Българският народ ще загуби от приемането на еврото. Това коментира в ексклузивно интервю световноизвестният икономист професор Стив Ханке, въвел у нас системата на валутния борд.

Според Ханке влизането в еврозоната ще повиши риска от по-голяма инфлация.

Ето и цялото интервю пред bTV с проф. Стив Ханке:

Българското правителство възнамерява да въведе Еврото на 1 януари 2024 г. Какво мислите за това?

Ханке: Иска ми се да кажа няколко неща за този, както го наричат, План за въвеждане на еврото. Преди всичко ще спомена процеса, по който това се случва. Не ми харесва начинът, по който темата е била управлявана в миналото. Това е старият подход за секретност на правителството на Борисов. Те се опитваха да направят това нещо тайно. Затова мисля, че най-доброто нещо, което може да се направи с плана, е да позволим слънцето да го огрее и да не се прави тайно. Това е от една страна. Вторият момент е, че досега не е имало никакъв икономически анализ на ползите и цената от преминаването от системата на валутен борд към еврото. Този процес трябва да се вземе предвид, а анализът на ползите и цената трябва да бъде направен, според мен, от три институции. От една страна, очевидно, БНБ и Министерството на финансите трябва да си направят анализа. Но от друга – група български финансови и икономически експерти също трябва да съставят доклад. Трябва да има и група външни експерти, които също да се изкажат за ползите и цената от преминаването от системата на валутен борд към еврото.

Целевата дата за въвеждане на еврото е 1 януари 2024 година

И така – отървете се от тайните. Второ, трябва да има серия от изследвания, направени за ползите и цената. Третото нещо би било темата да се обсъди открито след приключване на проучванията. Трябва да има обществен дебат. И четвъртото нещо е, че е задължително да има референдум в България. Обществеността трябва да гласува на референдум дали наистина иска да приеме еврото, или не. Това е много важна тема и трябва да бъде предмет на референдум. Този цялостен подход не виждам да се случва на този етап. Всичко е някак тайно, някак размито – като старите тайни на Борисов, които се създаваха посред нощ.

Но България има ново правителство, вие знаете това…

Ханке: Да, имаме ново правителство и знам, че коалицията обсъжда това. Имали са срещи по тази тема. Струва ми се, че коалицията не иска да продължи да работи скришом. Те задават въпроси. Ако действаха както Борисов, всичко вече щеше да се е случило. А сега все още не е одобрено.

И все пак тук финансови експерти казват, че еврото ще донесе повече стабилност и инвестиции?

Ханке: Няма официални проучвания за това. Това е цялата ми идея за изследванията. Казах ви какво бих направил – първо ще позволя на Слънцето най-после да огрее темата, след това трябва да последва дебат и референдум. Нека хората да решат. А сега по същество. Защо бихте искали да промените система, която работи много добре от 25 години? Инфлацията е под контрол. Дългът е много нисък. Корупцията е много по-малка, отколкото би била, ако бяхте в еврозоната. Имахте икономическа стабилност в България. Така че валутният борд работи много добре. И така моят първи въпрос е защо да изоставяте нещо, което работи? Вторият ми въпрос е как точно ще се случи преходът? Видяхте какво стана със страните, които са имали валутен борд и след това приеха еврото. Да вземем за пример две от тях. Въведох валутните бордове през 1992 г. в Естония, през 1994 г. в Литва. Те влязоха в еврозоната и приеха еврото и са страните с двете най-високи нива на инфлация в еврозоната. Инфлацията в Литва е почти 16% годишно. В момента тя е на първо място, а в Естония е почти 15%. Така че инфлация там е много висока, много по-висока от българската – на европейска база тя е само десет и половина. Това би бил следващият ми въпрос. Как работи на практика? Проработи ли в Естония и Литва? Е, не проработи много добре. Мога да ви кажа, че инфлацията, двете най-високи инфлации в еврозоната, са в две държави, които изоставиха валутния си борд и приеха еврото.

Кажете честно – има ли връзка между инфлацията и въвеждането на еврото?

Ханке: В това няма никакво съмнение. Просто погледнете числата. Това не е висша математика. Просто погледнете числата. Предупредих Естония и Литва, че това ще се случи, ако се присъединят към еврото и това се случи.

Хората тук много се страхуват, че всичко ще стане много по-скъпо, ако приемем еврото. Има ли връзка между присъединяването към еврозоната и цените?

Ханке: Да. Мисля, че рискът от повишена инфлация е по-голям, ако приемете еврото и се отдалечите от системата на валутния борд. Но всичко това трябва да бъде доказано от експертни проучвания. Ако имахме тези три групи, проучване на Българска народна банка, проучване на Министерството на финансите, българско експертно проучване и след това външна група от експерти, които изследват, тогава щяхме да имаме много информация и тогава бихме могли да проведем обществен дебат в България. И след разискването щеше да има референдум и българската общественост щеше да го гласува в момента. Между другото имам друг въпрос. Българската общественост подкрепя ли това? И отговорът е – не. Всички проучвания на общественото мнение показват, че между 60 и 70% от българите имат достатъчно разум да осъзнаят, че валутният борд работи и не искат да се откажат от него. Само около 20% от обществеността действително иска да се присъедини към еврото. Така че политически е много непопулярно в България да се направи тази промяна точно сега.

Мислите ли, че страната ни ще успее да се подготви за този преход в толкова кратък срок. Отговаряме ли на критериите?

Ханке: Не, не отговаряте. И защо е цялото това бързане? За къде бързате? За къде бързате? Имате система, която работи перфектно. Защо бързате да я променяте, без да анализирате, без да обсъждате, без да имате референдум по темата? Това е истинска лудост. Цялата идея е лудост, според мен.

Но ние имаме такова задължение като член на Европейския съюз.

Ханке: По принцип, евентуално, приемането на еврото ще се осъществи. Но в крайна сметка евентуално може да означава безкрайност. Може и никога да не се случи. Това не означава нищо. Ако прочетете внимателно, вашето задължение е евентуално да се присъедините към еврото. Но не се казва кога и календарът може да отброява много години, много десетилетия. Може да мине цял век. И между другото, стигаме до друг ключов фактор, който ще се появи в проучванията. И това е как биха се развили нещата, ако България беше в еврозоната и еврозоната се разпадне? Какво мислите в момента? Ако сте вътре, имате проблем. И ако други страни са в беда, като Гърция, със сигурност ще бъде създаден фонд за солидарност. И българските данъкоплатци ще трябва да плащат във фонда за солидарност, за да спасят някой от паричния съюз, който е изпаднал в беда. Така че имате красива застрахователна полица, тя ви дава много гъвкавост.

Кой ще спечели и кой ще загуби най-много, ако България се присъедини към еврозоната?

Ханке: Българският народ би загубил, ако се присъедини към еврозоната. Като човек, който започна да проектира тази система през 1991 г., между другото, първото нещо, което написах беше книга по темата за България. И тогава през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, получих възможност да реализирам тази идея. Така че изучавам темата от доста време. И мога да ви кажа – моето заключение е, че българският народ ще загуби от това. Защо българското общество ще иска да приеме нещо, което е рисковано и ще иска промяна, която ще повиши цените? А инфлацията?

Присъединяването към еврозоната е по-скоро политически или финансов въпрос?

Ханке: И двете. Това е политически въпрос. И е политически, виждате защо. Това нещо се натрапва в главите на българите отвън. То не идва отвътре, то идва отвън. И затова тази година е разработен план за тази промяна. И знаем, че хората в България не го искат, повечето хора не го искат. И затова процесът се управлява тайно, това не ми харесва в него. Не обичам потайността. Обичам Слънцето да огрява нещата, които се случват, които са политически, защото темата е политическа. Но е и финансова. Защото ако влезете, ще имате много по-високи дефицитни разходи, ще имате по-висок дълг, ще имате повече корупция. И ще имате по-висока инфлация. Всичко това са финансови въпроси. Така че въпросът е политически, но политическите ходове имат финансови последици. И според мен всички те са лоши. Мисля, че политиката е лоша. Процесът дотук е бил много лош. И също така мисля, че в крайна сметка, ако промяната бъде направена, финансовите последици ще бъдат отрицателни, а не положителни.

И към друга важна тема за българската политика и общество. Премиерът Кирил Петков беше на посещение в САЩ по-рано тази седмица. Той сключи договор с вицепрезидента Камала Харис за доставка на втечнен природен газ от САЩ за България. Мислите ли, че това ще е добре за България?

Ханке: Ще бъде интересно да се види, защото САЩ обещават да доставят много природен газ на много високи цени. На много хора. Големият проблем е в това, че нямаме толкова много природен газ, за да снабдим всички. И между другото, това е политически въпрос. Тук вицепрезидентът Харис не управлява тези компании за втечнен природен газ. Това са частни фирми. Това не са държавни фирми. Така че тя може да обещава каквото си поиска и това е без значение. Тя не управлява компаниите.

Това е интересно. Трябва ли тогава България да се откаже от Руския газ и петрол?

Ханке: Разбира се, че можете да го направите, ако искате да платите цената.