Загубата на ракетния крайцер „Москва“ за Русия изглежда сериозна не само от психологическа гледна точка, но и от чисто военна. Въпреки това всички обстоятелства около загубата на флагмана на Черноморския флот все още не са напълно изяснени.

BBC поставя акцент върху пет въпроса покрай инцидента, на които трябва да се обърне внимание.

Руското министерство на отбраната твърди, че корабът е бил унищожен от пожар и последвала детонация на боеприпаси, без обаче да уточнява причините за пожара. Руските военни съобщиха, че корабът е получил повреда на корпуса и е загубил устойчивост и докато е бил влачен по време на буря, и е потънал.

Представители на украинските власти твърдят, че крайцерът „Москва“ е бил атакуван с украински ракети „Нептун“. Русия не признава това.

В петък в анексирания от Русия Севастопол се състоя прощална церемония за крайцера „Москва“. На снимки от церемонията се вижда, че на един от траурните венци е поставена лента с надпис „За кораба и моряците“. Руското министерство на отбраната обаче неколкократно заяви, че екипажът на потъналия крайцер е бил евакуиран, без да уточнява колко души са се намирали на него.

Според украинската гранична служба екипажът на „Москва“ не е могъл да бъде евакуиран поради бурята.

Пожар ли се е случил?

Официалната руска версия – пожар, който е довел до експлозия на боеприпасите и до разрушаване на корпуса – не изглежда неоснователна. Такъв тип инциденти не липсват в историята на съветския военноморски флот – имало е няколко големи пожара в открито море (различават се по своя характер от пожарите в близост до кейовете по време на ремонт), които са довели до човешки жертви и потъване на кораби. Взривяването на боеприпаси в случай на голям пожар на кораб също е логично явление. Ракетният крайцер „Москва“ има доста оръжейни складове. Корабът е въоръжен не само с 16 тежки крилати ракети (те са разположени в пускови установки – „тръби“ над палубата), въоръжен е и с различни ракетни и артилерийски зенитни системи, торпедни апарати и бомбардировачи.

Всяка оръжейна система се нуждае от собствен склад за боеприпаси. Разпределението на оръжията в различните части на кораба определя и разположението на боеприпасите.

Не е известно точно кои боеприпаси са били детонирани при пожара. Според специалисти могат да се намерят боеприпаси в почти всяка част на кораба – от носа до кърмата.

През 2013 г. на конференция в Санкт Петербург, посветена на корабните пожари, вицеадмирал в оставка Михаил Моцак заяви, че по негови данни през 50-те следвоенни години в съветския флот са възникнали 719 пожара на военни кораби, две трети от които са били на надводни кораби.

През 1974 г., по време на учение в Черно море, при пожар на „Отважни“ се взривява склад със зенитни ракети, а когато корабът е изтеглен на плитко, в друго помещение избухва експлозия, запалва се гориво, корабът губи устойчивост и потъва. Пожарът е причинен от самопроизволно изстрелване на противовъздушна ракета.

Разследването обаче показа, че пожарът е можел да бъде потушен още в самото начало, но корабът някак си е потънал след пожара и експлозията на боеприпасите в мазетата.

През 1987 г. в Далечния изток малкият ракетен кораб „Мусон“ се запалва и потъва поради случайно попадение на ракета-мишена на самолет. И в двата случая на корабите са организирани аварийни групи, които се борят до последно за оцеляване. И в двата случая на корабите загиват десетки моряци.

Пожарогасителната система на крайцера „Москва“, ако се съди по достъпните и открити източници, вероятно е била остаряла. Според Flot.com крайцерът от проект 1164, към който принадлежи „Москва“, първоначално не е имал дори противопожарна система.

Няма данни за състоянието на пожарогасителната система на този крайцер, но е известно, че по време на модернизацията на „Москва“ на подобния кораб „Маршал Устинов“ е инсталирана модерна пожарогасителна система „Краб-М“. „Москва“ също претърпя ремонт през 2017-2019 г., но откритите източници говорят само за подмяната на блокове в електроцентралата.

Или украинска крилата ракета?

Втората версия за гибелта на кораба, тази на украинските власти, гласи, че това се случва в резултат на попадение на украинска крилата ракета „Нептун“. Подобно попадение би могло да предизвика и пожар и експлозия на боеприпаси, което зависи от мястото, където може да е попаднала ракетата.

Украинската брегова ракетна система „Нептун“ е въоръжена с противокорабна крилата ракета RK-360MC с обсег на действие над 250 км, а по някои данни – до 280 км. Разработена е на базата на съветския Kh-35, но украинските конструктори значително увеличават обсега й и подобряват системата за насочване.

Преди година контраадмирал Алексей Нейжпапа, командир на украинските военноморски сили, представи „Нептун“ на форума „Украйна 30. Сигурността на страната“. Според адмирала, още през 2021 г. първата дивизия „Нептун“ е трябвало да бъде доставена на войските.

„Нептун“ не е най-мощната ракета, нейната взривна бойна глава тежи само 150 килограма („Вълканите“ на „Москва“ имат 500-килограмова взривна бойна глава), но това е доста модерна ракета, която може да порази невъоръжен военен кораб и да предизвика пожар на него.

Подробности за операцията не бяха оповестени. Съществува версия, че противовъздушната отбрана на кораба е била изведена от строя от безпилотен самолет „Байрактар“, преди да бъде изстреляна крилата ракета или пък няколко такива.

Това би могло да обясни факта, че „Москва“ по някаква причина не е свалил крилата ракета, летяща с дозвукова скорост, въпреки че корабът е оборудван с мощна система за противовъздушна отбрана – С-300Ф (морският еквивалент на сухопътния С-300), ЗРК с малък обсег на действие „Оса“, шест 30-милиметрови скорострелни картечници и накрая може да използва като зенитно 130-милиметрово автоматично оръдие.

На 15 април вечерта „Ройтерс“ цитира високопоставен американски служител, който заявява, че Америка смята, че крайцерът „Москва“ наистина е бил ударен от две ракети „Нептун“ и че в резултат на това е имало жертви сред екипажа, макар че е трудно да се каже колко точно.

Всяка от тези две версии – пожар или попадение на крилата ракета – хвърля сянка върху репутацията на командването на Черноморския флот и на кораба.

Флагманският кораб (и най-мощната бойна единица на Черноморския флот) или е технически неподготвен за бойни операции, или екипажът му не е в състояние да защити кораба въпреки сложните системи за защита. И в двата случая възникват въпроси относно организацията и обучението на кораба и екипажа.

Виновна ли е била бурята?

Според една от версиите не е било лесно да се използва дрон „Байрактар“, за да се „заслепи“ крайцерът, тъй като през нощта, когато „Москва“ е горяла, в района е имало силна буря.

Руското министерство на отбраната съобщи също, че крайцерът „Москва“ е потънал на следващия ден в бурно море.

Въпреки това според приложението Windy, което проверява метеорологичните условия, ветровете в Черно море близо до Крим не са надвишавали 10 метра в секунда. Според Международната скала на Бофорт такъв вятър в най-лошия случай се счита за „свеж“ и за да се счита времето за „буря“, вятърът трябва да е два пъти по-силен.

Турският проправителствен вестник Daily Sabah в статия за теста на Bayraktar през февруари 2021 г. пише, че дронът е извършил тестов полет при вятър със скорост 40 възела (75 метра в секунда).

Възможно ли е бурята да е повлияла на стабилността на кораба по време на теглене на буксир и това да е една от причините за потъването на „Москва“? Трудно е да се каже, тъй като няма информация за естеството на повредата на кораба. Например „Отважни“ потъна в резултат на пожар и няколко експлозии, но в спокойно море.

Каква е била съдбата на екипажа?

Руското министерство на отбраната съобщи за пожара и експлозията на боеприпаси на крайцера и заяви, че екипажът е бил напълно евакуиран. В различни последващи съобщения думите „целият екипаж е евакуиран“ се редуват с просто „екипажът е евакуиран“.

В същото време в наредбите и сводките на руските ВМС се посочва, че целият екипаж е ангажиран с овладяването на щетите на кораба: „Никой няма право да напуска аварийното отделение (помещение) самостоятелно. Целият екипаж на кораба, включително временно пребиваващите на кораба лица, е длъжен да се бори за оцеляване. Борбата за оцеляване на кораба в помещенията, които не са заети от командни пунктове и бойни станции, както и на горната палуба, се провежда от аварийни групи.“

В случая с „Отважни“ пожарът и експлозията настъпиха в 10 ч. сутринта, а екипажът и аварийните екипи от приближаващите се кораби водиха борба за спасяване на човешки живот в продължение на 5 часа и 47 минути. През това време избухват още няколко експлозии, огънят обхваща и други отсеци, моряците са изхвърлени в морето и спасени от други кораби. В резултат на това загиват 24 души. В 15:12 ч. екипажът получава заповед да напусне кораба, който потъва в 15:35 ч.

Ако след пожара и експлозията на боеприпаси на крайцера „Москва“ Министерството на отбраната заяви, че целият екипаж наистина е бил евакуиран от кораба, то тогава положението е било толкова лошо, че не е имало смисъл да се води изобщо борба за спасяване на кораба.

Според Министерството на отбраната обаче след това корабът дълго време е останал плаващ и е потънал едва на следващия ден.

Министерството на отбраната не съобщава нищо за смъртните случаи на кораба. Фразата „екипажът е бил напълно евакуиран“ от първото съобщение на МО противоречи на самата себе си – ако ситуацията е била толкова лоша, че корабът е бил обречен, то пожарът и експлозията са били невероятно силни. Така експлозия обаче най-вероятно щеше да доведе до жертви.

Наталия Хуменюк, говорител на украинската гранична служба, заяви това на 15 април. Според нея екипажът на „Москва“ се е опитал да се спаси намиращите се наблизо кораби, но бурята им е попречила.

„Попадението предизвика детонация на боеприпасите – и започна борба за оцеляване. Наблюдавахме как други кораби се опитват да окажат помощ, но дори природните сили бяха на страната на Украйна. Бурята не позволи спокойна спасителна операция или евакуация на екипажа. Повредите са толкова сериозни, че бойната ефективност на кораба бе загубена“, цитира думите й УНИАН.

До петък вечерта руските агенции не съобщават почти нищо за съдбата на екипажа. В следобедните часове ТАСС, позовавайки се на анонимен източник, съобщи, че „екипажът е отведен до мястото на постоянното му разполагане“, т.е. Севастопол, но не бяха дадени никакви подробности. Тази информация не беше потвърдена от независими източници.

Колко значима е загубата на „Москва“ за Русия?

Ракетният крайцер „Москва“ е най-мощният военен кораб в Черноморския флот и най-големият от групата кораби, събрани там в навечерието на войната с Украйна.

Тази сила изглеждаше прекомерна за такъв конфликт. Противокорабните крилати ракети „Вулкан“ могат да носят и ядрена бойна глава, но в действителност на борда на кораба не е известно да има ядрени оръжия.

Дори когато са оборудвани с неядрени оръжия обаче, тези ракети са доста мощно оръжие – обхватът им от хиляда километра и 500-килограмовите бойни глави им позволяват да застрашават вражески кораби на големи разстояния.

Създадени за противодействие на самолетоносачи, корабите от проект 1164 не са ефективни в подкрепата на наземни операции. Въпреки това „Москва“ може да защити по-малките кораби от морски удари, а С-300 – от въздушни.

Освен това големият ракетен крайцер повишава бойната устойчивост на цялата корабна група, към която принадлежи, прави я по-боеспособна, по-гъвкава, по-жизнеспособна и способна да продължи да се сражава за по-дълъг период от време.

По този начин един голям кораб, дори и без да участва в бойни действия, променя ситуацията на военноморския театър в своя полза дори и само поради факта на наличността си.

Сега трите черноморски фрегати с крилати ракети, малките ракетни кораби и подводниците, способни да изстрелват „Калибър“, вече не разполагат със силна система за противовъздушна отбрана с голям обсег и са принудени да се отдалечават от брега, за да не могат да бъдат достигнати от украинския „Нептун“.

Западната преса вече съобщи, че Русия е преместила останалите кораби на групата на юг, далеч от украинския бряг.

Тези обстоятелства биха могли сериозно да усложнят операцията по десант, която според мнозина експерти Русия подготвя край Одеса и Николаев. Сега ще бъде още по-трудно да се извърши такова кацане.

За Русия е важно да разполага с такъв кораб в състава на групировката, която участва в бойни операции. В Черно море обаче просто няма с какво да го замени – в Черноморския флот няма повече бойни кораби от първи ранг.

Преди началото на войната в Украйна Русия прехвърля в Средиземно море два подобни кораба на „Москва“ – флагманът на Тихоокеанския флот „Варяг“ и „Маршал Устинов“ от Северния флот. Всеки един от тези кораби би бил по-добър от „Москва“ на нейно място, защото потъналият крайцер е най-старият от трите.

Но сега те са в капан в Средиземно море: от края на февруари Турция затвори за военни кораби преминаването на Дарданелите и Босфора – Конвенцията от Монтрьо ѝ позволява това.

Според Ройтерс Москва се е опитала да прекара през пролива поне два кораба (имената им не се съобщават), но Анкара е отказала.