България
Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!
Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!
Преди 14 години 48-годишният собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев беше застрелян. МВР направи фоторобот на убиеца, заподозря Килърите, но нищо не се доказа.
Така и това убийство остава неразкрито.
Приживе завършилият Международни икономически отношения в УНСС и школата на МВР Емил Кюлев беше определен от списание „Впрост“ като втори по богатство в България.
Освен един от най-влиятелните банкери, той беше собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ на Златни пясъци, на „Интерхотел-Сандански“ и още много фирми.
Беше и основен инвеститор в инициативния комитет за „Супер Боровец“, чийто председател бе Симеон Сакскобургготски, припомня дир.бг.
Емил Кюлев бе избран за икономист на 2002 г. в конкурса „Мистър Икономика“. За известно време той беше и икономически съветник на президента Георги Първанов.
Убийството
На 26 октомври 2005 година, около 9 часа сутринта, по столичния бул. „България“ се движи сребристият джип БМВ Х5 на Емил Кюлев. Малко преди кръстовището с „Димитър Несторов“ шофьорът намалява скоростта заради колона коли. В този момент от крайпътните храсти вдясно изскача нисък мъж с нахлупена плетена шапка, който стреля 12 пъти с автоматичен пистолет срещу в четящия вестник банкер. Докато килърът изчезва, шофьорът губи управление и се удря леко в аудито пред него. Кюлев обаче вече е мъртъв – покосен на място от 7 куршума, 3 от които в главата.
Минути след покушението, тогавашният вътрешен министър Румен Петков научава новината на пресконференция с правосъдния министър за напредъка на България в борбата с организираната престъпност. Той заявява, че убийството е политическо, с цел да злепостави България пред Европейския съюз, който в този момент пуска поредния критичен доклад.
В съобщение от пресслужбата на президента Георги Първанов, който отменя свое посещение в провинцията по случай Димитровден, също се казва, че става дума за „показно убийство, което търси политически ефект. Според държавния глава изборът на момента е „целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигане на европейското членство на България“.
Доказателства за тази версия обаче така и не са открити.
След показното убийство МВР разпространява фоторобот на стрелеца. Иззети са камерите на близък до местопрестъплението магазин. Във видеото са записани всички, минавали оттам в последните дни. Един от тях очевидно има връзка с убийството – оглежда обстойно района, дори наднича в търговския обект. Мъжът обаче не може да бъде разпознат.
Чак до 2010 година, когато е арестувана бандата на Петър Стоянов-Сумиста – Килърите. Антимафиотите разплитат две нейни убийства, свързани с милиони левове обезщетение от фалиралата „Тракиябанк“. Тогава изплува версията, че същата група може да е организирала убийството на собственика на ДЗИ. Това съмнение се подкрепя от факта, че мъжът от записа е разпознат като един от стрелците на Килърите – Георги Петков-Дачи.
Като поръчител пък е заподозрян един от лидерите на групата – великотърновският бизнесмен Георги Вълев, свързан с „Тракиябанк“. Смята се, че Кюлев е убит, за да може след това съпругата му да бъде притисната и по-лесно да се вземат обезщетения от ДЗИ.
Банковата връзка
Още през 1989 г. Емил Кюлев основава „Туристбанк“, която се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“. През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ), после трансформирана в СИБАНК. През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската „Тракиябанк“ и тя става „Росексимбанк“. Това се случва с помощта на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни, а в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.
През 2002 г. ДЗИ АД е продадено на притежаваната от Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. „Росексимбанк“ се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.
Разследващите се връщат назад и намират връзка – малко преди разстрела Кюлев планира продажбата на „ДЗИ банк“ на гръцки трезор. След смъртта му част от 120-те акционери на затворената „Тракиябанк“ решават да се намесят в предстоящата продажба. Един от основателите на „Тракиябанк“ – Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати – Пламен Луков и Петър Лупов (вторият по-късно беше убит, а с доживотни присъди за това и още две убийства в затвора са Георги Вълев, Сумиста и Васил Костов – Кеца – б.р.), предявяват претенции за 54 на сто от дяловете. Става дума за 57,4 млн. лв.
В крайна сметка гръцката “Юробанк И Еф Джи” купува „ДЗИ Банк“ за 158 млн. евро, а през 2007 г. застрахователят ДЗИ става собственост на белгийската „Кей Би Си“ за рекордната сума от 185 млн. евро.
В края на 2010 г. вътрешният министър Цветан Цветанов заявява:
„Вървим усилено по разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, има още много работа, но и възможности то да бъде разкрито. Ако имахме задълбочен анализ за убийствата (извършени от Килърите – б.р.) и всичко, което се е случило през 1996-1997 година с фалирането на банките, защото всичко, което е свързано с тези убийства, е водено за разпределяне на пари, които Кюлев е имал като задължение към собственици на бивши банки“.
Братът на банкера – Юри Кюлев, пък е призован като свидетел по делото срещу Килърите, където описва цялата банкова сага.
Разследващите обаче така и не намират достатъчно доказателства и убийството на банкера остава поредното „студено досие“.
US посланик подозира властите, че са прикрили случая
Два доклада на американското посолство от ноември и декември 2005 години, разпространени от Укилийкс, обаче хвърлят сянка на съмнение върху това дали разследването е водено както трябва. В секретните документи посланикът на САЩ в София по това време – Джон Байърли, пише:
„Дали по предварителен план или поради некадърност, полицията изглежда провали началната фаза на разследването на убийството на Кюлев. Например, снимки, широко разпространени в интернет, показват как голяма група полицаи тъпчат по мястото на престъплението без никаква очевидна и ясна цел. Както каза с печал един от нашите български контакти: „Това не е сериалът „От местопрестъплението“.
По-късно дипломатът подчертава, че 6 седмици, след като банкерът е застрелян, МВР не е иззело ключови улики като компютъра му, телефонни разпечатки и банкови сметки. Нещо повече, отхвърлена е американската оферта за тяхно проучване.
Полицията не е извършила и основната виктимологична работа по разследването на убийството, включваща установяването на мотивите на престъплението на базата на контактите на жертвата, допълва Байърли.
По думите му човекът на ФБР към посолството е бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани „още на следващия ден“, но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Посланикът уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки.
„Фактът, че властите срещат препятствия в разследването е подозрителен и това е удобно на високопоставени политици, имащи връзки с убития банкер“, пише още Байърли.
И изказва подозрения, че правителството не желае да стигне до края на разследването от страх, че разкрития за тъмното минало на банкера могат да притеснят високопоставени политици, включително президента Първанов. Твърди се, че именно Кюлев е финансирал предизборна му кампания през 2011 година, отбелязва дипломатът.
Веднага след убийството той дори пише до Вашингтон:
“В София е убит български перач на пари”…
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
