“ Той и трите пъти отговарял: „Християнин съм и желая да умра за Христа!“ Тогава съдията произнесъл смъртна присъда – мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града.

Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: „Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог – Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!“

Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на войниците: „Сега изпълнете заповедта!“ И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.

Имен ден празнуват всички с красивите имена Юлия и Юлиян.