България
Българският лук изчезва
Драстично намалява производството на любими на българите храни.
Производители на храни у нас подкрепиха намерението на управляващите да затегнат контрола върху цените и надценките в магазините, но предупредиха, че проблемите в земеделието са много по-дълбоки и не могат да бъдат решени само със законови промени.
В предаването „Тази събота и неделя“ представители на секторите „Плодове и зеленчуци“, „Млекопреработване“ и „Птицевъдство“ коментираха защо българската продукция все по-често липсва от щандовете, а в магазините доминира вносът.
Председателят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков определи като „жалко“ отсъствието на български лук и моркови в големите търговски вериги.
По думите му българските производители са били „хвърлени неподготвени“ на общия европейски пазар и не могат да се конкурират с големите кооперативи в Западна Европа, които десетилетия наред са били подпомагани с публични средства.
Той посочи като основен проблем липсата на адекватна държавна политика и недостатъчното подпомагане на сектора: „Ние сме уязвим сектор – зависим от климата, пазара и геополитиката. Подпомагането не е мръсна дума, а начин българският производител да бъде конкурентоспособен.“
Според него част от субсидиите отиват при т.нар. „субсидиевъди“ – фиктивни производители, които получават средства без реално производство.
Цеков даде пример с проверки след тежките измръзвания през миналата година, при които между 40% и 50% от проверените площи не отговаряли на изискванията за реално производство.
Въпреки това, по думите му, голяма част от тези площи впоследствие са получили подпомагане.
„Докато има политически чадър над такива производители, няма как да има конкурентна среда“, заяви той.
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов предупреди, че българският пазар е под натиск от по-евтино сурово мляко от Европа, особено от Унгария.
По думите му цената на суровото мляко там е значително по-ниска и се очаква допълнително поевтиняване след отпушване на субсидиите.
Той обясни, че българските мандри са принудени да купуват по-евтино вносно мляко, за да останат конкурентоспособни: „Ако ние не купуваме това по-евтино мляко, ще дойдат директно чуждите сирена и кашкавали.“
Михайлов прогнозира, че ако тенденцията продължи, цените на млечните продукти може да започнат да спадат и за крайния потребител.
Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов подчерта, че българските птичи продукти често са сред най-евтините на едро в Европа, но крайните цени в магазините остават високи.
Според него причините са няколко – високо ДДС, търговски надценки и допълнителни разходи като реклами и промоции.
„В Германия ДДС за храните е 3%, а в България – 20%. Това ни прави неконкурентоспособни още в началото“, каза той.
Производителите настояха за намаляване на ДДС за основни хранителни продукти, а за някои категории – дори до нула процента.
Гостите в студиото изразиха подкрепа за намеренията на държавата да ограничи спекулата и нелоялните практики по хранителната верига.
Според тях обаче част от предложенията в законовите промени могат да създадат нови административни тежести, включително за малките магазини.
Цветан Цеков даде пример с изискването търговци с оборот над 5 млн. лева да публикуват ежедневно информация за цените още в ранните сутрешни часове.
Въпреки критиките, представителите на бранша определиха действията на кабинета като „първи опит за реална държавна намеса“ в защита на българското производство.
„И ние сме необходими на веригите, и веригите са необходими на българската храна“, обобщиха участниците в разговора.
Петел.бг
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
