България
Шефка на българска фирма взриви „Фейсбук“ с офертата си! Търся хора! Давам заплата от
Снимка marica.bg
Да предлагаш заплата до 800 лева чисто и да не можеш да намериш кой да работи. В такава патова ситуация попада пазарджиклийка, доскоро живяла в Холандия със семейството си. Завърнала се в родния град с надеждата, че може да развие своя дейност, да вади пари от нея, да дава хляб на други хора, да е удовлетворена и да остане в родината.
Уви! Само за броени месеци дотолкова се е отчаяла от реалността, че казва с искрен гняв: „Иде ми да бягам пеша обратно към Холандия!“, пише marica.bg.
За Надя Димитрова е напълно необясним един от многото български феномени. На пазара на труда има хиляди безработни, а в същото време бизнесът се гърчи от глад за кадри. Който е отворил фирма и се е сблъскал с този проблем, все едно върви по тънък лед и той всеки момент ще се спука, пише „Пазарджишка Марица“.
Надя и съпругът се пекат паралелно на този огън. Нейната дейност – търговия на дребно с конфекция – върви добре, но само защото сама работи в магазинчето си на една от малките централни улички в пешеходната зона. Не така стоят нещата в закусвалнята на мъжа.
Там се работи на двусменен режим и са необходими много хора. И тъй като правят и продават храна, към тях има специфични изисквания. Да са чисти и спретнати, да са общителни и вежливи, да са чевръсти, защото клиентите се изнервят да чакат и бавенето може да ги прати при конкуренцията.
Оказва се обаче, че е много трудно да намериш хора с изброените човешки качества.
Ако искате вярвайте, идват младежи на по двайсетина години с поведение като на баби, описва Димитрова. Флегматични, седят и се чешат, а хората на опашката чакат. Като се явят на интервю, първите им въпроси са: Ама трябва ли да седя тука по 8 часа, ама не може ли да идвам по-малко от пет дни в седмицата.
Бизнес дамата се е научила да се сдържа поради липса на друг избор и често наема дори такива кандидати. Знае какво следва после: Дай пари! – и то още от първия работен ден. Масово новонаетите си искат парите авансово. Пробват за по цял месец, след пазарлък приемат и за седмица. Друг е въпросът дали и толкова ще останат във фирмата.
Пазарджиклийката останала най-обидена, когато след всички изброени жестове младеж не само не останал до края на срока, за който му било платено, но и в 1,30 часа през нощта звъннал, за да каже, че на следващата сутрин няма да отиде за първа смяна.
Изобщо не се чувствал неудобно, че е събудил посред нощ шефовете си и двете им деца. Нито се вълнувал откъде и как те ще му намерят заместник, разполагайки с няколко часа в едно особено „удобно“ за целта време – призори. План Б за такива случаи е майката на Надя, възрастна пенсионерка, която с всички сили и енергия се хвърля да помага на младите, само и само да са спокойни.
Друг юнак пък дни след постъпването си, съпътствано пак с авансиране, решил, че няма да се даде български работодатели да го унижават за тия пари (600 лева чисто е стартовото възнаграждение), и си вдигнал чукалата към Гърция.
Там обаче явно не е намерил мечтаната оферта за калпак пари срещу клатене на краката, защото само месец по-късно пак звъннал на Димитрови с молба да го вземат на работа. Съгласили се, казали му на следващия ден да дойде в закусвалнята, но така и не се появил.
На логичния въпрос защо не потърси помощ от Бюрото по труда и от частни борси, Надя казва, че отдавна е изпитала възможностите им и е безкрайно разочарована.
От държавното ведомство пращали основно ромки. При това – не особено чисти и спретнати. Колкото и да не е расист човек, дали ще се навие да яде храна, която такива служителки са пипали? В частните агенции пък още на старта искали такса, без да дават гаранция дали ще намерят подходящи хора.
Така семейството е на кръстопът пред много труден избор. Едното, което ги задържа тук, е бъдещето на децата им.

По-малкият им син сега ще постъпва в детска градина, а оттам – в първи клас. Големият е изкарал няколко години в българско училище в Холандия. И двамата вече настояват да се връщат – не им харесва България, не ги устройва да виждат майка си и баща си така изнервени.
В същото време обаче в закусвалнята са инвестирани хиляди левове за чисто ново оборудване и ремонти. Димитрови са напът да преглътнат горчивата истина, че май няма да успеят да си върнат инвестицията. Лошото е, че за момента бързата закуска дори не носи приходи. Даже напротив – често се налага да се дофинансира от скромните приходи на магазина за конфекция.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
