На 8 февруари рожден ден има Христо Стоичков.

Христо Стоичков Стоичков, известен още като „Камата“, е български футболист, треньор и почетен консулна България в Испания. Той е най-успелият български футболист, избран в идеалния отбор на България за всички времена, носител на най-престижните футболни награди (Златна топка, Златна обувка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994. Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Избиран е за Футболист № 1 на България 5 пъти.

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод „Юрий Гагарин“, а по-късно играе за УСМ и Хеброс.

След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА.

Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн.

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле(1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол.

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 г.

Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира.

В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.

През същата година френското футболно списание Франс Футбол поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.

Носител е на орден „Стара планина“ I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ (1994 г.).

Скоро след завършване на шампионата на Европа през 1996 г., когато Българският футболен съюз уволнява треньора на отбора Димитър Пенев, Стоичков еднолично протестира срещу тази несправедлива, според него, санкция и цяла година игнорира призивите към него за участие в отбора. Много авторитетни хора в България призовават тогава да се заеме непримирима позиция към бунтаря, макар и да е велик. Но приемникът на Пенев – Христо Бонев – проявява търпимост.

На 8 юни 1997 г. – почти година до началото на световното първенство – Стоичков се връща след едногодишна самоизолация. В мача с Люксембург в Бургастой открива резултата и България побеждава категорично с 4:0.

През 1997 г. в решаващия мач от световните квалификации в София, Стоичков подава на Трифон Иванов за гола като България побеждава Русия с 1:0 и се класира за финалите. В интервю след това той неудачно се пошегува, след които изгубва много руски поклонници на своя талант: „Руснаците са ни освободили от фашистите, а ние тях – от световното първенство“.

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Скандални изказвания

През лятото на 2007 Христо Стоичков дава интервю за сп. „Макс“, което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания:

Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия.

За това, когато ги набият, и така се изкефвам… направо ми става кеф.

Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.

И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев… Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев.

Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.

През май 2013 г. като треньор на Литекс след загубата с 1:2 от Локомотив (София) в Ловеч Христо Стоичков обвинява главния рефер Георги Йорданов за поражението, а в същото време напада и президента на БФС Борислав Михайлов, като дава интервю, в което заявява: [3], [4]

Естествено е, че съм нервен, защото не може един, който иска да е някакъв, фактор в българския футбол, се видя, че е най-големия боклук. Най-големия боклук се показва не за един път, за два пъти. Не може да се подиграва с труда. Независимо, че сме загубили, но не може да се подиграва 90 минути с труда – да си вдига картони където си иска, квото си иска, чиста дузпа не дава… Ами как да го направя аз? Как да влеза при тия деца? Кво да направя при тия деца? Да се подиграва с труда на тия деца всеки ден дето ги тренирам?! И утре да ме сочат, че съм дал мача на „Локомотив“?! Т’ва ли трябва да пишат утре? С тия мръсняци! Да, оня, където оня с перуката, същата работа… където на футболния съюз, и той същия боклук. Е, то бива, бива толкова простотия, па не чак толкова! Чак толкова не бива! Видяхме ги за кво става въпрос, цяла година ги траех! Вие виждате – кой става шампиони, как стават шампиони. Оня другия ляга, им дават мачовете… Аз не искам мойте деца да ги сочат с пръст утре, бе! Мен няма да ме сочат с пръст, че съм загубил един мач, от где на къде, че сме направили, вкарали са гол, о`кей, това е футболът, но няма да се подиграват. Но няма да се подиграват!

– Вие търсили ли сте някаква среща с Боби?…
– Каква среща да съм търсил с тоя бе? Със тоя, не му споменавай името ве! Майни тая работа ве, ще го търся!
– Е, това ако така продължава, какво правите?
– Ами, до там, до като някъде го хвана и го пребия, е т`ва е! Т`ва ше стане… То не може бе, това е подигравка навсякъде, бе! Ако се мисли, че е много голям… президент, че е единствения в историята на българския футбол, който няма да иде на световно първенство да гледа неговия отбор, а ще ходи само на екскурзии!…

“През октомври 2013 г. Стоичков е обвинен, че е спечелил търг и е получил 150 000 тона дървесина, използвайки покровителство.

Христо Стоичков е женен и се радва на добро семейство. Със съпругата си Мариана имат две дъщери. Въпреки световната му слава, за него семейството е най-важното. Макар и често да отсъства от къщи, неговата дума все още тежи на мястото си. В интервю по Ринг ТВ той добавя: „Със съпругата ми и децата ми, в най-хубавите и най-тежките моменти сме били заедно.“

През 2001 г. Стоичков е осиновил момче от много бедно перуанско семейство. Поел е грижите за момчето благодарение на испанска агенция, която работи и с други футболисти на „Барселона“. Тази информация е потвърдена от Камата. За него не е толкова важно колко пари дава на момчето, а то да бъде истински обичано и отгледано в нормални условия. Преди време съвсем случайно разбира за агенцията и вижда, че много бивши играчи на „Барселона“ помагат на деца в нужда. Стоичков вижда бедното момче, става му много тъжно от това в какви условия живее и не се поколебава нито да му помогне. Тогава го осиновява и му помага финансово.

Момчето живее в Перу заедно със семейството си. Всичките разходи се поемат от Христо Стоичков. Често се чува с родителите му чрез агенцията и винаги помага, с каквото може, когато има нужда.

На 28 септември 2016 г. голямата му дъщеря ражда първата му внучка.