30 юни 1971 г. е черна дата в българския футбол. На този ден насред прохода „Витиня“ в автомобилна катастрофа загиват знаменитите Георги Аспарухов и Никола Котков.

Днес, 53 години по-късно, „Уикенд“ се среща с вдовицата на Котето, а поводът за интервюто е филмът за Гунди и жена му Лита, който тази есен е хит по кината.

Според Катя Коткова „Легендата за любовта” не е тази, която ни се представя на големия екран. Белокосата дама твърди, че Георги Аспарухов и съпругата му Величка са били разведени, но партията ги принудила да се преструват на образцово семейство.

– Катя, гледахте ли филма „Гунди – легенда за любовта”?

​– Не. Не искам и няма да го гледам. Както и да са представили нещата във филма, те не са истина. Това е такава… Абе направо нямам думи. Истината е, че Гунди уби съпруга ми Никола Котков. Не мога да му се сърдя за катастрофата, той сложи край и на своя живот. Майка му, когато ми се обади след трагедията, не каза нито дума за Величка. Тюхкаше се, че са съсипали внука й Андрей.

– Котков го няма във филма – все едно не е съществувал. Не сте дала съгласие ли?

– Никой никога не е говорил с мен за това. За филма разбрах от медиите. Както вече казах, нямам никакво желание да го гледам. Абсолютно не ме вълнува. Аз отлично знам каква е истината.

– В какви отношения сте с вдовицата на Гунди Величка и сина им Андрей?

– От години не поддържам никакви отношения с тях. Много отдавна не съм ги виждала. Андрей го зърнах за последно, дето се казва, когато беше бебе. Нямам допирни точки с тях и не се интересувам от живота им.

– Откога има напрежение между вас и семейството на Георги Аспарухов?

– Тези хора са направо… Никога няма да забравя как майка й на Величка ме задърпа навремето на гробищата, крещейки ми в очите: „Как може да садиш цветя, които не са като тези на нашия гроб?!”. На другия ден половината от засадените при Котето китки бяха извадени и засадени при Гунди. Гадни истории. На Георги Аспарухов майка му е идвала и е плакала пред мен. Тя беше добра жена. Почина навръх новата 1976-та – ударил я ток от пералнята. Митко Каров, зет й, я изнесъл на ръце, но не могли да я спасят. След време аз започнах работа в „Левски” и баща й на Величка киснеше всяка седмица там при председателя.

– Веднага след катастрофата ли се влошиха отношенията ви с Величка?

– Тя идваше всеки божи ден у дома. Месеци наред ходехме заедно на гробовете сутрин и вечер. Майка ми неведнъж казваше, че аз нямам работа с тази жена. Тя е двулична като родителите си. Баща й е от ломските села, майка и от кричимските. Татко й е бил женен за партизанка, Величка има брат в Лом.

– Какви бяха родителите на Величка?

– Баща й се правеше на първи комунист, беше архитект на София. Както казах, бил е женен за партизанка, а после се развежда и се жени за попска дъщеря. Знаете ли какъв номер ни спретнаха те след катастрофата? Докараха един куп попове в къщата на Гунди в „Редута” и направиха опело. Отидохме с мама. След това родителите на Величка изкараха, че аз и майка ми сме инициаторите да се викат свещеници – те не знаели. Постъпиха така, защото при комунизма изобщо не се гледаше с добро око на религията.

На 30-годишнината от смъртта на Гунди и Котков Величкини направиха горе в Семинарията обяд и какво ли не още. Иван Вуцов още беше жив, и той беше там. Наско Сираков и Стойчо Младенов стояха зад мен. Синът ми дори не поиска да влезе, присъствахме само на опелото. Отецът говореше единствено за Гунди. Все едно Котков не е съществувал! Тези истории, които Величка ги прави по гробищата и това, че реве като магарица, не ги разбирам.

– Злите езици твърдят, че между Величка и Гунди е имало напрежение и двамата дори са смятали да се разделят…

– Това, което мога да кажа, е, че не беше минала и година от катастрофата, когато Величка започна връзка с друг мъж. Не че и аз не се ожених пак, но чак 7 години след смъртта на Котето. Публична тайна беше, че преди да почине, Гунди имаше приятелка, с която ходеше. Казваше, че съм негов човек, да не казвам на никого. Всеки си има симпатии. Гунди често идваше вкъщи.

Бяха официално разведени с жена му, когато заминаваха за Португалия, Франция и Западна Германия. След това ги събраха за втори път по партийна линия. В Лисабон спяхме в една стая с Величка. Тя ми каза, че баща й й е намерил швед да се ожени и да заминава за Швеция. Защо не я попитате как 10 месеца след смъртта на Гунди вкара вкъщи мъж от Праужда, Белоградчишко в къщата им и синът й получи тикове? Човекът е бил неин колега от Второ главно, млечен брат на съседка на дъщеря ми.

Съпругът на комшийката е брат на Иван Пеев – бившия на Лили Иванова. Мога да разкажа и друго. Веднъж едно генералско момиче, много красиво, дойде в дома на Гунди, когато и аз бях там. Щом Величка го видя, промени физиономията си. Зърнах за секунда злоба на лицето й. След това тя се усети, че не е сама, и се окопити.

– Ако се срещнете с Величка, ще я поздравите ли, или ще я подминете?

– Не искам да я виждам, съсипаха ми живота. От години не сме се засичали, може и да не се познаем. Ако я срещна, ще си обърна главата на другата страна и ще си продължа по пътя. Това са хора, които изобщо не заслужават вниманието ми. Тази, която се пише нейна майка, преди години така ми крещя на гробищата, че не искам и да ги чувам. Не заслужават внимание. Ако баща й на Величка беше човек на място като моя, щеше да реагира по друг начин.

– Взехте ли някакво обезщетение след смъртта на съпруга ви Никола Котков? А семейството на Гунди получи ли пари?

– Абсолютно нищо не съм получила. Дори децата ни никога не са ползвали каквито и да било привилегии. Дъщеря ми работи от много малка. Синът ми Борислав почина на 6 декември 2012 г. Семейството на Гунди сигурно е взело пари след смъртта му. Величка едва ли е пропуснала.

– Истина ли е, че Котков се е преместил в „Левски” заради Гунди?

– По онова време нещата не ставаха заради този или онзи. Устройваше се комунистическият строй. Гунди и Котков бяха братовчеди по майчина линия, уважаваха се много и бяха истински приятели. Знаеха се от малки. Всяка сутрин Аспарухов идваше да взема съпруга ми от нас и ходеха да тренират. Уникални бяха техните разигравания. Котето има уникални голове, вкарвал е дори от корнер.

– Гунди и Котков пиеха ли алкохол?

– Нямаше футболист, който да не консумираше алкохол. Гунди беше скрита лимонка. Котето също пиеше с другите, пушеше и „Слънце”. В деня на катастрофата нито Аспарухов, нито съпругът ми са пили каквото и да било, ако това намеквате.

– Гледачка ви е предсказала смъртта на съпруга ви…

– Ходих да ми гледа майката на наш близък. Живееше на „Раковска” и „Славейков”. Погледна чашата ми и рече: „О, Маце! Няма нужда!”. След смъртта на съпруга ми разбрах, че е видяла трагедията в утайката от кафето, но не е искала да ми каже, за да не ме тревожи предварително. И наистина, какво би могло да се направи?!

– Когато разбирате за смъртта на съпруга си, побелявате за минути…

– След като разбрах за смъртта му, ми се губят моменти. Казаха, че съм побеляла, когато съм чула тъжната вест. Видях се едва когато ме накараха да сложа черно на главата си за погребението. Вкъщи имахме ангорски котарак. Той изчезна в деня на погребението, докато вкъщи е било пълно с хора.

– Имало е и трети човек в колата с Гунди и Котков, който се е качил на автостоп. Контактувала ли сте с неговите близки?

– Седмица след катастрофата се обади жената на третия човек в колата, мъжа когото явно са взели на стоп. Казах й: „Гунди и Котков лежат на две педи един от друг и не мога да се занимавам сега с вас!”.

След известно време ме спря кварталният – майор от Пето районно. „Коткова, ще дойда у вас. Ще ми направиш ли едно кафе?”, попита ме. Съгласих се. Когато дойде вкъщи, ми каза, че живее в един блок и вход с жената на третия човек. Блокът е онзи, който виси там, където се пресича пътят за аерогарата и кв. „Дружба”.

Кварталният ми обясни, че бащата на Величка два пъти ходил при него. Карал го да изкара третата вдовица неморална, за да не може да ги съди. Величка беше написала във вестник, че са дали пари от министерството на децата. Защо да дават от министерството? Знае се чия е вината, а Гунди получи дори и медал.

– А вие мислила ли сте да съдите?

– Не, никога. Не бих направила това заради Гунди, който беше страхотен футболист и добър човек. Величка и близките й са лошите в случая, те ме мъчиха цял живот. Явно госпожата се е страхувала да не я осъдя, затова е бил целият зор. Опетниха ни, направиха ни на… Родителите ми бяха много културни и интелигентни хора. Радвам се, че въобще не се занимаваха с онези. Татко просто си извърна главата.

– Несъобразена скорост ли е причината за катастрофата?

– Да. Истината е, че Гунди беше слаб шофьор и това се знаеше от всички. Дни преди катастрофата и аз, и синът ми бяхме в колата. Не знам как зави, но срещу нас имаше камион и се качи на тротоара.

– Ако Котков беше жив, на 9 декември щеше да навърши 86 години. Представяте ли си как щеше да изглежда на тази възраст?

– Щеше да си е едно русоляво-побеляло момче. Има хора, които дори и стареейки, не си променят физиономията. Такъв щеше да е и Котето. Беше чудесен. Много малко се хранеше. Обичаше чай. Аз поначало не съм била за него. Искаше ме някакъв шеф, англичанин, инженер по професия. Беше ме видял и харесал. Моите родители бяха от друга хава – от софийския хайлайф. Майка ми е завършила Музикалната академия, баща ми беше почетен член на фондация „Хумболт”, въпреки че никога не е бил партиен член.

През 1958 г. татко беше награден с орден „Червено знаме на мира”, имаше и аудиенция при стария папа, поляка. Първата ни среща с Котето беше много отдавна. Съвсем случайно се случи и се влюбихме. Въобще не бях ходила с мъж. Играех с момчета, ритах с тях футбол и ръгби. Казано съвсем накратко, голяма мъжкарана си бях по онова време. Човекът, който ме запозна с Никола Котков, ми беше съсед – Георги Марколев, юрисконсулт на БНТ при Иван Славков. Той ми стана и шафер на сватбата.

– Родителите ви защо са били против сватбата ви с Котето?

– Те дори не дойдоха на сватбата ни. На 29 януари се оженихме, а на 26 декември се роди дъщеря ни. Моментално след раждането на Муцата майка ми ни прибра при тях. Котето тогава стана по-добър от мен за родителите ми. Мама жива дълго – почина на 99 години и 4 месеца. До смъртта си се грижеше за дъщеря ми Мария. Баща ми беше дългогодишен декан на филологическия факултет на СУ.

– Имаше ли много ухажорки Котето?

– О, Боже! Какви ли не интриги се въртяха… Вечеряхме при родителите ми и един мъж се обади по телефона. Каза ми: „Съпругът ти сега е при една руса!”. Котето тогава пое слушалката от мен и започна да ругае. Баща ми взе да мига на парцали.

– Защо се говори повече за Гунди, отколкото за Котков?

– На младото поколение му набиха в главата за Гунди. Беше много смешно, че навремето Котето вкара гол в мач с Израел, а те обявиха, че попадението е на Аспарухов. Заличиха името на Никола Котков, което е много жалко. Старите локомотивци обаче не го забравят, което е прекрасно.

– Как стартира спортната кариера на Котето?

– Той е железничарско момче, което е ритало добре и с левия, и с десния крак. Още като юноша започва в софийския „Локомотив”.

– Имаше ли Котков сериозни травми от мачове?

– Спомням си, когато бяха с националния отбор в Германия. Ритали са на сняг, голям студ. Котето е имал рана. На полувремето се е опитал да си махне лепенката и след това са го вкарали в операционна. Бяха го зашили. Като отиде в „Левски”, вратарят на „Ботев” (Враца) Йотов пък го беше ударил в главата отзад навръх Димитровден. Котето преди това му беше вкарал два гола. Тогава се обадих на проф. Златарски и той го оперира. Носът на Котков беше отишъл почти до ухото. Една седмица беше много зле. Получавал е и комоцио в мач.

– Често ли ходите на гроба на Котков на Централните гробища?

– Дълго време не си бях в София – живеех в село Бъзовец, и не посещавах често гроба. Когато съм в столицата, ходя. Там е положен и синът ни.

– В София или в Бъзовец прекарвате повече време?

– В момента съм в София при дъщерята и зетя. Ходя и в Бъзовец. Вторият ми съпруг Митко е прекрасен, добро същество. Той също много е патил в живота.

– Доволна ли сте от пенсията си?

– За размера на пенсията не искам да говоря. След като почина Котето, са ме търсили от специални отдели и т.н. Работила съм където трябва и както трябва. Била съм доволна от колегите, а и те от мен. Дъщеря ми и съпругът й се грижат за мен. Муца се научи да готви през годините, в които не бях много със света. Първо загубих мъжа си, а след това и сина ми, което беше много голям удар за мен.

– Здравето как е?

– С едното око въобще не виждам, а и слухът ми отслабна. Сърцето ми е разрушено от лекарствата, които съм пила. Храня се, но слабея. Тоест старея. Държа се, доколкото мога. Бивш спортист съм, играла съм женски футбол.

Източник: БЛИЦ