Ефективният старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложен с 2-3 години, но подготвителните дейности и разработката на необходимите нормативни документи и комуникационната стратегия трябва да стартират незабавно, пише Pariteni.bg.

Това предлагат от Българския енергиен и минен форум в свой анализ по подготвяните промени в Закона за енергетиката. Според експертите за един устойчив и ефективен процес на либерализация на пазара на електроенергия изключително е важно да се пристъпи към масова подмяна на сегашните индивидуалните електромери с интелигентни, изграждане на „умни“ мрежи и приложение на нова тарифна политика за управление на графиците на потребление, което е практиката в развитите държави в света, пише в анализа.

Дълго чаканите промени в енергийния закон, според които пазарът на ел. енергия на едро се либерализира напълно от 1 януари 2024 г. предстои да бъдат приети от парламента.

Те предвиждат премахване на функцията обществен доставчик на НЕК, а търговските дружества в холдингите на ЕРД като „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“ да купуват ел. енергия от енергийната борса по пазарни цени и да го продават на домакинствата по нормативно нерегламентирани за сега договори.

Премахват се и квотите на производителите на електроенергия, които задължително трябваше да заделят количества по регулирани цени, които формираха и т.н. регулиран пазар от който се снабдяваха битовите потребители. Нищо не се споменава, обаче за преференциалните цени на топлофикационните дружества и вероятно тя ще бъде отнесена отново към цената на задълженията към обществото.

Според решението на Парламента от 11.11.2022 г. домакинствата ще останат на един вид нов регулиран пазар и КЕВР ще определя цената им до 2026 г.

Според промените крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти и малки и средни предприятия, ще закупуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики.

Това фактически означава, че държавата ще гарантира „регулирана“ цена на електроенергията (което не означава непременно „ниска“) на търговците в диапазона до 60%, от общите количества енергия, а останалите те трябва да намират на свободния пазар от различни производители, където цената е по-висока.

Според БЕМФ в това обстоятелство се корени един от основните рискове на неопределеност на пазара, защото дори в рамките на тези „регулирани“ 60% търговците от своя страна трябва да формират микс от различни производители и КЕВР вече няма да може да определя таван на цената.

Основната пазарна тежест и функциониране на механизма на покриването на разликите между пазарните и регулираните цени и този ще се поеме от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който дълбоко убедени сме този път няма да има достатъчен капацитет за една толкова сложна и мащабна кампания за компенсиране на индивидуалните разходи на няколко милиона физически лица.

Какви са основанията на експертите да прогнозират кризи при така форсираното стартиране на промените и при избрания модел?

На първо място, това е – Разработката на нови Правила и механизъм за формиране и регулиране на „резултантната“ цена на електроенергията, която новите доставчици на електроенергия за битови потребители ще формират и сключват договорите си с тях;

– Подготовка и приемане на нова Наредба за класификация и регистриране на енергийно уязвимите потребители на електроенергия, както и форми и механизми за компенсирането им;

Приеха промени за цената на тока

– Регламентиране на функциите и ролята на общините в процеса имащ пряка връзка със социално-икономическото състояние на живущите на територията на общината;

– Подготовка на широка комуникационна кампания в медиите и социалните мрежи и други.

Енергетиката навлезе в период на стагнация, който ще продължи поне 2 години, което се изразява в:

– Тенденция на понижаване на производството и износа на електроенергия, които за първите 6 месеца на 2023 г. са респективно 22,07% (26,53% за базовите централи) и 70,36% което означава влошаване на икономическите показатели на отрасъла и потенциала му за компенсиране на външни разходи. Печалбите на основните базови производители на електроенергия за 2022 г. са намалели с над 60%.

– Продължаващата фотоволтаична „пандемия“ в страната доведе до ценови диспропорции и затруднения в управлението на ЕЕС, като доказателство за това е фактът, че за първото 6-месечие е регистриран ръст на производството на енергия от ВЕИ с над 45%, срещу свиване на производството от базови централи с над 26%.

При почти 100% разлика в тарифите на изкупуване на енергията от тези централи, това е означава натиск към повишаване на борсовите цени, който ще продължи и през 2024 и 2025 година.

– Регистрираните промени в структурата на производството на електроенергия от различни производители и на цените на борсата доведоха да свиване на вноските във фонда „Сигурност на ЕЕС“ само за първото 6-месечие с над 40%, което ограничава още повече неговите възможности за бъдещото компенсиране на разходите на електроенергия на битовите потребители.

Либерализацията е сложен, многостранен и рисков преход и трябва да бъде съпроводен от приложение на редица нови енергийни политики, които ще омекотят първоначалното шоково въздействие на промените върху битовите потребители.

Необходимо е преди всичко да се намери подход за балансиране на развитието на ВЕИ-мощности и частично охлаждане на инвестиционния свръхинтерес към изграждане на фотоволтаични мощности, чрез въвеждане на максимални квоти по региони, в зависимост от възможностите на мрежите и локалното потребление, посочват експертите от БЕМФ.

Според тях държавата трябва да преустанови да субсидира напречно топлофикационните дружества през цената на произвежданата от тях електроенергия, защото това вече ще има пряко отражение върху цената на електроенергията за бита.

Вместо това трябва да бъдат създадени стимули за инвестиции на външни независими производители на енергия по нови модерни технологии с осигурен достъп до топлопреносните мрежи, в това число и на възобновяеми енергийни източници за производство на топлинна енергия.

Целесъобразно е и провеждането на нова политика на интензифициране на развитието на битовата газификация, която ще смекчи размера на икономическия и социален стрес при либерализацията на електроенергийния пазар на дребно.

В резултат на изложените тук аргументи, експертите на БЕМФ предлагат:

1. Ефективният старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложен с 2-3 години, но подготвителните дейности и разработката на необходимите нормативни документи и комуникационната стратегия трябва да стартират незабавно.

2. Задължително е провеждане на пазарни многовариантни тестове на поведението на цените на електроенергията при различни обеми и цени на предлаганата на борсата електроенергия от различните производители, при различни дялове на участие в микса на базова енергия, ВЕИ-енергия, енергия произведена от топлофикационните дружества и внос.

Тези анализи трябва да отчетат и тенденциите в промяна на потреблението и хода на инвестициите в индивидуални фотоволтаични проекти.

3. В Енергийната стратегия на страната да бъдат планирани нови политики и заложени нови инвестиционни приоритети за смекчаване на шока от прехода. С първи приоритет трябва да бъде реализиране на политики за успокояване и регулиране на инвестиционния бум в областта на фотоволтаичните проекти и ускорено изграждане на интелигентни електрически разпределителни мрежи.

4. Ръководните фактори на предстоящата реформа да проучат опита на други страни в ЕС, които са претърпели сериозни икономически и социални сътресения при провеждането му.