България
Съчувствието към Дебора отмести вниманието от въпроса: коя е причината за съществуването на хора като нейния палач
Съчувствието към Дебора от Стара Загора отмести почти изцяло вниманието от един важен въпрос: коя е причината за съществуването на хора като нейния „палач“.
В една страна, в която дискотеката е катедралата на младите, те имат все по-съмнителни взаимоотношения с училището.
Респектът към образованието е почти заличен.
Всяка свободно циркулираща мома вече задължително разполага с диплома на икономист или експерт по комуникации.
Повечето от университетите изобщо не придирят, на кого и как връчват дипломите си.
Те пък са се превърнали в част от макиажа на тия моми.
Те поне имат и други умения – ами ордите момци, които всяка година училищата изхвърлят на пътя с етикета „функционално неграмотни“ – с тях какво се случва?
Не всички, разбира се, посягат към макетното ножче – но по какъв друг начин начесват нащърбеното си его?
Те никога няма да дочакат подходящия си учител – ако използваме будисткият лаф, че когато ученикът е готов, ще се появи и учителят.
Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни – но крием този факт като срамна болест.
С такива деца битката е загубена още в училището, те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго.
Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си – и много често това ги отпраща в обятията на Злото.
Трябва да преглътнем срама, че в наши дни, извън всички други беди, които ни сполетяха, се разпадна и вярата в училището.
Очевидно е, че образователната ни система е съкрушена – сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.
Тази истина ни я поднесе, през 2019 година, най-авторитетното международно изследване на грамотността PISA:
47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения;
44% са под критичния минимум знания и умения по математика;
47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.
От PISA ни подсказват, че предстои да бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини.
Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява.
Това е война срещу самите устои на Разума.
А едно скорошно проучване на БАН/Института по социология и Института по философия сякаш иска да ни подсети, че всички сме се побъркали: едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!?
Кирчо Шарлатанинът ли е техния герой?
И, по дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде?
Тази катастрофа обаче никак не трогва нашите политгадатели – или „гадачи“, както би ги нарекъл Симеон.
Те си остават взрени в разправиите на незначителни хора, които искат да минават за някакъв политически елит, това ги интересува.
Не по-малко осъдително е и заплесването на някои медии по „младите“ в политиката, независимо, че те се оказаха съвършено негодни.
Това си беше ясно от самото начало, но медиите не искаха да преглътнат и това фиаско.
Предпочитаха да се видиотяват по „харвардските“ курсанти.
Наричаха „паднали ангели“ някакви мадами от Кирчовата чета и се възторгваха от тях, дори след срамното им фиаско.
Неграмотност, съчетана със зависимости – това се отнася за немалка част от днешните млади.
30% от тях до 30 годишната си възраст все още живеят при родителите си и зависят от тях.
Те мразят миналото на родителите си, смятат ги за неуспели хора, прехвърлят собствените си неудачи върху тях – и така се освобождават, поне мислят, че се освобождават.
Все пак, те си дават сметка, че изглеждат като неудачници, непоправими при това, в очите на своите Дебори.
От това прозрение до макетното ножче е само една крачка, не повече.
Телевизиите сякаш не са наясно с всичко това – те очакват поредния си пир с поредната Дебора.
А дотогава подхранват комплексите на „палачите“ с предавания като „Ергенът“ – от които става ясно, че всички жени са курветини, а някои от тях не са и с целия си.
Мразят „Ергенът“ – и си го изкарват от Дебора.
А той си е и за убиване – толкова е напарфюмиран с евтин бръснарски одеколон.
И нашата никак не е лесна: с това училище, превзето от бъдещи несретници – и главно заради фантазните ни очаквания от младите пришълци.
И едните, и другите – и тези, които предадоха училището, и другите, които превзеха държавата като сомалийски пирати – са от най-лошия вид аутсайдери.
Защото се скитат извън всякакъв контекст.
Те дори не разбират, какво означава това.
И непрекъснато ни натрапват, че липсват авторитети.
Опитват се да запълнят тази празнина със себе си.
Разпадът се превръща в гротеска.
Каква следва?
Пустош – просто чакат Разумът окончателно да си отиде.
Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме дотам наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите.
А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло.
Лузери обичат лузери.
Автор: Кеворк Кеворкян
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
