Няма скрити клаузи за Шенген. Документите са публични. Има много дезинформация и заиграване със страховете на българите, че някакви колосални количества мигранти изведнъж сме се задължили да приемаме. Това не е вярно! Единственото, което България трябва да прави е да спазват Дъблинския регламент.

Това каза за БНР Лена Бориславова от “Продължаваме промяната”:

“Категорично е успех, тъй като Шенген беше цел на няколко български правителства през последните 12 години. Това, което се случи като решение в последните дни, беше наистина много трудно извоювано. Трябва да се отбележат две неща – в условия, в които в цяла Европа се вдигат граници и се засилват контролите между държавите, България успя да обърне този тренд и за нас границите започнаха поетапно да падат. Освен всичко, в тези условия, в които всяка държава се опитва да защити по-добре територията си, националната си сигурност и обществения ред, ние успяхме да извоюваме с това решение да имаме допълнително сили на Фронтекс по нашите граници и допълнително финансиране от ЕК за повече техника, съоръжения и въобще цялостно обезпечаване на външните ни граници на фона на засилено доверие към нас, което преди отсъстваше. Вземете един Марк Рюте, който буквално във видеообръщение към ПП казва: “Аз ви вярвам“”.

Бориславова отрече и твърденията че у нас са регистрирани около 6000 емигранти, които са минали през България в последните години и те така да бъдат върнати у нас:  „Не е вярна тази цифра. По този регламент, който е задължителен за всички държави-членки от 2013 година, тоест ние винаги сме го прилагали досега, България носи отговорност само за регистрираните на нейна територия бежанци. Сега ще получим допълнителни средства – финансови и човешки капитал, от Фронтекс, така че каквито мигранти са успявали да преминат през нашата граница занапред да не бъдат допускани и да не могат да преминат. Откъдето и числата на мигрантите, за които ние ще отговаряме, ще бъдат много по-ниски. Няма как да отговаряме назад във времето за нещо”.

Относно работата на кабинета след ротацията Бориславова коментира: “За нас следващият премиер е Мария Габриел, както сме поели ангажимент да гласуваме. Работата на кабинета трябва да продължи съгласно утвърдената програма и приоритети. Що се касае до персоналния състав, там има два основни елемента. Първият е, че ще вземем решения на националните си органи за това в кои министерства работа е вървяла достатъчно убедително и в кои не. Всяко решение в този смисъл ще трябва да бъде подкрепено както от ПП-ДБ, така и от ГЕРБ-СДС. Никой не може сам да решава и да сменя и да хвърли имена на министри. За мен лично има министерства, в които работата може да върви с по-големи темпове, но, както казах, това няма да е мое лично решение, ще е на партийните ни органи”

Бориславова отказа да назове в кои министерства смята, че не работата не върви добре. Тя обаче увери “няма да са тези имената, които в момента циркулират”. За постовете в регулаторите тя заяви:  “Това може би е най-голямата тема за новата година и най-голямата и тежка задача, която имаме. Това, което ние сме обсъждали като ръководство на ПП-ДБ и парламентарна група е, че искаме да предложим нов модел за това какви хора влизат в тези регулатори. Вместо това да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти, които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие, изразявали са своите обществени позиции, така че да има по-широк консенсус в обществото, че именно тези хора заслужават да бъдат в регулаторите. Аз се надявам, че съвсем скоро ще можете да го видите в номинациите на Конституционния съд, който не е типичен регулатор, но все пак предстои най-скоро“.

Бориславова се надява моделът на издигане на експерти с обществено доверие „да зарази” и ГЕРБ при тяхната на селекция на хора: “А там, където заразата не действа толкова силно, нашата задача ще бъде да спираме откровено компрометирани лица, както направихме с избора на подуправител на НЗОК”.

Тя уточни, че Кирил Петков не е искал партийни лиза в регулаторите, а е бил на позиция, че когато се предлага даден кадър, трябва да се знае кой го е предложил и по какъв критерии е стигнал до предложението. “Да няма политическа безотговорност. Това е идеята”.

Търсенето на кандитати е „процес, в който се обръщаме към своите депутати и хора, в чиято преценка имаме доверие; хора, с които сме работили през годините, но не е лесна задача, защото трябва човек да е готов да скочи в ролята на регулатор, трябва да спечели доверието на партиите, които ще го изберат и да има безупречна репутация. Всички тези качества накуп е нелека задача, но не се отказваме и мисля, че имаме някои много добри предложения”.

Според Бориславова квотите за регулатори са лош вариант, защото „пречат на това да се сложат на масата наистина най-качествените хора. Затова ние избягваме концепцията за квоти. Опитваме да се изработи един механизъм, който да създаде повече обществено доверие в работата на тези регулатори. Все още не сме успели да постигнем съгласие за него с колегите от ГЕРБ. Моето лично усещане е, че балансът, който постигнахме като законодателно решение за КПКОНПИ, където имаме номинационна комисия – хора от 5 различни институции, които да са като Обществен съвет към номинациите, които партиите правят – е работеща формула именно за изграждане на обществено доверие. Дали ще успеем да убедим колегите и дали това е моделът, към който вървим е рано да се каже”.

Относно изказването на Бойко Рашков, че се надява Конституционният съд да отмени приетите текстове за прокуратурата, тя коментира: Както и юрист и политик мога да кажа, че структурата на прокуратурата се урежда именно в Конституцията, за да зададе към кого тази прокуратура да отговаря. В предишния вариант на Конституцията, Прокуратурата отговаряше само пред себе си. Виждаме до какви резултати се стигна! В предложения и приет вариант, Прокуратурата ще отговаря пред политическата класа, но и цялото общество през публичността в Народното събрание за това какви резултати има и кой за кого, като излъчен кандидат и взето решение в Прокуратурата, носи отговорност”.

“Две големи задачи има в следващите 6 месеца по отношение на съдебната власт, а именно как точно ще звучат промените и новия Закон за съдебната власт, където трябва да се доразпишат положенията от Конституцията и промените там. Другото е как ще бъдат приети правилата за номиниране на кандидати за КПКОНПИ, финално, за процедурата в НС и кои ще са хората, които ще застанат начело. Така има какво да се обърка и за какво да следим бдителни”.

Относно препоръката на Ахмед Доган ДПС да има двама съпредседателя, Бориславова коментира:  „Мисля, че всеки член на ПП би видял нещо познато в този модел, който се предлага от Ахмед Доган и е едно осъзнаване на ДПС, че в новите реалности – политически и геополитически – вече няма ситуация, в която една партия управлява изцяло страната или местните структури, местната власт, както и не е работещ модел един лидер да се разпорежда като Господ и да не отчита никакви реалности – партийни и геополитически, които се случват. Самото послание, което се изпраща, според мен, че ДПС имат вътрешни проблеми и то сериозни, но не съм аз човекът, който да коментира точно какви”.

Калфин: Прецедент е забавянето ни с 12 години за членство в Шенген

„За нас е водещо и важно който реши да подкрепя правителството да го прави заради приоритетите и програмата на това правителство и законите, които предлагаме в Народно събрание. Засега, за всеобща изненада и малко фрустрация на всички, успяваме да наложим това, за което ПП-ДБ като политическа платформа влезе в политиката, да се случва. Има нови реалности, които карат една голяма маса от политическите сили, които в 2015 не виждаха смисъл да правят тези промени в момента да се движат заедно с нас към тази цел. И това има добър резултат за цялата държава. Примерът е Шенген”.