България
Потресаващ БДЖ разказ: Японка се души в смрад, украинци на косъм от припадък, а вратата…
Зрител на БНТ разказа по колоритен начин за свое преживяване с влака от Пловдив до София. С чувство за хумор той описва своето пътуване, което сравнява с казарма и курс по оцеляване.
Неделя вечер, в 18.30 часа.
Жегата на Централна жп гара в Пловдив е непоносима. Влакът за София е композиран на 1-ви „челен“ коловоз. Поне така се наричаше преди години, когато от там тръгваше и гордостта на социализма – експрес „Пловдив“. Всички „майни“ го наричахме „Белия влак“. Който пътуваше до София с него, се смяташе за истински баровец.
Имаше поне осем вагона, в купетата само по шест човека. Млади и хубави момичета с униформи на БДЖ, минаваха като истински стюардеси и предлагаха напитки и вафли. Лукс, та дрънка.
Даже съм чувал, че всеки ден с „Белия влак“ от Пловдив до София е пътувала голямата българска журналистка Нери Терзиева, когато оглавяваше „Ефир 2“. Но стига спомени, да се върнем към днешната действителност и „екстрите“, които ни предлага БДЖ.
Композицията е с номер БВ 1614K, поне така пише на билета, който е с цена 14 лева. За запазено място искат още 1 лев. Става точно 15 лева, колкото е и билетчето за автобуса, който взима разстоянието Пловдив – София за по-малко от два часа и има климатик.
В този влак токова нещо нямаше! Разбрахме го по трудния начин. Жегата във вагона беше по-голяма от тази на перона на гарата. Вагоните са без купета. Само няколко от прозорците се отварят и който е седнал до тях е истински щастливец. Останалите го гледаме сякаш е спечелил от тотото. Всеки си мисли защо не съм аз до прозореца!
Седалките са мръсни и напоени с прах. На тях все още стои лепящата се лента, върху която някога се е слагала чиста калъфка за главата на пътниците. Въпреки окаяната обстановка всяко място се отвоюва със сериозна борба.
Дублираните билети са май повече от броя на местата в цялата композиция. Всеки твърди, че седалката е негова и не отстъпва. Хора местят багажи, качват се нови пътници, с огромни куфари и раници, и се опитват да се разминат.
Напрежението се реже с нож, жегата също.
Битката за свободните места вече е започнала. Първите стават последни и обратно! Тук няма правила. Животът, който предлага БДЖ, е по-жесток от този навън. Какафонията е пълна! В този момент се появява нисичка кондукторка, около 50-те, която с мъка се опитва да премине през пътеката, превърнала се вече в бойно поле. Ядосва се, че влакът за София е с вагон по-малко. Не знае защо!
Признава, че никога досега не се е случвало, особено в неделя. Въпреки това е любезна и дори се опитва да се усмихва. Питаме я за климатика, отговоря, че охладителната система трябва да работи, но реално хлад няма отникъде. Едва когато влакът потегли, въздухът се раздвижи от единствените прозорци, които могат да се отварят.
Така и започна „купонът“, който продължи до след 21.00 часа в София. Но да караме поред! В „забавата“ имаше и международно участие. Все пак сме демокрация, право да пътува в БДЖ има всеки. Нищо, че няма климатик, местата са продадени два пъти и неговорещите български език трудно разбираха какво става.
Не съм виждал толкова ококорени очи, както на една възрастна японка, която пътуваше с дъщеря си. Толкова беше уплашена, че беше на косъм да се разплаче и да слезе от влака. И не само заради жегата. Започна все повече да се усеща и миризма от тоалетната. Жената първо си запуши устата с кърпа, а после почти едновременно си сложи бяла маска и шапка, сякаш се надяваше да се скрие от този ад.
Суматохата стана толкова голяма, че всички българчета, учили в чужбина или не, започнаха да успокояват на английски и немски чужденците, че нещата ще се оправят. А те чужденците сигурно са вярвали, че железниците у нас са като при тях – чисти, с климатик и вдигат около 300 км. Мисля, че дълги години ще разказват на внуците си за паметния 28 юли през 2024 година, когато са се качили на бързия влак от Пловдив за София. Ама, то няма лошо. Тези внуци трябва и те да научат нещо за света.
За да съм честен, влакът „отлепи“ от гарата точно в 18.30 часа. Казах си – на добро е! Ех, защо избързах толкова… Ама, то и аз съм си виновен…
Въпреки че нямах нищо общо с това, че точно този ден някой ръководен орган от БДЖ е решил да композира само четири вагона за София, вместо пет, както обикновено. Този, който е спестил вагона, едва ли пътуваше с нас, затова съм спокоен, че поне той не е пукнал от жега и смрад. Да ви призная, отнесе много поздрави за роднините си. Но това е друга тема.
Ние си имахме нашия сървайвър. И ако някоя съвременна майка се кахъри, че момчето ѝ не е ходило войник, да го изпрати да пътува с влак. Там ще се поти яко, ще се сражава за мястото си, а освен това ще е без вода и храна. Ще стане истински рейнджър само за два – три часа – времето до последната гара.
Хубавото в нашия влак беше, че имаше много възпитани млади хора, не само защото нямаше места, а защото явно човещината не е изчезнала. Млади момичета ставаха да седнат възрастни жени, ако билетът им се окаже дублиран. Момчета предлагаха местата си на майки с деца, качили се от Пазарджик или Септември. Местата не стигаха, но човещината беше в изобилие.
Всъщност в първа класа имаше точно 13 свободни места, но на касата на гара Пловдив, билети за VIP салона не се продаваха…
„Няма първа класа!“, обяви касиерката.
Няколко от изпотените пътници от нечовешката жега във втора класа си позволиха да прекрачат закона и да предпочетат живота пред честността си, като останат на дублираното си запазено място, за левче. Все пак в първа класа климатикът и контактите работеха.
Дори в тоалетната на първа класа, както си е по европейски, имаше сапун и тоалетна хартия. Вярно вратата се отваряше на всеки завой, въпреки че уж я заключих, но можеш да си измиеш ръцете, като бял човек.
Украинско семейство, с тригодишно момченце, не отидоха в първа класа. Останаха си в жегата. Детето почти през цялото време плачеше, плувнало в пот. Баща му се опита да го разходи по пътеката, но без успех. На нея имаше правостоящи, въпреки платените си места.
И за да не кажете, че съм черноглед, с ръка на сърцето, мога да кажа, че БДЖ предлага и атракции, а не само курс по оцеляване.
Оказа се, че една от вратите към вагона има характер и ако я отвориш, за да влезеш, то тя в знак на благодарност, заточва своеобразен танц. Сама се отваря и затваря, без да спре. Е, може да пропусне някой пътник да премине, но ако не си бърз те удря без да пита.
Гледайки тази лудост, всички започнаха да се смеят и някак се оживиха. Забравиха за потта по гърбовете и челата си и извадиха телефоните, за да снимат. Ще показват на близки и приятели невиждано чудо… Само японците не оцениха родната атракция. Стана ми мъчно, че не умеят да се забавляват като нас, но го отдадох на различната им култура и образование.
И така лека – полека, хората се успокоиха, гарите минават една след друга, а бързият влак от Пловдив постепенно се приближаваше до заветната българска столица. Качваха се нови хора, други слизаха. Започнахме да гледаме с намигване на цялата ситуация. Момчето, което пътуваше до мен, видя на прозореца залепена дъвка и възкликна, смеейки се:
„Виж, не пада по време на движение!“
И ми разказа, че е гледал клипче как японски влак, който се движи с над 300 км, не предизвиква никакви вибрации. И за да докажат, че това е така, са поставили права монета до прозореца, която не мърда. Хвана ме яд, че не показах на японката, че и при нас е така. Да види, че дъвката не пада, докато влакът върви.
Но бях сигурен, че няма да разбере „гордостта“ ми, а ще вземе да разкаже и това на внуците си. Че българите лепят дъвките си по стъклата на вагоните. За първи път се зарадвах, че не знам японски. Все пак ако знаех, нямаше да се сдържа…
И докато се чудих дали е трябвало да уча японски като малък, влакът стигна до гара „Искър“. Оставаха ми само още две спирки и щях да се разделя с толкова много емоции и трудности. Исках ли да сляза? Да, прибирах се у дома! И знаех, че всеки пътник от влака копнееше за този миг.
На гара „Подуяне“ татковци чакаха жените и децата си. Момичета се обаждаха на приятелите си, че пристигат. Момчета помагаха на възрастни жени да им свалят багажа. Имаше радост, прегръдки и целувки. Проблемите по пътя бяха забравени… До следващото пътуване…
Блиц
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
