България е най-бедната държава в Европейския съюз, Северозападът е най-бедния регион в държавата, а Динково е най-бедното село в Северозапада, казва Макс Линигер от Щутгарт. – Аз пък съм най-бедният жител на Динково, значи съм най-бедният човек в цяла Европа, допълва 27-годишният германец с усмивка, която показва, че мястотому в социалната стълбица на Евросъюза въобще не го притеснява. Макс, както всички в селцето със стотина души наричат чужденеца, пристигнал у нас преди 2 години и половина. В България го довела любовта, а в Динково – случайността, споделя той.

В Щутгарт Макс учил за стъклар и бил един от най-добрите в техническото училище. Шефовете му дори му предложили да продължи обучението си, за да вземе диплома на майстор, имал възможности да замине в Индия или Китай, където да изкарва много пари. Но той отказал категорично, пише „Труд“. – Животът в Германия е невъзможен. Хората там вече мислят само за пари и работят до изнемогване. Печелят добре, но нямат време за себе си, за приятели, за отдих и радост от живота. В Германия можеш да работиш, но не и да живееш, заявява с горчивина младият мъж. Решението му да приключи с учението и работата в родината си той взел след като години наблюдавал живота на приятели и познати.

И това, което виждал, го разочаровало. – Майсторът, който ме канеше във фирмата му и дори да му стана съдружник, е на 40 години, но вече не може да движи ръцете си и от работа по обекти рядко вижда децата си. Не исках такъв живот, категоричен е германецът. Затова, когато приятелката му Яна – дете на българка и руснак, се върнала със семейството си в България, той тръгнал след нея. Минал с колело 2500 км край Дунав. Избрал къща, където двамата да живеят, започнал дори работа с баща й. Но момичето решило, че иска да продължи да учи в Германия, а Макс вече не желаел да се връща в родината си.

И останал в България – без любовта си, без работа и без пари. Но не се отчаял. Познати му предложили да ремонтира ферма в село Динково – между Лом и Белоградчик, и той приел. Но когато свършил, вместо договорените 600 лева му платили само 100. – Тръгнал напосоки из селото, видях хора в една къща, влязох и поисках вода. Оказа се, че мъжът е швейцарец, заговорихме се и след като разбраха, че съм от Германия и нямам къде да живея, ми предложиха да остана в съседната къща, на техни приятели. Те отдавна търсели кой да поддържа имота им. Така станах жител на Динково, разказва одисеята си Макс Линигер.

За няколко седмици той постегнал разбития покрив и зейналите врати и прозорци и се нанесъл в запустялата къщурка. Хората в Динково взели да наобикалят от любопитство появилия се незнайно как в селото им чужденец, разбрали, че е със златни ръце и започнали да го викат да им помага. Някои му плащали, други само казвали „Благодаря!”. Така във всекидневно общуване с жителите на селцето германецът научил български и започнал да опознава България и характера на северозападния човек. – България е най-хубавата страна в която съм бил. Има всичко – планини, море, красиви реки, плодородна земя. Тук е като рай, един приятел даже казва – това не е страна, а континент, възторжено реди Макс. Впечатленията му от хората в България обаче не са чак толкова позитивни.

Според него повечето българи обичат да се оплакват от неудачите си, но малцина правят нещо, за да променят живота си. – Всеки българин вика „майстор съм!” и от всичко разбира. Но иска само да вземе парите, не да свърши добре работата, ядосва се германецът. Недоволен е и, че доста от познатите му като че ли не разбират разликата между работа и помощ. „Канят ме да им помогна, а всъщност искат да им работя без да ми плащат. Аз не съм тъп – помощ е да дам на някой вода, или да пренесанещо. Но да му ремонтирам къщата без пари, е работа и трябва да се плаща!”, възмущава се майсторът от Щутгарт. Сред качествата на българите, които Макс не харесва , е и нежеланието на нашенците да се вслушват в критиката, твърди той. – Тук много обичат сладки приказки. Да му казваш колко е добър, колко хубава работа е свършил. Ако кажа истината и посоча грешки, се сърдят! А аз искам да помогна!, обяснява чужденецът. Но допълва, че и в много други държави хората са същите, гледат преди всичко собствения си интерес.

И продължава, когато може, да помага на съселяните си – повечето бедни и немощни хора. Жителите на Динково харесват младия чужденец и му се радват като на атракция. „Много е добър Макс! Помогна ми да си намеря работа във фермата, даже и заплата ми спазари!“, хвали го комшийката Ванюша. С малкото пари, които изкарва с работа из Динково и съседни села, а понякога и в София, младият германец е ремонтирал и боядисал в пъстри цветове къщата си. На фасадата е изписал името си и телефонния си номер, за да може, който иска да го наеме. След две гладни и трудни години у нас най-бедният европеец е засадил с помощта на местни баби домати, чушки, лук и картофи в двора си, за да има храна за зимата. Сковал е и курник, където смята да отглежда 3-4 кокошки, за яйца и месо. Преди дни майката и бащата на Макс пристигнали в Динково и настояли да се върне в родината си, но той отказал. „Не мога да живея в Германия.

Там държавата е луда, хахо. От години хора от цял свят идват при нас. Нямам нищо против либийци, турци, афганистанци, но те смятат, че Германия е Елдорадо. Но не е. В Германия вече няма достатъчно пари за образование и за учители. Който не е част от системата, не може да преуспее. Не политиците, големият бизнес управлява Германия, но не в полза на хората, а на своите интереси“, смята Макс. И твърди, че не се чувства нито германец, нито българин, нито европеец. „Аз съм просто човек!”, казва той. У нас най-неочаквано Макс Линигер открил и Бога. Благоприятният изход от трудни ситуации, красотата на изгревите и залезите, дълбочината на небето над главата му и мислите, които го спохождат, когато остане насаме с щурците нощем, го подтикнали към вярата, че има неведома сила над света и хората, разказва младият мъж. Но това не значи , че всеки ден се моли в черквата. Вярата не е в храмовете и при свещениците, а в душата на човек, убеден е Макс. И се радва, че в малкото българско село се чувства спокоен и наясно със себе си. Крои планове за живота и бъдещето си. – Искам да открия фирма и да работя сериозно.

Често пътувам до София и оправям документите си. Всичко ще бъде законно и чисто, ще плащам данъци, казва Макс. В свободните си от работа часове той рисува странни картини , в които бели, черни и червени фигури се преплитат в пориви към разрушение и съзидание. Споделя, че пише и книги – едната е историята на живота му досега – от Германия до България, а другата е по-философска – за смисъла на всичко около нас и мястото на човека в големия свят. – Вече знам какво искам от живота. Да отворя сутрин прозореца, да видя слънцето и да се зарадвам, че се задава един хубав ден и съм жив. Да си изпия бавно кафето и да реша какво ще правя! Е, това не е да си свободен като птица, но пак е много хубаво!, разперва ръце Макс Линигер.