А когато го питат дали съжалява за нещо, отговорът му е прост и силен: не. Защото е намерил любов, семейство и смисъл – и е живял с тях.

И точно затова думите му остават като ориентир за идните поколения.

Ето и цялото интервю с Михаил Белчев пред БЛИЦ с автор Исак Гозес:

Михаил Белчев: Никога не съм злоупотребявал с думите, песните ми останаха, а не са еднодневки!

Песните на барда ще го надживеят, дори, ако го има още сто години

Ако Михаил Белчев окачи по реверите всичките си ордени и медали, които е спечелил за 75 години, и вземе в ръце многобройните статуетки и грамоти, с които е награждаван, сигурно теглото му ще се удвои. Същото е и с песните му. Те ще го надживеят, дори Господ да му отреди още сто години на тази земя.

Определят го като бард. На пръв поглед проста работа: излиза, пее без да крещи, а публиката застива, някой проронва сълза, друг гали ръката на любимата до него, трети се рее в спомените, повечето припяват, а накрая всички ръкопляскат дълго, убедени, че в този миг са станали поне малко по-добри. И тази магия владее младо и старо повече от петдесет години.

Да можеш да редиш нотите и думичките така, че те директно да бъркат в душата на този, които ги чуе, не става само с талант. Таланти много, но Мишо Белчев е един. Него явно някой Отгоре го е потупал по рамото и му е казал: „Ще бъдеш себе си и ще вървиш честно само по твоя път, колкото й да е калдъръмест. Не се изкушавай от асфалта, където ще те качат на лъскав автомобил, ще те напръскат със скъп парфюм, ще има пари, но няма да има любов.“

Затова Мишо си остана такъв, пешеходец в родните музикално-поетичните дебри, непарфюмиран, но обичан. Началото обаче, съвсем не е предвещавало това, което ще се случи.

– Защо искахте да станете минен инженер, започнали сте да учите във ВМГИ?

– Не станах, но съм носител на почетния знак на Минно-геоложкия институт. Връчиха преди наколко години. Започнах да пея, после заминах за Ленинград да уча и така приключих с инженерството.

Ленинград и до днес, като стара любовница, гали сънищата на поета. Там той завършва телевизионна режисура в драматичния факултет на Санктпетербургската театрална академия и среща забележителни хора: Товстоногов, Ахматова, Евтушенко, който при гастрола си в България, гостува в дома на българския си приятел и дори му посвещава стихотворение. Но въпреки престижната си диплома, театрален режисьор от Мишо не става: Не е това, моето място, казва. Аз съм в поезията:

– С коя песен започва кариерата ви?

– „Кой София с обич заля“. Текстът беше мой и аз я изпях. Музиката написа колегата ми от Минно-геоложкия институт, който обаче си взе инженерската диплома, бъдещият голям композитор Найден Андреев. Песента беше посветена на Световния младежки фестивал в София – 1968 година. Пеехме я с групата „Пчелите“. Имаше ритъм на ръченица и предизвика голям интерес. Оттам тръгнах. През 1969 година изпяхме на „Орфея“ с Мария Нейкова „Закъснели срещи“ на Петър Ступел, текст Кирил Масларов и взехме първа награда. Дадоха ни и пари.

„Закъснели срещи“ като светкавица пронизва „Орфея“. Дори Тончо Русев казва на изпълнителите: Вие объркахте плановете на журито. Песента подпечатва визата към славата на два съвсем неизвестни таланта. Неочаквано прожекторите се извръщат от големите звезди и се насочват към тях.

През годините Белчев ще подреди на лавицата с наградите си три „Златни Орфея“, два за текстове и един за цялостно творчество.

Още във Великото народно събрание, на поета са предлагали да бъде депутат. Тогава всички вкъщи тичат като луди, за да го махнат от списъците. Ако беше тръгнал по този път, може би щеще да стане и министър, но не просторните кабинети са детската му мечта. Твърди, че никога не е имал бюро. А стихчетата си е писал на крак, понякога дори на билетче за трамвая.

– Песента ви „За теб, Българийо“, заедно с „Моя страна“ на Емил Димитров, имат статут на национален химн. Още при първите им акорди хората стават на крака. Каква е историята й?

– Идеята на песента е стара. Написахме с Александър Бразицов песен за България. Но комисията ми върнаха текста от радиото. Говоря за времето на социализма. Имаше някакви съображения или просто искаха да ми пречат. През 1992 година дадох текста на Тончо Русев. Той написа музиката. Чудехме се кой да я изпълни и накрая направихме най-точния избор – Веско Маринов. Той я изпя на живот и смърт Такъв успех не съм очаквал. А и аранжиментът на Краси Гюлмезов е прекрасен.

– Как се пишат песни? Има ли някаква магия в това свързване на думи и ноти?

– Веднъж се бяхме събрали при Стефан Димитров. Той каза: Написал съм една темичка. Имам идея. Да направим конкурс за текст. Беше късно вечерта. Бяхме много, имаше и други пишещи. Той свиреше мелодията на пианото и ние налагахме думите в момента. Накрая беше избран моят текст. Песента бе изпята от „Тоника“ и „Кукери“ и прозвуча феноменално. „Тоника“ обаче ги наказаха и някой друг трябваше да я представи на „Орфея“. Късметът бе на страната на Васил Найденов. Той пя прекрасно и взехме втора награда. Така се роди големият хит „По първи петли“.

Нека обаче, се върнем към калдъръместия път, по който е трябвало да мине Михаил Белчев през тези 75 години. След 10 ноември 1989 година големите приказки, балоните и ентусиазмът под сините знамена му се струва съмнителен. За разлика от другите му колеги. Той решава да следва съвестта си, а не конюктурата. Това е равностойно на гибел. Остава сам.

– Трудно ли ви беше?

– Трудно. За мен, за семейството ми. Жена ми Кристина я уволниха от Младежкия театър…

– Отдръпнаха ли се тогава много хора от вас?

– Не, тези, които трябваше да не се дърпат, не го направиха. Останаха. Георги Минчев не се дръпна, Богдана Карадочева, Стефан Димитров , Диомов, не се дръпнаха. Останахме заедно. Спорили сме, но в рамките на нормалното.

Александър Петров тогава бе написал „Развод ми дай“, „Времето е наше“ , които взривяваха сините митинги, аз пък пишех друго и вечер се събирахме да си покажем кой какво е насътворил. Много се забавлявахме.

В своите песни Мишо Белчев ни казва че: „Булевардът“ – „Руски“ /днес „Цариградско шосе“/, е едва ли не, по- хубав от „Шанз-а-лизе“, че „Любовта не остарява“ и че „Не са всичко е пари, приятелю!“

– Наистина ли мислите така за парите?

– Ами вече не. Аз съм бил винаги почтен в стиховете си за песни. Никога не съм злоупотребявал с думите. Не съм се гаврил с тях. И се радвам, че песните ми останаха. Не са еднодневки. А че не всичко е пари, хората наистина не вярват, но им се иска. И на мен също.

– Какво пропуснахте в живота?

– Нищо. Може би някоя друга година, но не съжалявам. Намерих си добра жена, семейство, нещото, което ми доставя удоволствие да върша и за това да ми плащат. Това ми стига.

Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 година в София. Гордее се, че на тази дата са се родили още: Лея Иванова, Фидел Кастро, Алфред Хичкок, все личности с неспокоен дух и характер.

Както всяка година и сега, на 8 ноември, денят на Светията Арахангел Михаил, именикът ще събере националният отбор на родните поп певци на голям концерт. Този път той ще е юбилеен. За барда, поета и композитора ще пеят: Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Искра Радева, Нели Рангелова, Милица Божинова, Деси Добрева, Кристина Белчева, Джина Иванова, Яна Чакалска, Виктория Маринкова, Васил Найденов, Орлин Горонов, Стефан Димитров, Веселин Маринов, Илия Ангелов, Хайгашод Агасян, Асен Масларски, Георги Денков, Константин Белчев и „Белчев Бенд“, Стефан Диомов и „Петте сезона“, Група „Трик“.