Don't Miss

Веселин Марешки в лична изповед за цялото си семейство: Дъщеря ми отказа да й купя скъпа кола

   

– Г-н Марешки, вие сте много деен човек, живеете на високи скорости – как ви понесоха първите дни в парламента, не ви ли е скучно?

– Не става дума дали ми е скучно или интересно. В парламента трябва да се работи, и то прагматично и с по-ускорен ритъм. Ние влязохме в Народното събрание със сплотен екип от почтени хора, които са и отлични професионалисти всеки в своята област. Мотивирани сме да покажем различен стил на работа от този, който познаваме досега от депутатите. Свикнали сме да решаваме проблеми бързо и ефективно. Тук виждам, че много се говори и се пилее ценно време… Дано успеем да повлияем това поне малко да се промени. Хората очакват работа, решения, промени, а не приказки.

– Вкарвате в цяла парламентарна група бизнесмени, част от които ваши служители, обвиниха ви и в шуробаджанащина и роднински връзки. Значи ли това, че трудно се доверявате на хората?

– Напротив. Доверчив съм. Вярвам, че всеки има добри намерения и иска да допринесе наистина за развитието на България. Хората в парламентарната група на „Воля“ познавам от много години. Те са се доказали пред мен и затова им дадох шанс да влязат в това ново поприще. Защото знам, че могат. А обвиненията, за които намеквате, бяха част от черния пиар срещу нас в предизборната кампания. Листите неслучайно бяха така подредени. Във всичко има логика и план.

– Как управлявате фирмите си – демократичен ли сте, или залагате на казармения принцип, треперят ли от вас подчинените ви?

– Имам  дългогодишен успешен опит в сформирането на екипи, които дават отлични резултати в работата. Мога добре да преценявам качествата на хората и да им давам задачи, които ще изпълнят както трябва. Имало е случаи да дам шанс на човек, който е започнал от първото стъпало в бизнеса и сега е на висока позиция. Който иска да работи и да се развива, аз го подкрепям. Няма казармен принцип, както казвате. При нас всеки си гледа задълженията отговорно, хората са дисциплинирани и мотивирани. Смятам, че добрият мениджър не трябва да разчита на страха на подчинените си, а на качествата им. Създавам им условия да ги покажат 100 процента. Затова и сме постигнали толкова големи успехи.

– Вярно ли е, че в София сте поискали ведомствено жилище на парламента и защо ще го прави един мултимилионер, питат в социалните мрежи?

– Ведомствени жилища се полагат на всички депутати, които не са от София. Да, получих такова, но ако има възможност, бих го отстъпил за мандата на нуждаещо се семейство от млади и образовани хора. Проучваме въпроса.

– Казвате, че с каквото се захванете, искате да сте номер едно. Коя е голямата ви цел в политиката – премиерски пост?

– Моята цел в политиката не са постовете. Искам да видя България най-развитата държава в Европа. Докато всички ние – обикновените българи, се занимавахме със своите си дела, с фирмите си, със семействата си, некадърни и некомпетентни политици завземаха властта и определяха живота ни. Това ме мотивира да направя „Воля“ и да участваме в изборите. Да, амбициозен съм и искам всичко, което правя, да е номер едно. Така стана и с бизнес проектите ми. Сега този подход ще го приложим и в политиката. Не постът е важен, а какво ще свършиш за хората с властта, която той ти дава.

– Кой сте вие – аптекарски бос, бензинов бос, политик, какво не знаем за вас?

– Аз съм човек, който е постигнал много в частния бизнес с почтен труд, допринесъл съм с нещо за по-добрия живот на хората и ще продължавам да го правя. Смятам, че така трябва да постъпва всеки. Моето виждане е, че бизнес интересът трябва да върви ръка за ръка с интереса на клиентите. Да се намери балансът. Явно го правим добре, защото всеки месец три милиона клиенти влизат в нашите аптеки. Хората ми дадоха огромна подкрепа и постигнах уникален самостоятелен резултат на президентските избори. Сега ни подкрепиха и за парламента. Това е реалната оценка за мен.

– Близките ви описват като амбициозен, организиран, работохолик, но в същото време авантюрист, бохем – как балансирате между двете? И как обичате да се забавлявате?

– Така е, работя много. Иначе няма как да се постигнат големи резултати. Живея на бързи обороти. Но не бих казал, че съм авантюрист. Все пак съм завършил математическа гимназия – преценявам, търся логиката в събитията и действията си, планирам внимателно. Забавлявам се като всички хора – с приятели, на екскурзии, спортувам. Когато работиш много, имаш нужда и от тези неща. Мисля, че умея да ги балансирам добре. Намирам време за всичко. Вижте, животът ни предоставя какви ли не възможности. Човек трябва да се възползва максимално.

 

– Пазите съпругата си от светлините на прожекторите, представете я, как се запознахте – заедно сте повече от 20 години.

– Съпругата ми е рускиня. Запознахме се в Москва по време на моето следване там. Три години учих в руската столица инженерни науки, но решихме да живеем в България и завърших тук. Имаме две деца – син и дъщеря. Възпитанието им до голяма степен се дължи на нея, защото през годините тя се занимаваше повече с тях, докато аз изграждах бизнеса ни.

– На какво се крепи един дълъг брак?

– Съпругата ми е моят най-близък приятел. Мисля, че това е една от основните предпоставки за успешния брак – да има приятелство. Оттам нататък следват разбирателство, компромиси, напасване на характерите, общи цели и интереси.

– Синът ви се ожени, ще ставате ли скоро дядо?

– Един ден и това сигурно ще стане. Когато са готови и когато Бог е решил.

– С какво се занимава той?

– Синът ми завърши финанси в Лондон. Радвам се, че избра да се върне в България. Сега помага в бизнеса, и то много активно. Разчитам на него за доста неща. Организиран е, общува добре с хората. Има доста качества.

– А дъщеря ви?

– Дъщеря ми учи икономика във Варна и също работи в семейния бизнес.

– Какъв баща сте? Глезите ли децата си?

– Надявам се да ме смятат за добър баща. За глезенето – аз искам да ги глезя, но те са много скромни. Ето например настоявах да вземем по-скъп автомобил на дъщеря ми – не за друго, а да съм спокоен за сигурността й по пътищата. Но тя си кара една малка кола и не иска друга. Добри и работливи деца са и това ме радва.

– Известна е страстта ви към адреналина и бързите коли – какви екземпляри имате в личния си автопарк, казват, че притежавате и най-скъпата кола в света?

– Вярно е, че обичам мощни коли. Имам една от най-бързите в света  – SSC Ultimate Aero, която може да вдига 430 км в час. Но в София се движа с ауди и карам доста внимателно. Майка ми на млади години е участвала в ралита и сигурно от нея съм наследил тази страст. На 10 години бях шампион по картинг във Варна. Така че това увлечение е отдавна.

– Виждали сме ви да управлявате снегомобил, джет, към кои спортове сте пристрастен и днес?

– Всякакви спортове обичам – зависи от сезона. Не пропускам свободно време, в което мога да спортувам с приятели.

– Имате ли слабост към марковите дрехи? Кои марки предпочитате, суетен ли сте?

– Харесвам добре ушити костюми и хубави вратовръзки. Сега особено ми се налага да ходя повече в делови стил. Но за всекидневието предпочитам спортните дрехи. В гардероба си имам и световни марки, и качествени български дрехи. Дали съм суетен?! Не повече от нормалното за един успял мъж.

– Ваши познати разкриха, че сте фен на операта и в чужбина посещавате оперни спектакли – откъде тази страст към изкуството?

– Когато съм в чужбина, обичам да ходя и на опера, и в катедрали. Не бих казал, че е чак страст към изкуството. По-скоро съм любопитен да видя всичко.

– Може би сте наследили музикалността от майка си, която е известна певица на стари градски песни?

– Да, майка ми е известна изпълнителка, има участия, снима клипове. С удоволствие се занимава с това. Аз харесвам всякаква музика – това е още един начин за разтоварване.

– За коя друга ваша тайна страст не знаем?

– Нямам тайни страсти. Когато човек е успял, става популярен. Още повече ако се занимава и с политика. Животът ни е под прожекторите. Това донякъде е неудобство, но няма как, свикваш. Хората искат да знаят кого избират. Аз съм откровен с избирателите. Нямам какво да крия. Всички знаят, че съм започнал от нулата, карал съм и такси като беден студент. Направих преди 25 години една аптека, нещата потръгнаха и днес сме номер едно в този бранш.

– Какъв ученик бяхте, кои предмети ви се удаваха, буен ли бяхте?

– Бях добър ученик, вървеше ми математиката и вероятно затова избрах математическата гимназия във Варна, после и инженерството. Бях като всяко нормално момче – и с белите, и с ученето. Не мисля, че съм създавал кой знае какви грижи на родителите си, защото от малък съм амбициозен, исках да постигна много неща и съм полагал усилия това да се случи. Имал съм винаги големи мечти.

– Кой е най-големият ви недостатък?

– Гледам да не показвам недостатъци. С годините човек се опознава добре. Знае си силните и слабите страни, научава се да намира баланса. Може би малък недостатък е това, че искам нещата да се случват по-бързо, а понякога това не зависи само от мен. Вероятно и това, че съм честен човек и давам в аванс голям кредит на доверие на хората, които срещам в живота си. Невинаги това се оценява.

– Малцина знаят, че често влизате в ролята на благодетел, защо не говорите за благотворителните си акции? Разбрахме, че дарявате модерна линейка на ВМА.

– Да ,така е. Винаги съм подкрепял и хора, и инициативи. Специално за линейката – от ВМА се обърнаха към мен за помощ в края на миналата година. Поръчахме я и тя вече е тук. Ще е от полза и за лекарите, и за пациентите. Вижте, и в Библията е казано – лявата ръка да не знае какво прави дясната. Когато помагаш на хора в нужда, го правиш със сърцето си и без много шум. Другото е неискреност и търсене на някаква лична облага и популярност на гърба на тези, на които помагаш. Не споделям такова мислене.

Източник: Retro.bg

САМО В ПИК И "РЕТРО"! Веселин Марешки в лична изповед: Дъщеря ми отказа да й купя скъпа кола

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com