Николай Мирчев, бащата на днешния съпредседател на „Да, България“ Ивайло (Иво) Мирчев, е направил вероятно една от най-стремглавите кариери на общинско ниво в някогашната БКП преди 10 ноември 1989 г. Този извод прави журналистът и издател на „Зонанюз“ Антон Тодоров, след като внимателно и много подробно изучава документите за него, които се съхраняват в Държавен архив-Добрич (ДА-Добрич), документите в архива на БСП-Добрич, както и материали в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

Николай Мирчев през 80-те години на миналия век

Източник: Архив на БСП-Добрич

Когато преди десетина години Ивайло Мирчев се зае с политически активности „вдясно“, както много често се случва в България, веднага се появи и информация за неговия „джинс“ (потекло, произход). И както почти винаги се получава от началото на българския посткомунизъм, видните и правещи настъпателна кариера в наричащи се „десни“ партии и коалиции функционери, много често се оказват от червен, заклет прокомунистически сой. Подобна мълва се разнесе и за Ивайло Мирчев – че неговият баща Николай Мирчев е бил комунистическа номенклатура от общински мащаб в Крушари и Добричко. Известно време не реагирах на тези недомлъвки, твърдения, свидетелства. Но въпросният функционер Ивайло Мирчев бързо израсна в редиците на т.н. „разградска десница“ (подобно на своя баща в БКП, както ще разберете от документалното разследване по-долу) и днес вече е съпредседател на „Да, България“, която е в коалиция с ДСБ във формацията „Демократична България“.

Какво направих аз? Винаги това правя – когато някой, нещо или група от хора предизвикат вниманието ми, аз се заемам с обстоятелствено и много съвестно проучване на документалната информация, която има за въпросния обект на моя интерес в различни архиви в България. Обичам добрите традиции и в случая с Николай Мирчев, бащата на Ивайло Мирчев, реших да приложа същия методологически инструментариум.

Благодарение на своя вече отполиран до съвършенство талант за откриване на документи, проучих какво се съхранява в ДА-Добрич (чрез много удобната дигитална търсачка на ДА-Архиви) за Общинския комитет на БКП-Крушари (ОбПК-Крушари). Открих хиляди архивни документи, събрани в десетки архивни единици, които се отнасяха до дейността на ОбКП-Крушари за периода 1979-1987 г. Самокомандировах се няколко дни в Добрич и историята се разви като приказка с добър и донякъде предизвестен край. Не да се хваля, но документалистиката ми е стихия.

Още първия ден името и фамилията „Николай Мирчев“ започнаха да протичат в документите. Нека внимателно, подредено, съвестно и без съблазън от емоционално обагряне (а, повярвайте ми, има много причини за такова, особено относно дейността на бащата на Мирчев по време на т.н. „възродителен процес“) да видим каква е документалната истина за този човек.

Архивните единици в ДА-Добрич, които Антон Тодоров проучва

Източник: ДА-Добрич

Журналистът от „Септемврийско знаме“, който стана член на БКП и политпропагандист

От заведената в ЦК на БКП т.н. „трудово-разчетна служебна книжка“ с № 011545 на Николай Минчев Мирчев разбираме, че е роден на 26 юни 1954 г. в село Бериева, в тогавашния Смолянски окръг. Отбива военната си служба в периода 1972-1974 г. Завършил е „българска филология“ във ВТУ „Кирил и Методий“. Съпругата му Маргарита (вече покойник) е родена на 03.09.1952 г. Имат две деца – син Ивайло, роден на 06.05.1980 г. и дъщеря Татяна, родена на 02.06.1984 г.

Заведената в ЦК на БКП т.н. трудово-разчетна служебна книжка с № 011545 на Николай Минчев Мирчев

Източник: Архив на БСП-Добрич

Заведената в ЦК на БКП т.н. трудово-разчетна служебна книжка с № 011545 на Николай Минчев Мирчев

Източник: Архив на БСП-Шумен

В края на 70-те години на миналия век Николай Мирчев започва работа във вестник „Септемврийско знаме“ – орган на Общинския комитет на БКП, на Общинския народен съвет и на АПК в с. Крушари. Първоначално пише спортни материали (бр. на вестника от 22 ноември 1979 г.), но това е за много кратко. Още в началото на 1981 г. започва да прави репортажи, интервюта и материали на стопанска тематика (17 април 1981 г.), но в края на същата година вече е основен автор по партийните теми.

Публикации на Николай Мирчев в органа на Общинския комитет на БКП-Крушари в. „Септемврийско знаме“

Източник: Регионална библиотека „Дора Габе“-Добрич

Николай Мирчев като журналист в органа на партийния комитет „Септемврийско знаме“

Източник: Регионална библиотека „Дора Габе“-Добрич

В плана за заседание на Бюрото на Общинския комитет на БКП-Крушари от 29 юли 1982 г. се появява за пръв път името на Николай Мирчев – записан е като „редактор“ на в. „Септемврийско знаме“ и трябва да докладва за работата на вестника в изпълнение на решенията на Дванадесетия конгрес на БКП.

През 1982 г. Николай Мирчев е редактор във в. Септемврийско знаме

Източник: ДА-Добрич

През лятото на 1983 г. Николай Мирчев е приет за член на БКП – с протокол № 9/05.08.1983 г. Половин година по-късно, в началото на следващата 1984 г. Николай Мирчев вече се появява като перспективен политпропагандист, както разбираме от „Преценка за хода на политическата учебна година в Партията, Комсомола и БПС“.

През лятото на 1983 г. Николай Мирчев е приет за член на БКП

Източник: ДА-Добрич

Ето какво пише в съставения и подписан от Николай Мирчев „Анализ на ПУГ (политическа учебна година, бел. моя.) в партията, комсомола и профсъюзите през 1986-1987 г.“, когато той вече е секретар на Общинския съвет на БКП-Крушари:

„Българската комунистическа партия винаги е отделяла изключително голямо внимание на марксистко-ленинската подготовка на трудещите се като условие и предпоставка за приобщаването им към нейната политика (…) Повишаване ефективността на марксистко-ленинската пропаганда до голяма степен зависи от подбора на пропагандистите, от тяхната общо теоретическа подготовка и методическо майсторство (…) Пропагандистът винаги е бил главна фигура и основен фактор в политическата просвета“.

През 1984 г. Николай Мирчев вече е партиен пропагандист

Източник: ДА-Добрич

Доклад на Николай Мирчев за политическата учебна година (ПУГ) 1986-1987 г.

Източник: ДА-Добрич

А сега внимание – само следете документите и информацията, която те носят, за да се убедите, че неговата партийна кариера е светкавична и безпрецедентна, макар и само на общинско ниво в Крушари.

Шеметна партийна кариера на инструктор и секретар на ОбПК-Крушари

Едва 7 (седем) месеца след като е приет за член на БКП, бащата на Ивайло Мирчев е назначен за „инструктор“ в Общинския партиен комитет (ОбПК) на Крушари. На 29 февруари 1984 г. тогавашният първи секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари Димитър Георгиев предлага Бюрото да даде съгласието си за инструктор на ОбПК да бъде назначен Николай Минчев Мирчев, считано от 19 март 1984 г.

Докладна записка, с която първият секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари предлага Николай Мирчев да бъде назначен за инструктор

Източник: ДА-Добрич

Едновременно с това Николай Мирчев е утвърден и за извънщатен кореспондент на Българското радио, както разбираме от докладна записка, подписана от секретаря на Общинския комитет на БКП-Крушари Михаил Михайлов.

Николай Мирчев е назначен и за извънщатен кореспондент на Българското радио

Скоро той вече е член на Бюрото на Общинския съвет на БКП-Крушари. И е най-дейният партиен функционер, който непрекъснато демонстрира крайна степен на комунистическа обсебеност. Това разкриват документите. Няма тема или казус, по който той да не е взел идеологическо отношение, да не предлага ожесточаване на мерките или наказания.

Николай Мирчев на отчетно-изборна конференция на БКП

Източник: Архив на БСП-Добрич

Другарят Мирчев дава оценки на номенклатурни кадри, а от тези негови оценки зависи кариерата на всеки от местните номеклатурчици. Другарят Мирчев подготвя честванията за „светли“ комунистически дати, той прави плановете на ОбПК-Крушари за тези мероприятия. Другарят Мирчев подготвя и чете пред актива и населението основните доклади – дали ще е за 70 години от болшевишкия преврат (т.н. Велика октомврийска социалистическа революция), или за свалянето на „фашизма“ в България – бащата на Ивайло Мирчев е на линия. Николай Мирчев подготвя плановете за работата на Общинския комитет на БКП-Крушари. Той следи, отговаря и докладва за изпълнението на решенията на Бюрото и на Общинския съвет на БКП. Под негов надзор са отчетно-изборните кампании в първичните партийни организации (ППО).

Идеологическата дейност също е под негов контрол – планира и следи за стриктното провеждане на партийната пропаганда и политпросветата. Изготвя и внася за утвърждаване плановете за политическата учебна година (ПУГ), които политпропагандистите трябва неотклонно да следват. И това трябва да става с оглед спазването и вграждането в тях на най-свирепите комунистически догми. Николай Мирчев курира, представя на заседанията на Бюрото и довежда до край предложенията за изключване от партията – в документите от ДА-Добрич има десетки докладни записки за тези позорни дейния, с неговия подпис накрая.

В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече е секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари

Източник: ДА-Добрич

В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече е секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари. Разбираме това от протокола на заседанието на Бюрото на ОбПК. Член е и на Бюрото на Общинския комитет на БКП.

Нека сумираме информацията досега:

Николай Мирчев влиза като редови член на БКП през лятото на 1983 г. и още в началото на следващата, 1984 г., той е сред политпропагандистите, на които се възлагат особено големи надежди. Половин година след влизането си в БКП, бащата на Ивайло Мирчев се издига стремглаво до номенклатурната позиция „инстурктор“ към Общинския партиен комитет-Крушари (февруари 1984 г.), а година по-късно – в началото на 1986 г. (февруари-март) вече е секретар на ОбПК-Крушари!!! Това ако не е светкавична, шеметна, главозамайваща, изключителна партийна кариера на общинско ниво в структурите на БКП – здраве му кажи. И тук следва най-закономерният въпрос – каква е причината за това стремглаво израстване в рамките на година и половина от редови член до секретар на Общински комитет на партията.

За да си дадем отговор, нека разгледаме какво се случва в Народната република от края на 1984 и през целите 1985, 1986 и 1987 г. Случва се т.н. „възродителен процес“ – едно от най-големите и ненаказани престъпления на тоталитарния комунистически режим в България. За това ще четете във втората част на това разследване.

Източник: crimesbg.com