Много от нас са скептични или направо се мръщят при споменаването на думата „ясновидец“, без дори да съзнават, че за пророците се говори още в Библията.

Всъщност Любомир Алексиев е много повече от ясновидец. Завършил теология, изумително ерудиран и фин човек, Любомир е участвал във възстановяването на емблематична за България църква, помогнал за построяването на почти 10 параклиса, подкрепил всячески множество деца и хора в нужда. През по-голяма част от времето той посреща тези, които имат нужда от неговото виждане в бъдещето, в Шумен, но по няколко дена в месеца прекарва и в София със същата цел. Дълъг списък от мои приятели се довериха на Любомир, който един след друг ни изуми с възможността да вижда вярно неща от нашето минало и от нашата същност. Срещнах се с него, за да ви доближа до начина на мислене на един човек, който има дарбата да вижда отвъд.

Разкажи ми за теб и за това как откри своята дарба?

Дарбата си открих на 23 години след семейна вечеря в къщата на моята маминка. От мъничък притежавам способността да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство. Бях на детска градина при вуйна ми и един ден започнах да разказвам на децата за сватбата на майка ми и татко ми. Вуйна ми до такава степен се объркала, че изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм извънбрачно роден или след брак. Майка е казала: „Как, той се роди много след сватбата.“ Вуйна й разказала как аз съм знаел всичко за сватбата.

Вече бях на 23 години, когато веднъж маминка ми разказа за неин сън, в който видяла светещо кълбо и се явил неин възрастен дядо. Малко по-късно се почувствах особено и се оттеглих в спалнята. Легнах на леглото и видях в тъмното силуета на възрастен човек с калпак, облечен по старовремски начин. Той се приближи към мен и аз в уплахата си му казах: „Това не е редно, ти трябва да ми се явиш в съня.“ След това заспах. Когато се събудих, разказах на нашите и те бяха, разбира се, изненадани. Започнах да им разказвам за случки от техния живот преди аз да се родя, за предмети, които маминка ми беше скрила на различни места в къщата. Така започнах да разбирам, че мога да контактувам с другия свят чрез тези единни цялости, които ние наричаме духове.

Всичко ли е предначертано с раждането ни?

Има предначертани моменти. Единственото, с което ние разполагаме, е свободната ни воля. Защото свободното ни решение зависи единствено от нас. От нас зависи дали да излезем от тази стая, но не знаем дали на път към вратата няма да се блъснем в стола, да си ударим главата и всичко да свърши дотам. Свободната ни воля позволява да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към определени неща, които са важни за нас, но дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия мироглед.

Ако допуснем лошите чувства, които живеят у нас по равен начин с добрите, тогава животът ни ще тръгне по един начин. Ако чувствата, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са много по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и определен в блаженствата път. На нас информацията ни е дадена в пространството, но интересът ни е различен – дали ще се поддадем на лошите си чувства и качества, зависи от нас. Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в онези над 96 % от собствената ни душевност и съзнание, които не можем да използваме. Различни са теориите за това колко от мозъка си използваме, но според повечето учени това са 3,8 – 4 %. Тоест свободата ни е ограничена и ние не живеем свободен живот.

Новите технологии ще се окажат полезни и откриващи свободата. Доколко свободата няма да се превърна в слободия, зависи от това доколко хората ще се върнат към принципите на вярата си, защото духовната битка между доброто и злото съществува от нашето създаване.

Защо има хора, които цял живот се опитват да бъдат добри и да правят добро, а ги срещат беди на пътя? Има ли компенсация за тяхното страдание?

Компенсация за страданието винаги има, защото това е отворен път към доброто. Страданието на човек го връща към изконните неща, които биха ни вълнували всички, ако не си позволявахме душата да надделее над духа. Затова има хора, които наричаме „духовни“ – те са успели да възвисят духа си над душата. В този момент те са навлезли в състоянията, за които са сътворени, и техните дела се разпростират много повече от това, което те самите си дават сметка, че се случва. Но това винаги зависи от желанието човек да върши добрини, да бъда състрадателен – това помага на човек да намери истинската си посока в живота.

Нашите близки, които са починали, имат ли възможност да ни помагат?

Нашите близки ни помагат непрекъснато.

А могат ли да въздействат на събития от настоящето ни?

Това е решение на Бог. Ако са ни причинили страдание и са ни объркали живота, използвайки егоизма си и неразбирайки същината, а мислейки се за по-големи творци от Бог, те биват оставени да решат по невидим начин сериозен проблем, който ние имаме, поемайки тази карма върху себе си.

По-лесно ли ти е да виждаш минали неща отколкото бъдещи?

Не. Но нещата в миналото са разковничето на проблемите, които ни се случват в момента. И винаги миналото е автор на нашето настояще и на бъдещето ни.

Тоест кармата съществува?

Да, кармата съществува. И понякога невинни плащат за делата на други – говоря за връзката внук-прадядо например. Може при вас нещо да не се случва и причината за това да е във ваш прадядо. Вие не сте един и същи дух, но сте се родили да бъдете в едно семейство. Имате изконна връзка – връзката на генетиката, на ДНК-то, но тя не ви дава една и съща душевност. Душевността е различна от генетичния ни път. И се получава така, че един трябва да плати кармата. Няма ситуация, която да може да го промени, кармата се плаща – дали чрез преобразуване на човека в изключително добър и поемащ дълбоко страдание, или лишавайки го от нещо, което изконно всички хора имат, например да има дете, за да не се продължи тази връзка.

За да погледнеш в съдбата на човек, ти имаш нужда от негова снимка. Защо?

Най-добрият и най-лесен начин е чрез снимката. Тези, които имат нужда от мен, са много и не мога да си позволя дългото свободно време. Снимката ми помага много бързо да вляза в контакт, защото носи отпечатъка на душата.

Очите ли носят този отпечатък?

Не, духът, който не виждате. Понякога го определяме като аура, като излъчване, но то е част от нашата трета същност.

Доколко да вярваме на интуицията си?

Интуицията е знак за насочване на вниманието. Ще ти разкажа един случай. Шофирам, премигват ми за това, че има полицай, започвам да карам с 10 км/ч по-малко от ограничението и стигам до патрулката. Ръми дъжд, полицаят ме спира. Започва проверката, оказва се, че съм напълно редовен, но той решава да ми направи проверка за алкохол. Мен ме е яд, че това трябва да стане под дъжда, но в същото време започвам да си мисля, че има нещо и че трябва да се съобразя с него.

Заставам, без да питам защо трябва да направя тази проверка, забавят ми времето, стоя под дъжда, правят ми проверката, прибират си апарата, пожелават ми лек път, извиняват ми се, че съм стоял под дъжда, продължавам да пътувам и влизайки в проход, виждам дим и пушек. Оказва се, че само преди 1-2 минути се е изсипала огромна камара камъни на пътя. Ето това е интуицията и това са знаците на Бог. Ако се научим понякога да проявяваме повече търпение и да приемаме всичко със спокойствие и с разбиране, бихме хармонизирали голяма част от живота си.

Какво би могъл да направи човек, който много иска нещо?

Бог ще му открие рано или късно, ако той се моли със сърдечността си, със сърцето си. Не с болката, не с ума си, не с егото си, а с дълбочината на това, което иска. Невинаги хармонията за човешкия живот са децата или бракът, но винаги хармонията за човешкия живот е изпълнението на милосърдието, състраданието, на любовта. Те са главното определение и главният стимул на човечността.

Има ли сродни души?

Да, има.

Може ли да не се срещнат в този живот?

Твърде е възможно да се срещнат и да се разминат.

Една ли е сродната душа на всекиго?

Не. В определен момент от нашия живот сродните души се срещат, след това се разминават, защото е дълъг нашият житейски път. В него ние трябва да имаме много опитности, да разузнаем, да научим, да сътворим множество дела с духа си, защото колкото повече навлизаме в разбирането си за света, толкова повече навлиза в нас духът и става по-силeн от душевността.

Трябва ли да се страхуваме от смъртта?

Не. Смъртта е свобода. В момент, в който я почувстваме, разбираме, че всичко е било само плод на нашето непознание, на страха ни от определени състояния на духа, на тази невъзможност да повярваме в съществуването на отвъдния свят, защото ако вярваме, ние ще се стремим тя по-бързо да ни застигне.

Виждаш ли за себе си неща в бъдещето?

Да.

Трудно ли се живее с това?

Да, трудно се живее, когато познаваш мислите на хората и когато познаваш човека, който е срещу теб и на когото помагаш, начина му на мислене. Обидно е на моменти, особено когато си млад и когато не разбираш света и мисията си. Когато навлезеш в по-голяма част от пълнотата на духа си, това вече не те интересува.

С какво е свързано това осъзнаване?

С времето. Като по-млади притежаваме време, след това започваме да го губим. Като по-млади всеки знае кое е добро и кое е лошо, а след това започваме да правим компромиси или с едното, или с другото. Докато идва момент, в който трябва да си отворим очите – понякога е постепенно и взимаме мерки, понякога е свързано с някакво събитие. Това помага в един момент на нас самите да прозрем, че човешкият ни живот се случва на етапи и отброяването на числата в живота не е случайно.

Всяко нещо е код. Всяко нещо означава нещо. Свободата на докосването ни до тези кодове е възможността ни да навлезем все повече в себе си. Влизането в пълнотата на нашето разбиране за нещата около нас дава сила на духа ни, който укрепва. Тогава душата с нейните съмнения е слята с духа. Духът управлява тялото и от лично моя духовна гледна точка той го управлява, като се опитва да ни предпази от грешки.

Много хора смятат, че да се обърнат към теб е против източноправославната им вяра.

Невинаги тези, които притежаваме дарби, вършим добро на хората. Много голяма част от нас вършат точно обратното, попаднали в ръцете на Мамона – това е езически демон, всъщност това са парите. А ясновидството го е имало от древни времена. Това е дар, който съпътства хората. Бог праща много свои посланици и знаци, защото за Него е важен и най-малкият детайл от човешкия живот и от човешката болка. Питаш ме какво мислят хората за мен, но за мен е важно какво мисля аз за тях. Ако аз върша лоши дела, Бог на момента ще ми вземе това, което ми е дал. Ако ми го е дал, Той ми го е дал с план, защото Той има за всеки от нас план. Аз в същината си не бих могъл да разбера съдията, който наказва хората със затвор, защото в моите правила неговата позиция е абсурдна.

И не искам от него той да разбира моя начина на живот. Аз творя и работя за благото на хората, отдавайки себе си. Мога да бъда тук, в България, мога да бъда и навън. Работил съм навън, но съм избрал да бъда тук, защото тук в момента е мястото, където се води апокалиптична битка, в която хората, които се борим за Бог, станахме прекалено малко и имаме нужда от помощ. Хората са обезверени – липсват духовните пастири, липсват професорите, които наистина да изискват, липсват съдиите, които наистина да съдят, липсват политиците, които наистина да си седят на постовете. Но най-вече, за да могат хората да живеят в хармония, липсва милосърдната дейност на Църквата и нейното пастирство. Липсват проповедите, липсва нейната грижа за хората.

В момента нашият народ живее изключително трудно, а институциите, които имат възможност да се грижат хората да живеят в хармония и вяра, да имат силен стълб и вяра, която да им дава криле, бездействат. Нормално е аз да съществувам. Това, че умея да правя тези неща, може да е просто мое освобождаване извън определените проценти. Възможно е да има много други хора като мен, които обаче да не приемат тази си мисия да бъдат близо до болката на хората и до страданието им. Или да не го намират като тяхно призвание. Рано или късно стигаме до това и започваме да творим добро. Да знаете, че никога светът не изглежда такъв, какъвто ни е разказван. Разказвачите разказват за света по начина, по който той не изглежда.

Какво ни чака, Любо?

Тепърва има да учим много за нашите възможни и свръхвъзможности. Скоро влизаме във време, в което в един нереален свят, създаден в интернет пространството, тия срещи ще ги имаме за секунди и ще се движим със силата на мисълта си така както се движат и духовете. За нас времето и пространството ще започнат да губят измерение и ще навлизаме във фази, в които духовността ни ще става все по-различна и по-можеща. Българският народ е изключително вярващ, изморен единствено от невъзможността да види идеалите си сътворени в съвремието. Но да знаете, че аз живея с едни от най-добрите хора в света, на едно много красиво място и тук съм срещнал едни от най-невероятните хора.

България е място на много творчески потенциал, много различни хора и съдби. Често не вярваме в идното поколение след нас, а това е голяма грешка. Те живеят просто в тяхното време. Вместо да ги съдим, е хубаво да им даваме уроците на живота. Имаме възможността да ги научим да търсят и да развиват духовността си.

В българите е заложен духовен потенциал и извънредни дарби – ние имаме уникални хора, които другате съществуват, но са много по-малко духовни от нас. Калифорния на Съединените щати за известен период от време – това й предстои на България. Силна земя, силно плодородие, силно заселена черноморска ивица, много различни хора от различни държави, които след време ще се стремят да живеят тук. Изключително силна държава, която ще роди хора, които ще заемат изключително силни управленски позиции в света.

Как ви се струва – най-бедната държава в ЕС и едновременно с това няколко ключови позиции в света са достигнати от българи?

Вярвайте в интелекта на българите и че Бог ги прекара през труден път, за да им даде възможност да преминат през катарзиса, да се отърват от неприятностите на живота, да преродят себе си и да започват да изграждат наново света си. Вярвайте, че на база на този интелект ще изградим личности, които ще помогнат на света да оцелее.