Даваше пари на тези, които нямат, плащаше им семестри, домът му бе отворен за нас

Нина Добрев не ми е отговорила ще ми стане ли гадже

Леонид Йовчев ме запали по актьорството

Никога не съм празнувал 8 декември

Филип Буков е български актьор, познат както от театралната сцена, така и от телевизията. Завършва актьорско майсторство и още в началото на кариерата си се утвърждава като част от младото поколение артисти с ярко присъствие и силна сценична енергия. Играе активно в театъра, който определя като своята истинска територия, но широка популярност добива и с участията си в телевизионни сериали и риалити формати. Извън сцената и екрана той е активен в социалните мрежи, където често коментира живота в България и личния си път като артист. Интервюто е проведено за подкаста “На по бира и семки” на журналиста на “България Днес” Мартин Христов.

– Филип, ти беше на последните протести в София. Каква беше атмосферата сред хората там?

– Чудесна! Мирни протести, светли и работещи хора. Това, че телевизиите по-скоро показваха кадри от размирици, не успя да компрометира протеста.

– Кои бяха тези хора, които показваха агресия, според теб?

– Държа да кажа, че това не са хората, които масово бяха на протеста. Това беше една група от петдесетина души, със сигурност платени от някого и на които им беше допуснато това нещо да се случи. Те опитаха да опорочат всичките протести. Но бяха в пълен контраст с всички нас, останалите, които бяхме там.

– Появи се клип в социалните мрежи как маскирано момче рита момиче, което ги снима. Как би коментирал тази постъпка?

– Гледах въпросното видео, заснето от момичето. Това не са мъжки постъпки, а лошо възпитание. Аз съм твърдо против насилието, особено над жени.

– Какво смяташ за демографската криза в страната и познаваш ли хора, които са избрали житейския си път в чужбина?

– Имам приятел, който живее от 7 години в Англия, преди това беше служител на МВР. Той напусна системата, защото според него е опорочена и има корупция навсякъде. Той искаше да се „бие с лошите“, но вижда, че лошите имат повече власт от служителите на МВР. Той каза: „Срамувам се от професията, която упражнявам. Срам ме е от колегите ми“. Сега е в Манчестър и му се родиха две деца, които учат в английски училища. Те няма да учат българска история и култура и единствено ще говорят на български език вкъщи. Това е голяма загуба за нашата родина, защото много от децата ни растат в друга държава.

– Бил си ученик на Стефан Данаилов, който на 9 декември трябваше да навърши 83 години. Кои са най-важните професионални съвети, които си запомнил от него?

– На рождения му ден отидохме до гробищата, за да го почетем. Той винаги ни казваше „Не бързай“, защото голяма част от студентите, като се притесняват пред публика, много препускат. Също така ни казваше никога да не спорим с режисьора, тъй като той има картинка върху цялото представление. Учеше ни, че е важно да приемем работата си сериозно, а не себе. Казваше ни да си помагаме и че това, че си популярен, е просто един балон, един фонов шум. Той много обичаше своите студенти и се грижеше за тях.

– Кои са най-светлите ти спомени от Ламбо?

– Той искаше да помогне на всеки. Спомням си, в класа ни имаше едно момче от Варна, което получи дискова херния на гръбнака. Ламбо му намери доктор специалист, плати му операцията и се погрижи той да завърши учебната година. На ежедневна база е плащал семестри на други студенти, давал им е пари на тези, които не са имали. Много често ни казваше: „Ако няма къде да спите, какво да ядете и ако има празници и не можете да се приберете по родните места, идвайте вкъщи! Вратата ми е винаги широко отворена за вас“. Събирали сме се многократно в дома му и сме водили всякакви разговори – дори такива, които не са за говорене.

– Кой беше човекът, чиято игра най-силно те вдъхнови да станеш актьор?

– Леонид Йовчев. Гледайки неговата игра в ролята на Хамлет, реших, че искам да се занимавам с актьорско майсторство. Също така много харесвам Владо Пенев, Михаил Билалов, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов.

– Наскоро сподели, че си писал на световноизвестната актриса Нина Добрев да си станете гаджета. Какво стана след това и имаше ли отговор?

– Все още не съм получил отговор, сигурно е заета дамата (смее се). Пътувах за представление и излезе новина, че нейният годеж се е развалил. Понеже Александра Сърчаджиева усилено ми търси приятелка, ми каза, че вече е свободна, и си казах: „Дай сега ще й пиша“. Разбира се, просто се шегувах.

– На представленията ти се събират много твои фенки, които те снимат, когато се съблечеш гол до кръста!

– Да, всеки път става така. На представленията „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“ с Христо Пъдев, който играе ролята на доктор, често импровизираме на сцената. Когато дойде моментът, в който трябва да си сваля тениската, той казва: „Момичета, можете да снимате вече!“ и „Момчета, приятелките ви го снимат“. Всичко, разбира се, е в кръга на шегата. После в социалната платформа Тик Ток виждам тези кадри, които дамите в публиката са заснели.

– Наскоро определи Карлос Насар като народен будител. Какъв пример би бил той за подрастващите?

– Много деца, вдъхновени от него, влязоха в залите да спортуват. Младите трябва да искат да бъдат като него и да имат голям стремеж независимо от спорта, който практикуват. А не да пушат, да пият енергийни напитки и да се бият по моловете – така няма да впечатлят когото и да е било. Момичетата харесват успешни и силни мъже – нека момчетата бъдат като Карлос.

– Много жени те харесват, би ли влязъл във връзка скоро?

– От известно време съм сам и не мога да допусна човек до себе си и да ме нарани. Толкова съм свикнал да бъда сам, че ако влезе нова жена в живота, аз няма да мога да си адаптирам навиците към нейните, тя към моите. Трудно ми е, но когато си млад, повече ги приемаш нещата навътре. След това го приемаш по-леко и вече знаеш как да реагираш при раздяла. Като изядеш няколко пъти дървото, един, втори, трети път, на четвъртия си вече по-спокоен.

– Още си студент по философия в Софийския университет. Разкажи ни за студентските ти години.

– Първо учех три години философия, след което завърших НАТФИЗ. Реших да подновя ученето си в Софийския университет и в момента съм четвърти курс. Никога не съм празнувал студентския празник на 8 декември, защото винаги съм на работа. Най-малкото аз нямах пари, за да отида да празнувам примерно в Банско. Ако не ме лъже паметта, докато бях първи курс студент по философия, се бяхме събрали на домашно парти в дома на колега.

– Какво е посланието ти към читателите?

– Нека хората бъдат отговорни. Много е важно да мислят тяхното действие или бездействие как влияе на околните. Нека първо съдят строго себе си, после другите. За мен изначално хората са добри, просто има моменти в живота, в които стават зли. Когато някой ви направи зло, подходете с разбиране, опитайте се да проведе диалог. Ако няма как, визуализирайте самата ситуация. Ако някой ви е причинил лошо, не означава, че трябва да ставате зли.