Съвременният човек използва само 1% от мозъка си – той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат „златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици.

Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения – олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но  основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. „Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование – това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев в предаването на Дарик „Междуредие”:

Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците – 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това.

И сега сме в какво? В условията на дивия капитализъм?

Не, сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата се си отидат на мястото.

Доколкото става дума за олимпиадите по физика. Вече 44 години има такива олимпиади, където се събрат най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона – на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече – от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи.

Но не е само той. Това е само върхът на пирамидата. България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано.

От кога е школата ви?

Казах, това са вече цели епохи – от епохата на социализма, преходния и ранен капитализъм, но това не е толкова важно. Аз съм си работил независимо от системата, понякога – въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

Колко ученици обучавате годишно? Те ли ви търсят или вие ги намирате?

Те ме намират. Нещо повече – това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи – са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов – колега който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите.

Как формално се издържа тази дейност, доколкото зная нямате подкрепата на държавата?

На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео”, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации – „Америка за България” и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин – Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца.

„Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование?

Картината е горе-долу както в спорта – с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения – става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията!

Това звучи ужасно.

Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало – специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката.

Не можем да заложим критерии ли?

Българската диплома абсолютно нищо не означава – човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години – накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на „Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика – „има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха „шестиченцата” в България. За съжаление и в университета.

Преди няколко месеца имаше една среща в Университета, където проф. Иван Лалов – бивш ректор и бивш министър, спомена, че негови колеги от ЕС, с които навремето е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите, сега съжаляват, че са подписали тези споразумения. Защото има специалисти с висше образование на абсолютно световно ниво, но има и такива, на които дипломата абсолютно нищо не стои зад нея.

Кога образованието ще стане реална ценност в България, защото и това е проблем?

Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка – това какво е?!?

Друг е въпросът, че системата в училище в момента основно санкционира незнанието, но не поощрява уменията на ученика в друга сфера, в която той ги има – това може би също пречи за откриването на таланта на едно дете?

Да. Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни и сега берем плодовете.

Защо обаче битува това мнение у мнозина, че едно време при комунизма образованието беше добро?

От тогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега.

А в същото време постоянно се напъваме да правим реформи в образованието, реформата все не се случва и все има неясна посока.

Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем – отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична.

Напротив – напоследък доста се развяваше покрай протестите тази дума, говореше се за новия морал, за стария морал.

Някак е изпразнена от съдържание тази дума. Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат – то си тръгна от социализма. От тогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало.

Добре, но няма ли да си отиде социализмът в мисленето в тази посока?

Не, той се репродуцира. Той се предава от поколение на поколение, има възпроизводство.

Все пак младите се раждат без спомен за онова време?

Не, само тези, които са работили на запад някъде, където никога не е имало такава система. Там може и да има нещо. Макар, че това е световен процес, в световен мащаб се наблюдава все повече липса на морал, той не е само при нас. Но при нас болестта е много, много тежка.

Талантливите деца в науката – кой всъщност ги подкрепя, освен хора като вас и родителите им, ако имат възможност?

Даже невинаги и родителите. Има някои родители, които нямат нищо общо с науката, обаче децата им излизат на световно ниво. Има една народна поговорка „От поп – кюп и от кюп – поп”.  Значи в семейство на съвсем невзрачни, скромни хорица, но с приличен морал – излизат деца на свръхниво. И обратно – от семейство на много напреднали хора може да излязат деца, от които нищо не става.

Давали са ми съвети преди време да хвана пет ученика, да ги занимавам за световно ниво, на останалите да пиша шест и да не се занимавам с тях. Такива съвети никога не съм ги слушал. Винаги съм работил с огромен масив ученици, защото всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, обаче отиват по-далеч. Трябва да се даде шанс на всеки. Това е едно общество с голям коефициент на полезно действие, това което максимално използва реалностите на всеки човек. Моята мечта е точно тази – да може на всяко дете да използваме максимално възможностите. Това е интересът на държавата на първо място, интересът на работодателя – да не дойде утре работник, който да му умножи усилията по 0 или по -1.

През последните години се говори за все по-некачествената подготовка на кадрите.

На тази сбирка сега (бел. ред. Първата Национална конференция по природни науки и иновации: диалог между държавата и обществеността, която се проведе в София на 24 и 25 март) имаше хора от бизнеса, които казаха, че са кръвно заинтересовани при тях да дойдат грамотни работници. Един много интелигентен мъж – Жак Атали, беше написал една знаменита книга, в която пише, че „най-ценният, най-скъпият продукт през 21 век ще бъде доброто образование”. В този смисъл аз съм привърженик на тази теория, че не може да имаш силна държава съставена от социално слаби. Цял живот съм се трудил, за да има колкото се може повече социално силни в нашата страна, които да имат могъщият интелект, да могат да създават продукт на световно ниво и продукт със свръхкоефициент.

Нямате ли усещане, че отглеждате и обучавате деца за износ?

Този въпрос много пъти са ми го задавали, но моят отговор е следният: Ще бъде ли морално да затворим Райна Кабаиванска в някоя селска кръчма да пее в България?!? Абсолютно няма да бъде морално. Човек, който е голям талант трябва да отиде при другите големи таланти. Получава се кръстосано опрашване, правят се свръхпостижения и после те се връщат обратно при нас – под формата на нещо, което можем да ползваме или под пряка помощ.

Първият ми златен медалист Петко Динев например отиде в Америка – първо той работи за американците, после те за него и сега в момента е бизнесмен в науката, който само дава идеите и контролира как се разработват тези идеи. И произвежда продукти на свръхвисоко технологично ниво, които продава на най-платежоспособните платци в света като Американското правителство и правителството на Израел.

От какво имат нужда поведе тези талантливи деца в науката – от финансова или от друга подкрепа?

Тези деца имат нужда и морална подкрепа и от финансова подкрепа. И много се радвам, че в нашите школи идват бившите ни възпитаници, които вече са станали световни величия. Когато децата видят, че този който е бил като тях е станал нещо от световна величина, това им дава кураж. Това е моралната подкрепа, а материалната подкрепа – аз ви казах вече за тези, които са създали фондации и т.н.

Въпросът е държавата защо пасивно стои отстрани, доволна разбира се от тези постижения?

Нашата държава е един данъчен рай за онези – да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване – просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж – ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд. И не всички заминават, има и такива, които остават тук. Има и такива, които отиват и се връщат – някои се връщат като работодатели. Така че процесът е двустранен.

Оптимист ли сте, че скоро ще видим някакво държавническо, мъдро поведение в сферата на образованието?

Бих казал, че съм от партия за умерен прогрес и се надявам на еволюция. Революция няма да стане, то е ясно. Но еволюция – като минат 50, 100, 200 години, може и да стане.

Интересен е този ваш метод, система за формиране на силов интелект?

Това не е кой знае какъв патент. Аз каня учители от цяла България. Сега в началото на април ще имаме при проф. Минко Балкански в с. Оряховица курс за учителите. Аз си разпространявам опита, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин.

Идват ли учители?

Идват, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит.

Стига да не се пенсионират междувременно всичките?

Идеята на професора беше да съберем до 100 души млади учители. Оказа се, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст, но то „Каквото дал господ, това ще вземе дявола”. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има.

На теория или на практика са по-добри българчетата в сферата на физиката?

На теория, защото както беше казал преди години един ректор на Московския университет – „ние сме първи в света там, където трябва само молив, хартия и глава”, но там, където има някаква техника, цели области от науката ни се губят. И действително техниката, с която разполагаме в повечето случаи е от Първата световна война и сме много благодарни на хората, които ни помагат в момента да си направим съвременни лаборатории.

Каква част от мозъка си използва съвременният човек?

Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното. Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата.

Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил.

Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво – аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България.

Как гледате обаче на частните уроци?

Това е отново въпрос на липса на трудов морал – не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари – трябва да се научи детето на труд!

Казвате, че започвате сутрин рано с учениците и продължавате често до полунощ?

Не понякога, а всеки ден продължаваме до полунощ на лагер-школите. Има толкова желаещи, че никога не успяваме да вземем всички. Надявам се все повече деца да научават, че има място, където могат да получават безплатно уроци на световно ниво.

Йовка Йовчева