Don't Miss

Легенда за павелбанските бани, а може би истина…

   
Държа в ръцете си бр. 45 на в-к „Утеха” /вестникът е в малък размер/ от 20 юни 1930 г. издаван от някакво Православно общество „Добрий самарянин” София. На втора страница четем следното: 
„През май 1929 г. Бог е благоволил да открие на сестрата от Обществото на „Добрий самарянин” Бона Велинова, че в село Павел баня до самите горещи бани се намират в земята основите на някогашен манастир „Св. Троица” с аязмо и, че на юг от селото има основи над земята на друг манастир „Св. Четирдесет мъченици”. И дава й се заповед да пише писмо на баба Дона Бургоджиева от същото село да открие манастира „Св. Троица” и да изгради аязмото. Като получава тази небесна заповед, тя изпраща на баба Дона следующето писмо: „Бабо Доне, Господ те обича и ти изпраща тази личба, която още не разбираш. Ти си ходила на Божи гроб на поклонение, имаш здраве и пари, но нищо не си сторила за Бога. Аз не те познавам, но така ми е заповядано да ти пиша. Направи си маслосвет и литургия. Там във вашето село сега черква ще се открие, съзидана някога от Цар Асена и името й е „Св. Троица”, до нея има аязмо. На деня Св. Троица там свещ да запалиш и аязмо да изградиш, та хората, след като се в банята окъпят, от аязмото да се омият, за да оздравеят от болките си. Това на тебе се пада да направиш и запазиш инак голям грях ще сториш, ако не го изпълниш. Ще дойде ден и няма да е далеч, когато още една черква в землището ви ще се открие, казва се „Св. Четиридесет мъченици”. Враговете на българския народ църквите му събориха и него искаха да заличат от земята, но Господ го запази защото е от избраните господни, затова неговите граждани и гражданки с пост и молитва да изпросят милост от Бога и да съградят всички съборени храмове, тогава България ще отиде напред и ще бъде щастлива.”
 с. Григорево                                                                Бона
14. 05. 1929 г.                                                             Велинова
Като получила това писмо Дона Бургоджиева се почудила коя е тази Бона Велинова, откъде я познава. Тръгнала да разпитва за нея из селото, но никой нищо не можал да й каже. В това време дошъл инженер от София да търси подходящо място за постройка на ново здание за баните, което държавата имала намерение да строи в с. Павел баня. При копането, за да се провери здравината на почвата се натъкнали на стари зидове, които като разкрили се оказали основи на една църква, а на няколко крачки източно – кладенец. Тогава павелбанци решили да поканят в селото си Бона Велинова, че да им разкаже на място видението си. На 8 – ми май към обяд Бона пристигнала в Павел баня с брат си Стефан. Пренощувала на откритото при разкритите основи на църквата до баните място и на сутринта получила ново откровение. Видяла цялото място осветено в много силна светлина и много народ, който се движел като в мъгла. Пред него двама души в бели дрехи и криле, които носели една икона и я спускали точно над мястото, където е бил олтара на църквата. Иконата е изобразявала Бог Отец Исус Христос и над тях светещ и трептящ като жив един гълъб. Тогава от облака се появили трима души във влашки облекла – единият с жезъл в ръка, а другите държали кръстове. Те й казали: „Ние сме Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст. Идем по Господня заповед, за да кажем, че точно тук е имало манастир. Ти видя, че Небесната сила постави тук ликът на Светата Троица и затова предай на всички в селото, мястото да заградят, през него път да не минава и храма да въздигнат. Ако общинските и църковните власти са единодушни, Бог ще им помага. Той ще бъде между тях и няма да се затрудняват, защото ще им даде плодородие, полето ще запази, а на хората и добитъка здраве ще даде. Тези, които дойдат за лекуване молитва ще си направят и от нея и от топлата вода ще получат изцеление. Този храм тук беше съграден още в латинско време, тогава тук имаше голямо село като градче. Много народ дохождаше тук да се лекува, особено в дните на Св. Троица, на Светите апостоли Петър и Павел и на Св. Четиридесет Мъченици. Толкова напливът беше голям, че място нямаше къде да се поберат. По-късно гърци завладяха тези места и в началото добре поддържаха манастира. Когато разбраха, че ще изгубят тези земи, ограбиха скъпоценностите му и ги отнесоха в стара Гърция. Манастирът доста западна. Когато дойдоха турците нищо зло не направиха, защото видяха, че това е свято място. Но техните деца започнаха да притесняват християните, започнаха на убиват богомолците, туриха ръка на манастира, превърнаха го в чифлик, а църквата и килиите на обори. Когато настъпиха смутните времена много българи побягнаха да се скрият зад здравите сгради на манастира, но турците ги избиха като събориха сградите върху телата им. Костите, които се намират тук са кости на мъченици и не трябва да се тъпчат, а да се съберат на едно място и да се запазят. На южната страна са костите на служителите на манастира. Така манастирът запустя. Когато след освобождението от турско робство, българите дойдоха по тези места всичко беше вече забравено. Преди 550 г. тук се правиха три сбора – на Св. Спас, на Малка Богородица и на Св. Четиридесет мъченици. А сега Бог ви казва да се правят събори на Св. Апостол Павел и Петър (два дни) и на Св. Троица. Тук има и друг манастир – Св. Четиридесет мъченици, който е на юг от селото и народа знае мястото му под името „Черковището”. Този манастир беше в близката гора и тя беше негова. Сега след като се въздигне манастира „Св. Троица” да се въздигне и този на „Св. Четиридесет мъченици” като временно да се направи една барака – параклис. Това говори Господ…”
След това Бона заедно с брат си отиват в село Аджар (Свежен), където също са поканени, там Бона има ново видение, в което между другото Бог й казва: „През всичкото време бях с вас, когато направихте водосвета в Павел баня над църквата „Св. Троица”. Видяхте колко много народ се беше събрал около вас, а във въздуха над всички беше целия милионен небесен мир, който винаги се радва и весели, когато се съгражда храм. А, който руши храм ще страда през целия си живот и не само той, но и домът му и наследниците му…”
Послушали ли са павелбанци тези съвети, четете в следващия ни брой!
Лилия Димитрова

 

                break } } else { }

This site is protected by wp-copyrightpro.com