Don't Miss

Елена Гамова: Да съм начело на „Кремона” за мен е предизвикателство!

Елена Гамова е родом от Бургас, омъжена, има син на 23 години, студент по право. Съпругът й управлява малък семеен бизнес. Завършила е езикова гимназия в гр. Бургас, а след това английска филология и втора специалност “Бизнес и право”. След като се омъжва идва в Казанлък,  започва работа в “Арсенал” АД като технически преводач в дирекция “Инженеринг”. От 2000г. е на  работа в “Кремона България”ЕООД като началник пласмент  и от 2004г. е изпълнителен директор на фабриката. Самата тя споделя, че по-голяма част от трудовата й кариера преминава сред музикалните инструменти. С нея разговаряме за успеха, за ангажиментите, за трудностите и това как една жена управлява едно предприятие.

– Г-жо Гамова, вие сте една успяла жена, каква е тайната за успеха?
-Няма рецепта за това точно как може да се случи. Според мен, ако една жена има желание да постигне нещо, да работи нещо разнообразно, което наистина да й доставя удоволствие, да ходи с желание на работа има големи шансове да успее. Успехът е също нещо, което не мога точно да го квалифицирам, но е важно човек да се чувства добре и да е удовлетворен от работата си. Така аз разбирам успялата жена.
– Как съчетавате служебните ангажименти със семейните задължения?
– Не е много лесно, защото когато синът ми беше по-малък нямах достатъчно време да се занимавам с него за съжаление. Сега вече е студент и голяма част от тези ангажименти отпаднаха. Прекарваното време със съпруга ми не е достатъчно, защото много често работното време е повече от 8 часа.
– Последната ви изложба на която представихте нови продукти на „Кремона” беше в Америка, какво се случи там?
– Да наистина, последната ни изложба беше в САЩ, а сега заминаваме за Германия, където всъщност е най-голямата изложба на която се представяме. На нея ще търсим и нови клиенти и ще затвърждаваме позиции,  ще търсим доставчици. Представянето ни в САЩ беше успешно изложение за нас. Представихме всички нови инструменти – юбилейна китара, хавайски китари, серия от асиметрични инструменти, които разработихме заедно с германски музикант. Те бяха приети много добре и се надявам на тази база, че ще получим допълнително признание и името на фирма „Кремона“ ще се утвърди все по-добре на международния пазар. Показахме една нова страна – да сме иновативни, да правим различни неща за пазар. Сега в Германия от 12 до 15 март, германският музикант ще представи инструментите и това е нещо различно за нас. Идеята ни обаче е да работим повече с музиканти.
– Какви са очакванията ви от това изложение?
-Музикантът ще представи китарата си, част от  новите масивни инструменти, с които излизаме. Очакванията ни са съответно интересът на старите европейски клиенти към нас да стане по-сериозен по отношение на по-скъпите инструменти, които изработваме, защото целта ни е да се развиваме в тази посока. Всеки бяга от евтиното. Искаме да покажем, че правим добри неща за не много пари, но с европейско качество продукция и ще търсим нова ниша на пазара. Хората, работещи тук също трябва да са доволни, собственикът също трябва да е доволен, защото ние сме частно предприятие. Всички трябва да са доволни.
– Как се отнасят мъжете на ключови позиции към жените на ръководни постове?
– По принцип, ако трябва да говоря за себе си, това, че съм жена е било винаги предимство.Още от самото начало,  когато бях и по-млада колеги – мъже, които са били на подобни позиции винаги са се държали уважително. Винаги сме разговаряли, дори е било по-лесно да се преговаря с клиенти, доставчици така, че от тази гледна точка трудности не съм срещала. Но има държави, дори имам опит още от преди години, когато бях в „Арсенал“, където жената не е равнопоставена с мъжете при преговори. За мое учудване имах няколко срещи с представители на руски фирми преди време, където също беше странно и те изразиха отношение по това, че трябва да преговарят с мен. Много е епизодично. Според мен една жена, която е уверена и би желала да постигне някакъв резултат по отношение на преговори и изобщо комуникация с противоположния пол не би трябвало да има проблем.
– Колко жени работят в предприятието?
– Колкото и странно да звучи, когато кажем думата лютиер хората си представят мъж, но ние започнахме да се оформяме като дамска фирма. Освен, че съм директор, заместник – директорът също е жена, в администрацията превес имат жените, същото е и по отношение на работниците. Може да се каже, че около 60% от работниците са жени. И те са наистина добри, старателни. Може би при нас се търси повече сръчност, хора с усещане за красота, изящество, за завършек на това, което правят, хармония и т.н. естетика – всичко това е по-близко до жената, отколкото до мъжа. Затова и повечето операции, които са по-фини се изпълняват от жени.
– Кое е по-трудно за една жена на ръководен пост – да се изкачи на него, или да се задържи на него?
– Може би да се задържи, защото да се изкачи понякога става и случайно. Може да попадне на правилното място, да създаде впечатление. Аз се радвам, че успях да попадна на това място, защото за мен да бъда началник на „Кремона“ е било предизвикателство. Първо, защото това е един занаят, който е отмиращ за Европа, ръчният труд е трудно да се поддържа и да се развива във времето. По тази причина се радвам, че се задържам на този пост през годините, да са доволни и от мен хората, с които работя. Аз съм доволна от това, че сме колектив, който се задържа през годините, защото нямаме текучество на кадри.Трудно ни е. Не бих казала, че всичко е по мед и масло. За да се задържим на пазара ни коства много усилия.
– Казвате, че икономическата ситуация не ви е подминала?
– Нашият бизнес е по-специфичен, не е типично индустриално производство, по-скоро е занаятчийство и изискванията, които имаме е да излиза нещо качествено, а да се бориш с това не е лесно.При нас субективният, човешкият  фактор е много голям.
– Как виждате бъдещето на „Кремона България“ЕООД, която тази година чества своята 90-та годишнина?
– Надявам се „Кремона“ да има поне още толкова години бъдеще пред себе си. Искрено се надявам да наложим името на фирмата, защото го заслужава и всички хора, които се занимават с музикални инструменти, свирят на музикални инструменти по света да знаят името „Кремона“, да знаят къде се намираме и да са пробвали поне веднъж наш инструмент. Убедена съм, че ако това го постигнем ще бъде по-спокойно за всички нас.
– Разполагате ли с някаква статистика на какво място е търсенето на  музикални инструменти, ваше производство на международния пазар?
– Трудно мога да кажа статистика, но има големи компании, които са традиционни производители от нашия бранш, предимно от Испания. Към момента има 4 – 5 фирми, като две от тях са доста големи, по-големи от нашата и са утвърдени имена през годините, защото Испания е и родината на класическата китара и дълги години те са нямали конкуренция. „Кремона“ е била по-скоро позната в бившия соц лагер, а последните години на разпада му и в Германия. Фирмата беше приватизирана и ние стартирахме от нулата – представихме нови инструменти, не това което се е правело преди, нова производствена гама и номенклатура.Сега старата слава на „Кремона“ ще трябва да я изровим от пепелта, защото е някъде там.
– Кое е най-трудното във вашата работа, с какви трудности се сблъсквате?
– Трудности има много. Най-напред трябва да подберем правилните хора, с които да работим, защото това ни коства много време – да обучим някого и да видим, че той не се справя, защото не всеки е достатъчно сръчен…Последните години работим по-тясно с художествената гимназия и имаме няколко попадения на техни възпитаници от паралелката по лютиерство и дизайн. Това е нещо положително за нас, защото е много  важен човешкият фактор. Дървесината, с която работим идва от цял свят.
Тя е специфична дървесина, която все по-трудно се доставя, защото е влязла в забранителни списъци и много от видовете, с които работим са вече трудни за добиване и стават невъзможни за закупуване – това са абанос, хондураски кедър, кокополу и др. От тази гледна точка трябва да търсим някакви техни заместители, а ние нямаме толкова подходящи дървесини за класически китари.
– Как се управляват толкова много хора и то от една крехка жена?
– Във фирмата работят  около 130 човека към момента, с малка администрация. Това, което се опитваме да правим е всеки един от хората на ръководна позиция да има по-широк поглед върху нещата, които се случват. Те са мотивирани и отговори за това, което работят.
– Имате ли някакви страхове за фирмата?
– Винаги има страхове, както е и във всеки един бранш. Може би най-големият страх е конкуренцията, която си мислим, че към момента сме преодоляли, но нищо не се знае.Хората са много организирани и винаги могат да поднесат някакви изненади. Има над 100 фабрики, които произвеждат китари в Китай. Конкуренцията си е сериозна. Другият ми страх е може би, че няма да имам възможност да променя нещата така, че самите работници да работят по-ефективно и да осъзнаят, че това което вършат е важно и, че от тях зависи нещата да се случват по-добре.
– Има ли приемственост между стари и млади кадри?
– Да, имаме много работници, които се пенсионират при нас. Остават по още няколко месеца докато получат първата си пенсия, а през това време постъпват много млади хора.
– В навечерието на 8-ми март какво ще пожелаете на жените работещи в „Кремона“, както и на всички казанлъчанки?
– Спомням си този празник в годините, когато се празнуваше масово и 8-ми март беше неработен ден.  Сега също имаме празнично настроение. В нашата фирма задължение е на колегите всяка една дама да получи цвете, целувка и пожелание. Правим го официално и тържествено, защото подчертавам ние сме си дамска фирма и всяка една жена има нужда от миг внимание и уважение, било то и на работното й място. Пожелавам на всички дами от Казанлък най-вече здраве, да успеят с всичко, с което се захващат, да не се отчайват въпреки трудните времена в които работим. Да бъдат по-усмихнати и все така красиви!
Кристалина Вълчева – вестник Искра
Владислава Василева – вестник Искра