България
Колко бебета се родиха у нас през 2024 година?
50 673 бебета са се родили у нас през 2024 г.
Данните са на Министерство на здравеопазването, информира Нова телевизия.
Те са базирани само на информацията, подадена от родилните отделения в страната към Националната здравноинформационна система. Бебетата, които не са родени в болница, или болниците, в чиито системи информацията не е била обновена, могат да променят тази бройка. Това ще стане ясно едва през април, когато Националната статистика направи своите изчисления.
За поредна година момчетата са малко повече от момичетата. Към спад обаче, макар и все още не особено голям, върви Цезаровото сечение като предпочитан вариант при раждане. 45,5% от ражданията са били такива, при близо 47% преди 2 години.
Връщаме се назад в годините, за да проверим колко българчета са се появили на бял свят през последните 30. Но за да преценим дали са много, или малко, проверяваме какъв е бил и коефициентът на раждаемост – тоест, броят живородени деца на всеки 1000 души от населението.
През 1990 г. у нас първата си глътка въздух са поели над 100 000 бебета – число, което от днешна дата изглежда недостижимо. 10 години по-късно, през 2000 година, родените деца са вече с 30 000 по-малко. След още 10 години, се наблюдава лек ръст. Тогава са родени с около 2 000 бебета повече, след което през годините броят им отново започва да намалява, като през 2020-а той за пръв път пада под 60 000.
Какво обаче показва коефициентът на раждаемост? Въпреки намаляващия брой раждания, днес той е равен на коефициента отпреди 20 години и е по-висок от средния за страните в Европейския съюз.
Какво означава това? Че у нас, поне според статистиката, се раждат достатъчно деца. А факторите, заради които населението се топи, са други – като висока смъртност и миграция.
На регионално ниво, най-висока раждаемост бележи област Сливен – 12 промила и половина, а в столицата и област Ямбол, тя е близо 10 промила. В 21 от всички 28 български области обаче, раждаемостта е прекалено ниска – под средната за страната. Най-ниската отчитат в Габрово, Перник и Смолян, където на бял свят са се появили най-малък брой новородени на 1000 души от населението.
Повече от половината новородени у нас вече са извънбрачни деца. При над 80% от тях има данни за бащата, което означава, че най-вероятно тези деца се отглеждат от родители, които нямат сключен граждански брак помежду си, но живеят на съпружески начала. Близо половината от бебетата са първи деца за майките си, 37% са второ дете, а при 13% и половина детето е трето или повече като поредност.
Първото си дете българките раждат на вече близо 28 години като средната възраст не спира да се увеличава. Най-младите майки у нас се намират в област Сливен, където средната възраст е 22 години, а в най-напреднала възраст – на 31, раждат жените в столицата. Жени на и над 40 години, са дали живот на близо 5% от българчетата появили се на бял свят през последната година. Още толкова са и родените деца от непълнолетни жени. Но докато броят на тези родилки намалява, броят на станалите майки на над 40-годишна възраст расте.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
