Това не е донос – това е грижа за човешкия живот

КОЯ Е ТЯ

Мария Бойчева, носителка на титлата Лейди България 2022, е родена в Благоевград. Завършила е Нов български университет със специалност „Публична администрация“. Мария е успешен модел и една от най-популярните български майки. Мениджър е на иновативна онлайн платформа за свързване на работодатели с кандидати. Активна шофьорка е и има син, който вози всеки ден. Разговаряме с нея за драмата с пияната Дебора, влизането в еврозоната, „домовете на ужасите“ и още актуални теми.

– Има ли почивка за Мария Бойчева през юли? Как борите летните горещини?

– Юли за мен е месец на движение – между ангажименти, каузи и време с близките. Почивка в класическия смисъл едва ли ще има, но се старая да си открадвам моменти за разходки в планината, край морето или просто със сина ми в парка.

Обичам работата си и това ме зарежда. Времето, което успявам да открадна за себе си, ми е достатъчно. Обичам морето и почти всеки уикенд посещавам някой плаж. Предстои ми почивка на каравана на нашето Черноморие. Смятам, че ще е голямо предизвикателство за мен, но нямам съмнение, че ще ми хареса много.

– Активна шофьорка сте и всекидневно возите сина си. Как гледате на ситуацията с фолкпевицата Дебора, която отново е хваната пияна зад волана, докато вози 6-годишния си син?

– Като майка и отговорен човек съм дълбоко потресена. Шофирането в нетрезво състояние е абсолютно недопустимо не само защото в случая е замесено дете, а защото поставя в опасност живота на всеки – на нас самите, на нашите близки, на случайни хора на пътя. Това не е просто лично решение – това е обществена отговорност, която може да има фатални последици. Законите трябва да са категорични и безкомпромисни, когато става дума за подобно поведение.

Самата аз често присъствам на различни събития и вечерни събирания, където атмосферата предполага чаша вино или коктейл. Разбирам напълно желанието на хората да се забавляват – в това няма нищо лошо. Но когато решим да седнем зад волана, трябва да помним, че носим отговорност не само за себе си, а и за всички около нас. В днешно време има достатъчно алтернативи – „дринк енд драйв“ услуги, таксита, споделени превози. Цената им е малка, но стойността на човешкия живот – безценна. И нито едно оправдание не може да промени това.

– Имали ли сте спор по темата дали да се шофира на „едно малко“, или „1-2 бири“ с познати? А дори и с наркотици?

– Да, тази тема често излиза в разговори и за съжаление, все още виждам хора, които я подценяват. За мен няма „едно малко“, когато става дума за шофиране. Дори минимално количество алкохол може да повлияе на реакциите и трезвата преценка. Толерантността към подобно поведение води до трагедии. Случаите с Георги Семерджиев и Милен Цветков трябва да останат като болезнено напомняне за това колко разрушителни могат да бъдат лекомислието и безотговорността зад волана.

За щастие, хората в близкото ми обкръжение са изключително отговорни – не си позволяват да шофират в нетрезво състояние и са наясно с рисковете. Това е пример, който трябва да даваме – не само на децата си, но и на цялото общество. Личната отговорност започва от нас самите. А когато станем свидетели на някой, който възнамерява да кара след употреба на алкохол или наркотични вещества, трябва да реагираме – да го възпрем, да предложим алтернатива или, ако се налага, да сигнализираме органите. Това не е донос – това е грижа за човешкия живот.

– Вече е ясно – приети сме в еврозоната и от следващата година се сбогуваме с лева. Как гледате на цялата полемика по темата?

– Промяната винаги идва с въпроси, страхове и надежди. Но аз вярвам, че присъединяването към еврозоната е правилна и навременна стъпка за България. Това не е нещо, което ще навреди на икономиката ни – напротив, то носи редица ползи както на държавно, така и на индивидуално ниво.

На първо място, въвеждането на еврото ще ни даде по-голяма икономическа стабилност и ще укрепи доверието на инвеститорите в страната. Ще се премахнат разходите и рисковете, свързани с валутния курс, особено за бизнеса и пътуващите хора. Българските компании ще станат по-конкурентоспособни в европейски мащаб, а обикновеният човек ще може по-лесно да сравнява цени и разходи в други страни от ЕС.

Разбира се, важно е преходът да бъде добре комуникиран и плавен, за да се избегнат спекулации и ненужна паника. Вярвам, че при прозрачна и разумна държавна политика хората няма от какво да се притесняват. Има механизми за контрол върху цените, а банките и институциите вече са подготвени за тази промяна.

Еврото е символ на принадлежност към едно по-силно, обединено и стабилно европейско семейство. Нека гледаме на това не като на загуба на идентичност, а като на възможност за развитие и сигурност.

– Институциите продължават да „откриват“ нови домове на ужасите. Как приемате всичко това и имате ли близки, засегнати от подобни случаи?

– Всеки път, когато чуя за подобен случай, ме побиват тръпки. Говорим за хора, които са поверили живота и достойнството си на една система, чиято основна роля би трябвало да бъде да се грижи за тях – а вместо това биват пренебрегвани, унижавани и дори наранявани. Това е не само недопустимо, а направо нечовешко.

За щастие, нямам близки, които лично да са били жертви на подобно отношение, но имам познати, настанени в домове за възрастни хора и за хора с различни здравословни проблеми. Искрено се надявам, че институциите осъществяват реален контрол и че тези хора получават нужната грижа и уважение, които заслужават.

Не мога да приема, че като общество сме стигнали дотук – да се делим, да спорим ожесточено по теми като влизането в еврозоната, а в същото време да затваряме очите си пред най-болезненото – липсата на човечност и състрадание към възрастните и безпомощните. Еврозоната не е нашият основен проблем – основният ни проблем е какви хора сме станали и как се отнасяме към най-уязвимите сред нас. Време е не просто за реформи, а за събуждане на съвестта.

– Мениджър сте в иновативна онлайн платформа с изкуствен интелект за свързване на работодатели и кандидати. Какво е положението с младото поколение?

– Младите хора днес са амбициозни, информирани и все по-осъзнати. Те търсят не просто работа, а място, което отговаря на техните ценности – искат баланс между кариера и личен живот, гъвкаво работно време, възможности за развитие, менторство и реална перспектива за растеж. Все по-често се интересуват и от социалната отговорност на компанията, в която кандидатстват – не е достатъчно само „да плащат добре“.

В моята работа виждам отблизо тези тенденции. Все повече млади хора търсят реализация в дигиталния свят. Това е посока, която напълно подкрепям. Също така, както винаги, и сега продължава да се усеща разликата – от една страна, има изключително мотивирани и интелигентни млади хора, които искат да се развиват, учат непрекъснато и са отворени към новото. От друга – има и такива, които сякаш просто чакат нещо да им се случи, без да положат усилия, дори за елементарни неща като да си направят едно добро CV. Но това в крайна сметка е въпрос на личен избор.

Ние като платформа се стремим да бъдем не просто посредник, а истински мост между компаниите и кандидатите – като използваме изкуствения интелект не само за бързо съвпадение, а за смислено съвпадение. Целта ни е всяка страна да открие най-подходящия си партньор – работодател или служител – и да създадем реална стойност за всички. ko4.bg