България
Капаните на големите хипермаркети в България, за които не знаете
“Била”, “Лидъл”, “Кауфланд” – гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки
месец изнасят от страната ни до 700 млн. евро. Цените им в България много по-често
са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия, а в България се
внасят нискокачествени стоки, които се преопаковат извън страната. Българският производител трябва да
плати между 30 и 40 вида такси за всеки един артикул поотделно на чуждестранните
търговци: от т.нар. входна такса, през бонуси, отстъпки и дори подаръци, които
трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в
дадено
населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто
отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона.
В „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква
със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.
Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със
задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски
вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно,
без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки
в покрайнините.
Oткриването на „Била” в София бе събитие от национално значение.
То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря
за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин
магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”,
които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха
центровете на големите и малки български градове.
Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед.
И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш
с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от
тези в Германия, Испания, Австрия или Италия.
Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители,
не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат
минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят
от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги
изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,
които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете
на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки
и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много
често по-удобни и уютни за пазаруване обекти.
Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които
бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол
на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.
Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна
печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички
големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система.
Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани
в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства
от лихви по депозити, които са в банки извън България.
От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици,
което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се
случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която
си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя
да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това.
Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския
доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави
в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата
обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а
парите му се удържат автоматично от следващата фактура.
През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от
цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да
поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква
и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини,
стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт.
Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици
увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но
веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават
стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до
5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване,
но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.
В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни.
Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини.
В „Лидъл” например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много
от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен
или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между
„Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно.
И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което
би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.
Кой е виновен? Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата
и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава
равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници
от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват
както намерят за добре с българските производители.
Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му
го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни
инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани
за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за
да защити интересите на българските производители и търговци.
Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са
големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес
у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да
се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби
се изнасят извън страната.
Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни
магазини, чийто бизнес най-често е семеен.
За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на
столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите
имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или
малко извън съответното населено място.
Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно
от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто
словенски стоки във всичките си европейски вериги.
Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен
политик, който да защити собствените ни интереси.
Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите,
а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето
на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме
обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.
Защо не закрият „Била“, като е на загуба? Компанията, която не плаща данъци,
обяви, че от 3 години няма печалба!
Големите вериги не плащат данъци, докато българските доставчици, преди да фалират,
плащат данък печалба! Звучи невероятно, но е факт: от три години търговската верига
„Била“ в България работи на загуба. Поне така пише в официалните отчети на компанията,
публикувани в търговския регистър.
Не е ясно защо този изключително благороден жест на чуждите инвеститори е убягнал
и останал незабелязан за широката българска публика. Всеки ден гигантът обявява
невероятни намаления и промоции, а от отчетите му личи, че работи безкористно
за благото на българския народ. И така цели три години. Президентът
би трябвало да помисли сериозно и да им връчи орден „Стара планина“, но с иронията
дотук.
Разбира се, че в случая става дума за счетоводни шашми, които прикриват огромните
печалби на веригата, за да не плаща данъци.
Засега обаче нито той, нито държавата предприема нещо, за да спаси българските
производители от унищожението, на което са подложени от големите търговски вериги,
като „Била“, „Лидъл“, „Кауфланд“, „Карфур“, „Метро“ и останалите.
На всичкото отгоре всички тези големи компании се водят за чуждестранни инвеститори
клас А, което означава, че държавата им оказва всякаква административна и логистична
подкрепа.
Например, за да открият „Метро“ или „Била“, „Кауфланд“ и „Карфур“, „Лидъл“, „Бриколаж“
и „Практикер“ свои обекти в различни населени места на територията на България,
се свиква специална Междуведомствена комисия, която да придвижва различните разрешения
и документи в максимално кратък срок, нещо, което за български предприемач или
търговец би отнело две години, за тези гиганти отнема няколко седмици.
Защо това се прави, не е ясно, тъй като въпросните вериги не са никакви инвеститори.
Те наемат помещения или земя под наем, не влагат кой знае какви средства. Средствата
ги влагат българските доставчици под формата на такси нов магазин от групата,
за да започнат бизнеса, а както писах по-горе, не плащат и данъци.
Друг интересен факт, който излезе от търговския регистър, е, че повечето от изпълнителните
директори и главни мениджъри на тези фирми са българи с двойно гражданство. Някои
от тях са граждани на България и на Австрия, на България и Германия или на други
страни от Европейския съюз, което освен врата за бягство от отговорност в даден
момент, е много силен мотив за въпросните мениджъри да изпълняват безпрекословно
корпоративната политика.
Почти никой от представителите на българските производители все още не желае
да говори открито за тези проблеми обаче, защото не усеща подкрепата на властта
и правосъдието. Вече има случаи на фалирали бизнесмени, които са си позволили
да се опълчат на безумните условия, а веригите просто са ги изхвърлили от мрежите.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
