България
Ще има плаж! Проф. Радка Аргирова каза кога точно ще отшуми епидемията от К-19
Проф. д-р Радка Аргирова пред „Марица“ за мерките, които взе държавата, за да ограничи разпространението на коронавируса, кога ще има лекарство срещу него и колко време ще продължи затихването на епидемията.
– Г-жо професор, разгадан ли е напълно COVID-19? Или поне до степен, която позволява изработването на ваксина? – Още на 3 януари 2020 година китайците публикуваха пълната секвенция на вирусния геном на COVID-19, което означава не само пълният състав като аминокиселини и нуклеотиди, но и тяхното разположение. Какво се прави сега – с консенсус между няколко групи учени се установяват най-консервативните зони във вируса, за да може те да бъдат използвани в бъдещата ваксина като антиген. Това означава, че ваксината трябва да бъде универсална за всички и за всякакви разновидности на вируса, дори да има някакви мутанти.
– Изясни ли се поне категорично откъде тръгна това чудо? Прилепи или панголини, за които мнозина изобщо не бяха чували що за животни са? – Но на вирусолозите са страшно познати. Панголинът може да държи в себе си „пристанища от вируси“, както е буквалният превод от английски. Ужасно животно! Но е много разпространено в пещерите, които ги имало доста в провинция Хубей, чиято столица е Ухан, откъдето тръгна пандемията. Прилепите, които живеят в тях, разнасят заразата от панголините до пазарите с морски дарове. Вирусът постепенно започва да се приспособява към организми, които не е познавал до този момент.
И така незнайно за какъв период е стигнал до човешкия организъм. Известни са ни 7 вида коронавируси и всички минават през прилепи. – Мнозина обаче се съмняват, че има разработки на лаборатории, които по една или друга причина са били изпуснати. – Не! Няма такова нещо.
– А как се е появил COVID-19 в панголина, някаква мутация ли е станала? – Този вирус прилича много на познатия ни от 2003 година, който наричахме SARS, на български – ТОРС. Само че той се ограничи много бързо. Пак се говореше за ваксина, но ТОРС се самоограничи и нещата така си останаха. А как е станало?
Цялата наука се е вторачила в борбата с епидемията и не е моментът да се изследва темата на вашия въпрос. Може би след време и това ще се види! Непременно!
– Това означава ли, че в бъдеще може да има нови и нови вълни на разновидности на коронавирусите? – Това е нормалният ход на историята. Имало е и ще има милиони мутации. 2003 година е ТОРС, 2008 година - MERS, който тръгна от камилите в Арабския свят, стигна и до Южна Корея. Но отново се самоограничи. Бързо мина, не стигна до нас, но ние бяхме инструктирани от Световната здравна организация по начин, подобен на този сега. После дойде свинският грип. Епидемии има периодично, но чак такъв размер не са придобивали от години. Подобна пандемия е сравнима с т.нар. испански грип от 1918-20 година.
– Защо споменатите по-горе вируси се самоограничиха, а този буквално избухна в цял свят?
– Защото му беше дадена възможност да премине през милиони хора. Предишните тръгнаха от определена област, но не се разпространиха. Примерно еболата, която пропуснах. През 2014 година избухна в Централна Африка, но не й дадоха да се разпространи извън началните райони. – В този смисъл не можеше ли да бъде предпазена Европа, която понесе първия голям удар извън Азия?
– Можеше, категорично! Но Европа сякаш късно осъзна, че идва страшното! Много правителства реагираха прекалено късно или подцениха риска.
– На какво отдавате, че специално вирусът покоси първо масово Италия, а не Франция или Германия например? – Имаше няколко единични случая в Европа, които не получиха нужното внимание! Дори СЗО закъсня леко! Конкретно в Италия няколко случки, които благоприятстваха разпространението на вируса. Онзи „велик“ мач „Аталанта“-„Валенсия“, на който над 40 000 души са викали и са се радвали. Само 20 дни след него дойде големият ужас! Страшно! Имаше май и концерт.
Дойде пикът и смъртта! – Колко по-опасен е COVID-19 в сравнение със споменатите други вируси от последните години? – Не е толкова опасен, смъртността е по-малка. С ебола не може да става и въпрос за сравнение. Там смъртността е много по-висока. При свинския грип също, но говоря за епидемия, а не за отделни случаи, както беше в България. Дори спрямо обикновен грип е по-малка смъртността. Просто разпространението стана бързо и обхвана почти целия свят. – На този фон как оценявате мерките, които взеха властите в България? – Ранни, навременни и добри.
Но не за всички. В какъв смисъл: за обществото – добре, но много слаби по отношение на запознаване на медицинските работници с всичко около вируса. И лечение, и начин на пренасяне, и развитие на епидемията. Слабо в това отношение! – Вече наясно ли са родните медици, след като Медицинският експертен съвет изготви препоръки? – На практика се учат в движение. – Досаден, но неизбежен въпрос – кога ще е пикът на COVID-19 в България?
И по-важното – колко време ще затихва? – Да, с пика не свършва нищо. Просто започва едно спадане, което също е много опасно. При него ще има още случаи, но и освобождаване на някои мерки. Или би трябвало да има подобно разхлабване на режима. И тогава трябва да се кажат какви ще бъдат мерките. Аз отдавна казах, че пикът ще бъде в средата на май, защото го свързвам с Великден и Цветница. Доста хора обаче не се подчиниха на мерките по празниците и това ще си проличи след 15-20 дни.
– А затихването на епидемията колко време ще продължи? – Месец, месец и половина. – Значи може да броим 1 юли като датата за пълно връщане към нормалния живот? – За себе си го смятам дори 1 август! – Това ще е краят на епидемията, което означава и шанс за почивки по морето? – Мисля, че да. – Има данни, особено в Китай и Южна Корея, за повторно заразяване на пациенти. – Това не е вярно. Дълго е за обяснение и прекалено научно. Все пак. От една страна, има фалшиво отрицателни тестове. Имало е такива, които са подлъгали. Продължителността на разпадането на вирусното РНК е удължено при някои хора. Затова така се получава.
Проф. д-р Радка Аргирова е сред най-авторитетните родни вирусолози, в момента е част от екипа на столичната болница „Токуда“. Председател на Българското дружество по медицинска вирусология с редица научни трудове в областта на ваксините и лечението на СПИН. Участва в разпуснатия вече Медицински експертен съвет към правителството, който публикува препоръки към лекарите. Професор Аргирова даде интервю специално за „Марица“ в момент, когато не спират споровете докога трябва да продължи извънредното положение и следва ли да се разхлабят ограничителните мерки.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
