България
Цвета Караянчева: Бях репресирана като ученичка преди 10 ноември заради работническия ми произход
Цвета Караянчева е председател на 44-тия парламент. Тя е народен представител от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Беше заместник-председател на ПГ на своята партия.
Родена е на 25 февруари 1968 г. в Болярово. Завършила е машинно инженерство, а след това е била на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после като директор на „Формопласт – Кърджали“.
Основател е и областен председател на ГЕРБ в Кърджали.– Г-жо Караянчева, родена сте в Болярово, детството ви преминава в Кърджали, проблем ли е това, или е предимство за едно дете?
– Родена съм в Болярово, но от 1972 г. родителите ми живеят в Кърджали. Аз и в момента живея в този град. Там са минали най-хубавите години от живота ми – и като ученичка, и като тийнейджър.
– Какво дете бяхте всъщност, оттогава ли е буйният ви темперамент?
– Аз бях изключително буйно дете, но голяма зубрачка. Много се биех с момчетата. Дойде обаче момент, в който те пораснаха повече от мен. И тогава се случваше да ударя някого и да тичам да се скрия в тоалетната, докато започне часът. Побойничка съм си от малка. Иначе бях отлична ученичка.
– С тоя маниер на поведение едва ли ви е било много приятно в училище?
– Имаше много неприятни моменти, но те не са свързани с експанзивния ми нрав. Имаше една много рафинирана дискриминация в училище. Родителите ми нямат висше образование. Майка ми беше продавачка в сладкарница, а баща ми – багерист към местния строително-монтажен комбинат. Учителите гледаха какво работят родителите на децата. Така формираха отношение и оценки. Затова на мен ми се е налагало да уча много повече от всички останали, за да покажа, че макар че родителите ми са работници, аз мога да бъда и нещо повече от останалите, чиито родители бяха лекари, директори и партийни секретари. Не че съм репресирана, в никакъв случай, но това беше изключително неприятно и за други мои съученици.
– Къде завършихте средното си образование?
– После завърших механотехникума. В този тип училища повечето са момчета. Бяхме 26 момчета и 6 момичета в класа. Но пак бях отговорник на класа, комсомолски секретар. Бригадите ми бяха изключително интересни. През деня много се работеше на полето – беряхме чушки, памук, домати, грозде, ябълки. Водеха ни все в района на Пловдив или Стара Загора, затова не сме работили типичния за Кърджали тютюн. Вечер обаче беше много забавно. Бяхме по квартири. Събирахме се, пеехме, играехме карти. Имаше забави. Те си бяха съвсем дискотеки вече по онова време.
– Ухажваха ли ви момчетата?
– Аз имах приятел още от девети клас. С Илия, който сега ми е съпруг, се познаваме вече 34 години – от 1984-та, а сме женени от 29 години. Беше през 1988 г., след като той си изкара казармата. На 10 ноември 1989 г. влязох в болницата да раждам дъщеря си.
– Това, че баща ви е бил багерист, а и механотехникумът ли ви насочиха да учите за инженер, не е ли прекалено тежка тази специалност за дама?
– Беше ми много интересно, защото още в началните класове бях посетила фабриката, на която по-късно станах директор. Казваше се Завод за инструментална екипировка, сега е „Формопласт“. Бяха ни завели на посещение от основното училище и ми беше много интересно това, което правеха там и работниците, и инженерният състав. Реших да уча за инженер след разговори вкъщи. По принцип моите родители винаги са се съобразявали с това, което аз съм искала. Може да са имали някакви съмнения, но ме насърчиха. Така попаднах в Техническия университет. Запонах работа веднага след като завърших. Първо бях технолог в Момчилград по специалността. След това отидох в Кърджали – във фабриката, в която съм ходила и на стаж. Бях конструктор, главен конструктор. После станах и директор от 2004 до 2009 г.
– Какво ви вкара в политиката?
– Г-н Цветан Цветанов. Запознаха ме с него. И понеже само в Кърджали нямаше структура на ГЕРБ, той ми предложи да я оглавя. Така започнахме – малко по малко. Но трябва да благодаря на моя съпруг за търпението и помощта.
– С какво се занимава съпругът ви?
– Има малко магазинче за авточасти в Кърджали. Имаме си едно момче, което продава. А съпругът ми обикновено се занимава с мен. Пътуваме заедно до София и обратно. Той много ми помагаше и с бебето ни, защото аз бях студентка в първи курс. Без него нямаше да успея да си взема изпитите и да завърша. Така сме и досега. Всички предизвикателства, които поемам, винаги са с неговата подкрепа. Той никога досега не ми е казал: „Откажи се, с това не можеш да се справиш“. Напротив, казва: „Аз съм с теб, давай!“.
– Скоро сте омъжили това бебе, за което разказвате, порасналата Калина.
– 2013 г. беше сватбата й. Тя е нормално дете. Завърши УНСС.
– Не е ли учила в чужбина, както е присъщо за децата на хората от политическия ни елит?
– Не, тя не искаше да учи в чужбина, макар че има германска диплома. Сега работи. Имаме внучка на две години и половина. Казва се Теодора.
– На кого е кръстена?
– На другата баба. Спазваме традициите. Хубаво българско име.
– Блондинка под прикритие ли сте, както ви нарекоха заради лапсуса „Пекин е във Виетнам“?
– Никога не съм била блондинка. Аз съм класическа брюнетка. Разбирам колегите, които се опитват да уязвят някого. Нормално е, когато си напрегнат на трибуната, да направиш някакъв лапсус. Това в никакъв случай обаче не е признак за слаба култура – че не си подготвен, че не знаеш. Напрежението на трибуната е наистина много голямо, а когато вкараш и емоция, още повече. Аз съм изключително емоционален човек, затова и не се сърдя за подобни квалификации. Всеки може да направи лапсус, важното е не какво си казал, а какво си направил. Аз имам претенцията, че съм добър народен представител, защото познавам проблемите на хората от моя регион. И дори сега, като зам.-председател на парламента, от петък до вторник отново съм в Кърджали. Срещите ми с хората не са преустановени. За мен е важно да чувствам пулса на проблема. Защото ако останеш тук, на жълтите павета, губиш реалната представа, не разбираш какво се случва. Много е интересно и хубаво да седиш на телевизионния екран или във „Фейсбук“, но когато отидеш на място и видиш как се случват нещата, е съвсем друго. Разбираш болките на хората.
– Тази ваша емоционалност помагаше или пречеше в споровете ви с прекия ви опонент в Кърджли Александър Симов, а и с опонентката ви на ръководно партийно ниво в БСП Корнелия Нинова?
– Емоцията много ми помага, защото по начина, по който аз говоря, влагам цялата си душа. И тя показва, че не се преструвам, не се преправям, не съм в роля. Аз съм такава. И хората ме знаят. Ако имам нещо да кажа, ще го кажа. Защото не мога да го крия в себе си. А пък и не е редно, защото другото е двуличие. И много пъти, дори когато излизам да говоря от трибуната, се справям много добре, когато говоря емоционално, даже без да съм се подготвила. Така че мисля, че повече ми помага. Но сега, в новата ми роля, емоцията е на заден план.
– Къде се чувствате по-комфортно – като зам.-председател на ПГ на ГЕРБ или като зам.-председател на Народното събрание?
– И на двете места ми е комфортно. Сега се явявам арбитър, но преди това пък изразявах позицията и волята на парламентарната група. И се надявам, че както като зам.-председател на ПГ, сега и тук съм си на мястото.
– Какво правите в свободното си време, как го организирате, готвите ли?
– Голям кулинар е моят съпруг. Той готви вкъщи. Аз от четири години вече не готвя. Той се запали много от кулинарните канали. Прави какви ли не специалитети.
– Има магазин за авточасти, не му ли е по-интересно да се занимава с автомобили?
– Да, има интерес към колите, но кулинарията го грабна и за мен това е добре, защото ми отпада един ангажимент в домакинството.
– Каква музика слушате?
– Аз много обичам хардрок. Любими групи са ми „Айрън Мейдън“, „Ей Си/Ди Си“, „Дийп Пърпъл“, „Джудас Прийст“. Рокаджийка съм. Скоро „Б.Т.Р.“ бяха в Кърджали и ни доставиха огромно удоволствие. Беше невероятен спектакъл. Даже съм прегракнала и ми липсва гласът. Ама той и мъжът ми свиреше едно време в една местна рокгрупа – „Трафик галакс“. Бяха много запалени и защото се запознахме точно в този период, това ме запали и мен за рокмузиката.
Източник: ПИК
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
