Нина Панайотова, по-известна с артистичния си псевдоним Екстра Нина, става популярна у нас в средата на 90-те години с първия си албум, който записва с групата „Добруджански славей“. Преди това трупа опит в кафаните на Сърбия и Черна гора, където разработва богат репертоар от песни за душата. Сърбите са толкова възхитени от гласа и външността на българката, че започват да я наричат Екстра Нина.

През 1996 г. певицата подписва договор с една от най-популярните в ония години компании – „Милена рекърдс“. Същата година се появява и нейният първи самостоятелен албум „Животе мой“. Албумът достига рекордния тираж от 170 000 бройки, без да се броят пиратските и презаписаните касети.

– Какво си пожелахте навръх рождения си ден?

– Рождения си ден отбелязах с концерт, посветен на 30 години от пребиваването ми на сцената и под прожекторите. Избрах варненската публика и варненската сцена, защото семейството ми е от Варна. Там са майка ми, сестра ми Цветелина, всичките ми роднини са там. Пях в зала №1 на Фестивалния комплекс. Пяха и майка ми Елена Добрева, сестра ми Цветелина, приятелката ми Весела, оркестър „Добруджански славей“, с който започнах кариерата си назад в годините, дъщерята на ръководителя на оркестъра Данчо Кънев също се изяви. Та се казва Яница Кънева и вече набира голяма популярност. Бях силно притеснена, защото имах дата за концерт, но се разболях дни преди събитието. Имах висока температура, която не падаше. Беше много упорита. Бях на кантар да отложа всичко, защото не знаех дали на сутринта ще се събудя и ще имам достатъчно енергия да пея. Въпреки всичко намерих сили да се стабилизирам. Хората бяха много доволни. Това беше първият ми рожден ден без торта, защото нямах енергия да се занимавам и с това. Сестра ми Цветелина се шегува, че можем да похапнем торта и след седмица, и след две. Бях сред любимите ми хора и това ми бе достатъчно. Пожелах си здраве, много здраве за всички около мен. Има ли здраве, човек може да постигне всичко, да си купи нещата, които иска и т.н. Едно неразположение на близък човек, събаря и другия до него. Лоша работа е, когато има болни във фамилията. Човек изпада в негативни мисли и почва да дълбае там, където не трябва.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадите?

– Никога не казвам какво искам. Винаги съм предпочитала изненадата. Случвало се е да получавам неща, които съм искала, но за които не е ставало на въпрос дали ги искам, или не ги искам

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?

– На 5 декември имам рожден ден, на 6 декември имен ден – Никулден. Обикновено това са работни дни за мен, макар че ги празнувам. Имала съм интересни рождени дни в комплекс „Приказките”, където хем съм пяла, хем съм празнувала с колегите. Работата ми е приоритет №1 в момента. Обичам да пея и затова участията не ми тежат.

– Кой е най-хубавият и съответно най- лошият момент в живота ви?

– Загубата на бащата ми бе най-трудният и най-тежък момент в живота ми. Почина изненадващо за всички. Настана голямо сътресение в живота ми, дълго време не осъзнавах, че го няма и че вече няма как да го има. Бяхме в шок. Най-хубавите моменти са много и са свързани с работата ми, с колегите. Винаги ще си спомням с топли чувства за турнетата ми в Америка и Канада. Вълнуващи за мен ще бъдат и първите ми големи концерти пред българска публика през 90-те години на миналия век. През 1997 г. излезе песента ми „Затвори очи”, която звучеше от всички заведения и радиа. Направи ме звезда. Не мога да ви опиша как се чувствах тогава.

– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, който мислят, че тя съществува само в изкуството?

– Вярвам в любовта, защото тя е двигател за творчество, за амбиции. Има любов, но трябва да срещнеш правилния човек, за да я усетиш. Има моменти, в които любовта е просто привличане, което бързо отминава. Истинската любов е доказване, жестове, грижа, разбиране, не е прищявка на режисьорите и на писателите. Любовта е едно от най-леките чувства. Както казват умните: „Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват. Без любов животът би бил скучен.

– Има ли човек до вас и въобще влюбчива ли е Екстра Нина?

– Не бих казала, че съм влюбена. Как да ви обясня… Влюбването е кратко, след него идват любовта и уважението, обичта. Бих казала, че има хора, на които държа, които уважавам. Умея да градя отношения.

– Предполагам, че за дългите години на сцената сте се сблъсквали със завистта на колегите. Как реагирате в такива моменти?

– Между колегите винаги има нещо като завист, която аз бих нарекла състезание да се покаже кой е по-най. Кой ще има по-хубав тоалет; кой ще изпее по-хубава песен, която да стане веднага хит и т.н. Аз също се състезавах с колеги, но това беше през 90-те. Исках да дам всичко от себе си. Стараех се да снимам клипове, които да са като филми. Може би има завист, която обаче е за добро, защото те амбицира да се развиваш, да вървиш нагоре. Амбицираща завист, да! Има и друго – при някои изпълнители нещата се получават много лесно, при други по-трудно. Вероятно това е въпрос на късмет. Успехът е съвкупност от много неща и събития в живота.

– На колко години започнахте работа и за какво похарчихте първата си заплата?

– Започнах работа веднага щом завърших музикалното училище в Широка лъка. Напуснах ученическата скамейка и веднага почнах по разпределение в ансамбъл „Варна”. Нямах 20 години и вече се трудех на две места – в ансамбъла за народни песни и танци и по заведенията на Златни пясъци с естраден оркестър. Ходих по участия и с група „Тамбурица”, в която свирех на тамбура, имахме участия по цял свят. С първите си пари вероятно съм си купила дрешки – какво друго да направи едно момиче. 100 лева си бяха страшно много пари тогава. Хонорарите за еднократно участие бяха по 25-30 лева, доста добра сума. Само от ансамбъл „Варна” вземах по 130 лева на месец. Проблеми с парите никога не съм имала. Благодаря на Бог, финансови липси не са ме спохождали. Работя си и ми е много добре. В един момент се преместих във военен ансамбъл, където бях солистка, изнасяхме много концерти. В началото на промяната ни съкратиха и трябваше да си търся работа. Предложиха ми да пея в Сърбия, Северна Македония, където имах участия още през 1989 г. Направих многоголям сръбски репертоар и когато се върнах в България ми беше лесно. Сърбите ме хвалеха за пеенето, казвайки ми „Екстра, Нина“. Така се появи псевдонимът ми Екстра Нина, С оркестър „Добруджански славей“ направихме набързо два албума, които записахме на живо, не като сега в студио. Получиха ни се нещата и бързо станах популярна. Максим Горанов ми помогна много за първия самостоятелен албум, аранжира почти всичките ми песни. „Животе мой” се продаде в изключително големи тиражи

– В един момент обаче сякаш бяхте слезли от сцената, живеехте в Турция…

– Доста дълго останах в Истанбул, защото пеех пред нашите изселници в Бурса, в Измир и на други места. После реших, че имам нужда да си почина от сцената, и буквално нищо не правих. Но нещо в мен се събуди и започнах да записвам песни и направих албум „Мома варненлийка”. Не можах да разработя добре албума заради ковид времената. Подготвям сега нов албум, който скоро ще излезе на пазара. Едно съм сигурна – каквото и да се случва, никога повече няма да се отказвам или да си почивам от музиката и песните.

– Как виждате себе си след 5 години?

– Да сме живи и здрави още 5 години… Ще се занимавам с музика, вероятно ще понауча още някой друг език. Имам желание да науча испански, навремето почнах, но спрях. Ще ми се да продължа с уроците. Иначе говоря руски много добре. Наложи се просто, защото пеех пред руска общност в Истанбул. Бях учила руски в училище. В Сърбия научих сръбски, а когато отидох там, една дума не знаех. Английски език говоря на много прилично ниво. Човек се учи, докато е жив, и винаги трябва да си поставя цели. Ще ми се детското в мен да не угасва и през идните 5 години. Понякога се гледам в огледалото и не проумявам, че съм на години. Мисля, че още съм дете, че не съм пораснала.

Източник: Уикенд