Connect with us

България

Плевнелиев свиква КСНС на 20 ноември

Published

on

На 20 ноември президентът Росен Плевнелиев свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Темата на заседанието на КСНС е „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България – състояние на средата за сигурност: организационни, функционални и ресурсни способности на държавата за противодействие на актуалните рискове и заплахи. Предприети мерки в съответствие с настъпилите промени в средата за сигурност и тяхното финансово осигуряване“. Доклади по темата са поканени да изнесат вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ Владимир Писанчев и директорът на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров.

Continue Reading

България

Как изглеждаха ресторантите по времето на социализма и каква беше атмосферата в тях /снимки/

Published

on

Помните ли класическата мешана скара от едно време? А за питиета-ментета и храни с пълнители и консерванти никой не беше чувал. Как изглеждаха ресторантите по времето на социализма и каква беше атмосферата в тях, можем да си припомним от тези фотографии

1. В ресторант „Крайморие“ (по-известен като „Кокошките“) в с. Крайморие, днес кв. на Бургас. Ресторантът се е намирал на брега на морето. Стопанисвал се е от ГТП “Здрава храна” и АПК „Крайморие“. Славел се е с агнешките си специалитети и веиколепния си оркестър.

2. В ресторанта на хотел „Хемус“ гр. Враца през 80-те. Най-представителният ресторант в града. Някога част от веригата „Балкантурист“. Почти всяка сватба или абитуриентски бал и до днес се провеждат в него.

3.Ресторант „Василико“ в центъра на Мичурин (днес Царево) през 80-те.

4. Ресторант „Бор“ в Благоевград, 70-те

5. Ресторант „Галатея“ – Варна (кв. Галата). Построен през 1968 г., „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето. През 1997 г. свлачище отнася долната тераса на ресторанта, а горната и сега стои счупена.

6. Ресторант „Трифон Зарезан“ по пътя Варна-Златни пясъци също остана в миналото. Романтичният ресторант край сп. „Журналист“ също бе засегнат от свлачището активизирало се в района преди десетина години. То затвори панорамния път между Варна и курорта Златни пясъци.

7. Ресторантът на Окръжния кооперативен съюз в Разград.

8. Ресторант „Панорама“ гр. Гоце Делчев в вдноименния парк през 80-те. Заведението отдавна не работи.

9. В ресторанта на хотел „Добруджа“ в Толбухин (днес Добрич) през 80-те. Един от най-луксозните а ла Балкантурист ресторанти в някогашния Толбухин.

10. Ресторантът в с. Филево (днес Върбица) общ. Димитровград през 80-те

11. Луксозният ресторант към Търговски комплекс „Загорка“ в Стара Загора през 80-те. Разположен в непосредствена близост с езерото и в съседство с бирената фабрика в града.

12. В ресторант „Ростов“ гр. Плевен през 80-те. Ресторантът, който е част от хотел „Ростов“ и до днес е най-големия ресторант в града.

13. В ресторант „Плевен“ към едноименния хотел в гр. Плевен през 80-те. Днес и хотелът, и ресторантът са само спомени за плевенчани.

14. В ресторант „Църногорово“ гр. Малко Търново през 80-те. Първият соцресторант в граничното градче отдавна е с заключен катинар.

15. В ресторанта към комплекс „Тихият кът“ на Витоша, славел се някога като място за прелюбодейци.

16. В култовия пловдивски „Бумбарник“ през 60-те. Официално наименуван като ресторант „Винарната“ към най-лъскавия пловдивски хотел „Тримонциум“, той става известен като „Бумбара“ заради едноименния пловдивски специалитет предлаган в него. Привечер тълпи от клиенти са чакали пред вратата, за да изпият по една каничка вино и хапнат от вкусния бумбар.

17. Един от символите на Казанлък – Бар-ресторант „Тюлбето“ през 70-те. През 90-те сградата остава безстопанствена и се саморазрушава. После на нейно място е изграден хотелски комплекс „Зорница“

18. Ресторан „Полски Боровец“ край Пазарджик през 70-те, днес е една руина.

19. Ресторант „Първи долап“ край едноименната местност в Търговище отдавна не съществува.

20. Ресторантът в с. Гергини, Габровско през 80-те

21. Ресторант с етно елементи в Девня през 80-те

22. Ресторант „Дружба“ в търговски комплекс „Будапеща“ в Плевен

23. Ресторант-механа „Банкя“ в гр. Банкя

24. Крайпътно заведение „Яворово“ на 20 км от Стара Загора, през 80-те

25. Ресторантът на РПК-Сунгурларе в гр. Сунгурларе през 80-те

26. Бар-ресторант „Нептун“ в ММЦ „Георги Димитров“ през 70-те

27. Ресторант „Москва“ в Лом през 80-те

28. Крайбрежният ресторант „Чайка“ в Лом от години е спомен за ломчани.

Continue Reading

България

20 години след нелепата и жестока смърт на неповторимия глас в попфолка (ВИДЕО)

Published

on

Хитове като „Две очи разплакани“, „Вечната обич“ и „Камбаните звънят“ винаги ще носят спомена за нея.

Навършват се 20 години от смъртта на една неугасваща звезда – певицата Румяна. Само тези от нас, които знаят песните й, имат албумите й и са се докоснали до нея като човек могат да изпитат това чувство, което свива сърцето и ще я помнят винаги в съзнанието си, въпреки дългото време, в което нея вече я няма. Верни почитатели и приятели на легендарната изпълнителка вече публикуваха в социалните мрежи колажи със снимките й, връщайки спомена за нея.Сред тях беше музикантът Валентин Янков, който написа:

„Тя беше една от нас. Тя беше випуск 1984г. на СМУ „Филип Кутев“ гр. Котел. Седеше зад мен, там в старата сграда на площада. На днешната дата 30.07. в автомобилна катастрофа загина Румяна! Вечна и памет…!! Никога няма да те забравим!!!“

Румяна загина на 30 юли 1999 година край Сливенското село Блатец. Тогава Голфът, в който се возеше на път към София, се удари челно в микробус Фиат. 34-годишната звезда почина намясто. Виновен за катастрофата беше шофьорът на певицата и неин интимен приятел Любо.

Младежът предприел неправилно изпреварване с несъобразена скорост и при навлизане в лентата за насрещно движение се блъснал в буса.Децата й Илиян – тогава на 12, и Марияна пострадаха тежко. Момченцето – с опасност за живота, след тежка мозъчна травма. Две операции претърпя и момиченцето.

Любовникът Любо също прескача трапа, но единствената му травма е фрактура на долните крайници. Той скърби за Румяна и гласно се вайка като виновник за смъртта й. Дава обет, че ще се грижи за децата на любимата си. Мнозина роднини, приятели и колеги на певицата от славните й дни също си изплакаха очите на погребението й и се заклеха пред гроба й, че ще се грижат за децата. Уви, малко от обещанията са изпълнени. Злощастният Голф е познат на фолк феновете от жизнерадостния клип на някогашния хит “Ало, такси”.

През юни, месец до смъртта си, Румяна пък се сънувала с побеляла коса. Децата й погледнали в съновника за тълкование, а там пишело, че желанието й, каквото и да е то, ще се сбъдне. „Какво си пожела, мамо?”, полюбопитствала щерката Марияна, на което певицата отвърнала: „Не искам да остарея!”.

Румяна е родена на 12 декември 1965 г. в бургаското градче Камено. Тя е най-малката от трите дъщери в семейството. Двете й сестри – Янка и Мария, живеят в Бургас. Своите певчески изяви започва като ученичка. Завършва Музикалното училище в Котел със специалност „кавал“ и втора специалност „пеене“. Свири и на пиано. Известно време работи като учителка по музика в село Антоново. След това се отдава на кариерата си на певица.Била е и солистка на Странджанския оркестър. След напускането му работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.

Румяна издава първия си албум още през 1991 г., а по-късно и втори, със сливенска фирма. За тези два албума обаче не обича да говори. Истинският успех идва с музикална компания „Милена рекърдс“, която издава всичките й албуми.

За най-големия си хит „Две очи разплакани“ Румяна споделя, че е написала музиката и текста на песента почти едновременно в много тежък момент, когато е изживявала раздялата със съпруга си Руси Андролов. Нейна запазена марка са тежките балади, които изпълнява със завидно майсторство. Другата й „специалност“ са веселите купонджийски песни. Румяна е известна и като най-дългокосата певица на Балканския полуостров,пише flagman

Буйната й грива стига 110 см. Споделя, че я наследила от баба си, която имала дълга и лъскава коса, растяща не с дни, а с часове. Певицата е ревностна християнка, през целия си житейски път вярва и се стреми към единение с Бога. Любимите й житейски максими са: „Това, което сам си направиш, никой друг не може да ти стори“ и „Уважавай тези, които срещаш по пътя си нагоре, защото на слизане ще ги видиш отново“.

Първият ѝ албум излиза през 1994 г. и носи заглавието „Песни от Странджа“. След втория си албум, подписва договор с музикалната компания „Милена Рекърдс“. Съвместната им работа започва с албума „Само с теб“.

В него е включен най-големият ѝ хит – баладата „Две очи разплакани“, която се превръща в запазена марка на певицата. Тя остави най-хубавите си песни да живеят завинаги в сърцата на феновете.

За тях музикална компания „Милена рекърдс“ преиздаде след смъртта на Румяна първите й два албума, записани в Сливен. Румяна има две деца – Марияна и Илиян, които са наследили големия музикален талант на майка си и усилено вървят по нейните стъпки.

Continue Reading

България

На километър по-дълбоко от “Титаник” български моряци спасяват екипажа на съветска ядрена подводница

Published

on

На 10 април 1970 г. българският товарен кораб “Авиор” извършва редовен курс през Атлантическия океан към Хавана, където трябва да напълни трюмовете с тръстикова захар. Това са годините на братско сътрудничество между социалистическите държави, а изкупуването на захар от Куба е не само заложен в петгодишния план приоритет, но е и израз на солидарност с режима на Фидел Кастро, който е под пълно икономическо ембарго от страна на САЩ.

Плаването на “Авиор” върви по график до 4:30 ч. сутринта, когато на машинното отделение внезапно е дадена команда “Пълен назад”. В открито море, на повече от 300 км. от най-близката суша и дълбочина почти пет километра, такава команда може да се даде само когато се случва нещо извънредно. В случая с “Авиор” вахтеният е забелязал голям плавателен съд право по курса на танкера или леко встрани. От него са изстреляни сигнални ракети.

I “Ранената” подводница
“Авиор” рязко забързва и започва поредица от маневри за приближаване, след което корабът ляга в дрейф. На около 500 м. пред себе си от палубата на “Авиор” вече виждат, че става дума за подводница. На повърхността на Бискайския залив – еднакво отдалечен от Франция и Испания, се намира съветската атомна подводница К-8, която 30 часа по-рано е претърпяла катастрофална авария. Пожар в две от отделенията на подводницата принуждава командира да даде заповед за излизане на повърхността. С цената на 30 човешки живота екипажът на К-8 успява да загаси пожара, обаче със спрян атомен двигател, без електричество и радиовръзка подводницата, едва успява да се държи на повърхността на океана.

Съветската ядрена подводница К-8 в Бискайския залив след пожара на борда на 8 април 1970 г. Плавателният съд вече е наклонен настрани – хоризонталните кормила (вляво) са във въздуха, а трябва да са под вода. Снимката е направена от американски патрулен самолет

Единствената добра новина е, че в момента на изплуването времето е било хубаво, водата спокойна. На следващата сутрин обаче вятърът се усилва, океанът се разиграва, а температурата на водата е 8 градуса. Падането в такава вода е шок за човешкото тяло, а престоян повече от 10-12 минути води до парализа на крайниците и фатално измръзване на тялото. Моряците е трябвало да прекарват почти цялото време на палубата, тъй като пожарът е обгорил два от деветте отсека на подводницата, а останалите са станали непригодни. Единствено командирската каюта е била обитаема, но в нея не е било позволено да се намират едновременно повече от 10 човека.

I Дълго пазена тайна
Катастрофата на К-8 е подробно описана в руските медии след като през 1990 г. командването на военно-морския флот на Русия разсекретява повечето документи около аварията. Участието на българския танкер “Авиор” в спасяването на оцелелите членове на екипажа на К-8 се споменава в руските медии, но по-скоро като страничен детайл, като пояснителна бележка под текста. Същевременно, ако “Авиор” не е минал точно през мястото на изплуването на К-8 в Бискайския залив – жертвите, със сигурност са щели да бъдат повече, може би много повече.

Д-р Атанас Панайотов, капитан 2-ри ранг и дългогодишен главен редактор на “Морски вестник” (Варна) е публикувал през годините няколко материала за случая с К-8. С негово съдействие Радио Свободна Европа се срещна с двама ветерани от екипажа на “Авиор” – втория механик Светослав Юрекчиев и четвъртия механик Владимир Стойнов. За младия през 1970 г. Стойнов това е било първото океанско плаване, което по стечение на обстоятелствата остава и най-знаменателното в кариерата му.

Светослав Юрекчиев и Владимир Стойнов, моряци на “Авиор”. Снимката е направена през март 2020 г. във Варна от автора
По време на срещата с К-8 Юрекчиев е бил дежурен механик и си спомня, че е трябвало веднага да смени вида на подаваното гориво:

     ” “Аз веднага хукнах
        надолу в машинното отделение,
        помислих си, че нещо се случва”
“Двигателят работеше на тежко гориво. За да се премине в маневрен режим, горивото трябваше да се смени от тежко на леко – на дизелово гориво. Аз веднага хукнах надолу в машинното отделение, помислих си, че нещо се случва, може би технически проблем. С мостика нямахме телефонна връзка, само със щамбайна (лостово устройство за дистанционен контрол на мощността на извънбордов двигател на плавателен съд – б.а.) се даваха кодове. Изведнъж дават команда “Пълен назад”. Аз тичам да сменя горивото, разбрах, че нещо се е случило. Смених горивото, корабът направи няколко маневри и след това от мостика наредиха да останем на дрейф (без движение – б.а.). След около час разбрахме, че пред нас има бедстващ кораб и ние трябва да му помогнем”.

Българският кораб “Авиор” през 1970 г.
Българският кораб прави още няколко маневри за приближаване и от мостика на подводницата вече е възможно, с помощта на ръчно сглобен от тенекии мегафон, командирът на подводницата капитан 2-ри ранг Всеволод Бесонов да разговаря с капитана на “Авиор” Рем Смирнов, който по съвпадение също е бил руснак.

За съветския командир ключов момент е било това, че за помощ спира кораб от близка до СССР страна, член на Варшавския договор. Капитан Бесонов предава на капитан Смирнов позивните на подводницата с молба възможно най-бързо да уведомят командването на Военноморския флот (ВМФ) на СССР за случилото се. От “Авиор” изпращат шифрована радиограма в “Български морски флот” във Варна, от където тя е предадена на командващия българския ВМФ вице-адмирал Иван Добрев.

I “Едно кашонче цигари и уиски”
Адмирал Добрев бързо успява да влезе във връка с командващия ВМФ на СССР адмирал Сергей Горшков, обаче реакцията на съветския адмирал е озадачаваща. Горшков започва да се интересува от обстоятелствата на аварията, координатите на подводницата и да задава поредица от уточняващи въпроси, включително и въпроси за личния живот на командира на съветската подводница. Точно по това време Горшков е ръководил големите военно-морски учения “Океан-70” в чест на стогодишнината на Владимир Ленин и, вероятно, се е опасявал от саботаж или диверсия.

     ” “Накрая съветският адмирал
        се убеждава, че историята
        с аварията на К-8
        не е вражески капан”
Минават няколко часа в уточняващи разговори докато накрая съветският адмирал се убеждава, че историята с аварията на К-8 не е вражески капан, а реалност. Горшков нарежда да се проучат възможностите за спасяването на подводницата и ако е възможно – да се буксира до съветско пристанище. За съдбата на екипажа – нито дума.


Стойнов, който за разлика от Юрекчиев се е намирал на палубата на “Авиор”, си спомня, че в началото съветският капитан не е искал помощ:

“Направиха въжена линия между двата кораба, изстреляхме въжето, съветският капитан искаше само едно кашонче цигари и уиски. Руснаците ни върнаха кашонче със сушена риба. Така установихме връзка, след това изпратиха радиограмата до Варна, а от там – до Москва. Подводничарите не искаха помощ, само помолиха да останем близо до тях. И така да обед или ранен следобед. Тогава времето се разигра и по едно време се обади пак съветският капитан и казва “Идвайте да ни вземате”.

I Спасяването
От “Авиор” спускат лодка с мотор и четирима моряци, единият от които е бил Стойнов:

“Водата беше ледена, намокри ни целите, обаче не беше това белята. Спуснахме лодката, тръгнахме, моторът си вървеше. Някъде по средата на пътя изведнъж се усещаме, че лодката се пълни с вода. Глезените ни вече във вода. Чудим се къде-къде, оказа се, че пробката в дъното на лодката не е била сложена правилно и водата я е избутала, започнала да пълни лодката. Хайде сега, Гочето (Георги Петров – б.а.) отдолу, блъскаме разни парцали, обаче много трудно, отворът беше на много трудно място. Докато го запушим, че да изхвърляме водата, стана така, че се хванахме четиримата за греблата и от там нататък само на гребла – до подводницата.

Маховикът на двигателчето беше хванал вода, ние до глезените във вода, и спря мотора. На връщане руснаците грабнаха греблата, беше по-друго. Отиването беше лошата работа, четиримата ние с греблата… едвам се домъкнахме до подводницата. След това като ни грабна вълнението и ни зафучи върху подводницата. Тия, хоризонталните рули (от стомана – б.а.) щяха да ни пребият. Успяхме по някакъв начин да се промъкнем с греблата санким от подветрената страна и там вече успяхме да се хванем с 2-3 въжета и почнаха да се прехвърлят руснаците тогава”.

Капитанът на българския кораб “Авиор” Рем Смирнов, 1970 г.
Радио Свободна Европа успя да се свърже и с Георги Петров, който е бил старши механик на “Авиор” и също един от четиримата моряци на спасителната лодка. Петров обаче почти не чува сега и по съвет на съпругата си отклони предложението за разговор.

След като прехвърлят на “Авиор” 20 съветски подводничари, българските моряци правят втори курс и прибират още 23 човека от бедстващия екипаж. При втория курс са вече по двама на гребло и по този начин прехвърлянето е вървяло по-бързо. Всичко това се извършва при вълнение между 6 и 8 бала. Единия от съветските моряци дава на Стойнов бутилка водка, за да се опита, ако може, да прочисти мотора и да го запали, но не успяват. Разказва Юрекчиев:

“Освободихме няколко кабини, освободихме и салета (столовата – б.а.), имаше место. В някои от кабините настанихме по 4 моряка, и по пода се бяха натръшкали и в салета. Корабът веднага им осигури (топла) храна, чай, момчетета бяха с плетени гащеризони, вълнени, и с дозиметри. Като се качиха на кораба им предложихме храна, но те искаха топъл чай и бисквити, по-леки неща, явно не бяха се хранили отдавна пълноценно. Приехме ги много радушно, много приятелски, много сърдечно. Което си беше – беше. Изкъпаха се момчетата, приготвиха се там колкото може с техните дрехи, дадохме им кърпи, каквото имахме там от наша страна и така прекарахме нощта”.

Става дума за нощта на 10 срещу 11 април – най-бурната нощ през времето докато подводницата все още е могла да се държи на повърхността. На 11 април сутринта пристига първият съветски кораб (“Волга”), който взима всички съветски моряци от борда на “Авиор”, а по-късно същия ден пристигат още два съветски кораба – “Харитон Лаптев” и “Комсомолец Литвы”. А “Авиор” възобновява своето плаване към Хавана.

I “Не говоря с вражески станции”
От оцелялите членове на екипажа на К-8 най-старши по длъжност е бил Олег Фалеев, капитан 3-ти ранг, старши помощник на командира. През март 2020 г. Радио Свободна Европа успя да се свърже с вице-адмирал Фалеев, вече в оставка, но той отказа да разговаря, тъй като не давал интервюта на чуждестранни радиостанции (Радио Свободна Европа се финансира от Конгреса на САЩ).

Опитах след няколко дни да хвърля нова стръв – пратих на адреса на електронната поща на адмирала, която той чете всеки ден и от която ми прати съобщение с отказа да разговаря – снимки от срещата с Юрекчиев и Стойнов, както и сърдечни поздрави от двамата. Фалеев е общувал с българските моряци по време на спасителната операция на “Авиор” и предполагах, че емоциите от трагедията преди 50 години могат да смекчат сърцето на адмирала, но не получих отговор.

По описания в руски източници след отплаването на “Авиор” нещата се развиват по следния начин. По заповед от Москва са предприети два опита за закачане на буксир на подводницата с намерение евентуално да бъде откарана до съветско пристанище. И двата опита са неуспешни. Фалеев си спомня в документален филм, че вълнението е било силно и че катерът, който е трябвало да прехвърли наводящото въже към подводницата, вълните са го хвърляли с такава сила, че въжетата с дебелина на лакът са се късали като конци.

Междувременно К-8 продължавала да се накланя, тъй като вътрешните отсеци постепенно се запълвали с вода. Подводницата може да се държи на повърхността само до тогава, докато помпаният под налягане въздух вътре оказва съпротивление. В момента в който това съпротивление е по-слабо от тежестта на самата подводница – тя неизбежно е щяла да потъне. Владимир Пашин, механик на К-8 е разбрал какво се случва и е предупредил командира Бесонов да спасява останалия екипаж. Бесонов обаче не му е повярвал и е наредил останалите на борда 22 моряци да изчакат утрото на 12 април, за да възобновят опитите за закачане на буксирното въже – от плетени стоманени нишки, тежи повече от 300 кг.

     ” “Капитан Бесонов със стиснати
         в юмрука партийна книжка
         и списък на моряците”
В 6.20 ч. сутринта на 12 април – деня на космонавтиката, дежурният моряк буди Фалеев, който се е намирал с част от екипажа от К-8 на танкера “Комсомолец Литвы”. Дежурният съобщава, че подводницата преди няколко минути е изчезнала от радиолокатора. От друг съветски кораб минути преди това са видели сигнална ракета, изстреляна от палубата на К-8, след което подводницата е започнала бързо да потъва заедно с 22 човека на борда. Спуснали са спасителни лодки, открили са 5-6 човека във водата, единият от тях все още е викал за помощ, но когато са стигнали до него вече е бил затихнал. Намерили са и тялото на командира на подводницата – капитан Бесонов със стиснати в юмрука партийна книжка и списък на моряците на К-8.

Няколко минути по-късно са регистрирани два хидрологични удара с разлика от 5 до 10 секунди. Това е бил моментът, в който чудовищното налягане на водата в дълбочина е сплескало като консерва корпуса на К-8 и е избутало остатъците от въздуха вътре. До този момент, предполага се, всички моряци на К-8 са загинали. Максималната дълбочина, до която подводницата е могла да се потапя, е била около 500 м, а дълбочината на мястото на потъване е 4680 м. – почти един километър по-дълбоко от мястото, където е потънал “Титаник”. След разрушаването на корпуса на К-8, в резултат на налягането, останките от подводницата са достигнали дъното за не повече от 15 минути. До днес, 50 години по-късно не е регистрирано радиоактивно заразяване от двигателя на К-8 в мястото на потъване или от четирите намиращи се на борда й торпеда с плутониеви заряди.

Командирът на К-8, Всеволод Бесонов, 37-годишен, е удостоен със званието Герой на Съветския Съюз, всички останали загинали моряци – с орден “Красная Звезда”. Сред съветските подводничари е било добре известно правилото, че при голяма авария ако командирът оцелее – трибунал, ако загине – герой.

Екипажът на “Авиор” натоварва захарта в братска Куба и се връща без перипетии в България. През август 1970 г. моряците са поканени в щаба на българския ВМФ във Варна, където представители на съветския ВМФ им връчват паметни грамоти, а на капитан Рем Смирнов – часовник от адмирал Горшков. За двамата – Стойнов и Юрекчиев, това си остава най-паметното плаване в карерите им.

Източник:svobodnaevropa

Continue Reading
Advertisement

Интересни

България3 часа ago

Как изглеждаха ресторантите по времето на социализма и каква беше атмосферата в тях /снимки/

Помните ли класическата мешана скара от едно време? А за питиета-ментета и храни с пълнители и консерванти никой не беше...

България4 часа ago

20 години след нелепата и жестока смърт на неповторимия глас в попфолка (ВИДЕО)

Хитове като „Две очи разплакани“, „Вечната обич“ и „Камбаните звънят“ винаги ще носят спомена за нея. Навършват се 20 години...

България5 часа ago

На километър по-дълбоко от “Титаник” български моряци спасяват екипажа на съветска ядрена подводница

На 10 април 1970 г. българският товарен кораб “Авиор” извършва редовен курс през Атлантическия океан към Хавана, където трябва да...

България5 часа ago

Лебед умря от мъка, след като вандали са счупили яйцата му с тухли

Яйцата са били унищожени преди  месец, а женската птица е починала миналата седмица.Според местните еколози, бащата е напуснал гнездото преди...

България5 часа ago

Бойко Борисов: Заради високите заплати българите се връщат у нас

Бойко Борисов посети специализирания завод за производството на каучукови, пластмасови и метални съединения за спирачните системи на световно известни автомобилни...

България8 часа ago

Срам ме е от Вас! Питам Ви, до кога ще се гаврите с изстрадалия български народ?

Срам ме е от Вас! Питам Ви, до кога ще се гаврите с изстрадалия български народ? Усещате ли, че търпението...

България11 часа ago

Коронавирусът е рисков, ако имате едно от тези осем заболявания

Смята се, че пандемията на коронавирус е 10 пъти по-смъртоносна от сезонния грип, но хората с предшестващи здравословни състояния вероятно...

България12 часа ago

К-19 удари трите най-големи града в България, плашещ рекорд в София – 21 годишен сред починалите

182 са новодиагностицираните с корнавирусна инфекция лица през изминалите 24 часа. 2538 PCR теста са направени през последното денонощие. Това...

България18 часа ago

Рекорден брой заразени за 24 часа с COVID-19 и много починали у нас

Епидемията отбелязва нов черен рекорд с най-много новозаразени за ден – 182 за последните 24 часа, като са изследвани значително...

България19 часа ago

Нов черен рекорд на епидемията у нас – 182 новозаразени с коронавирус за 24 часа, 7 души са починали

5 497 са вече положителните проби на заразени с коронавирус у нас. Това сочи справката на Единния информационен портал, обновен...

Българияедин ден ago

Проф. Константинов посочи с точност кога ще изчезне COVID-19 oт България

Към края на лятото трябва да достигнем финалните стойности на пандемията, казва математикът професор Михаил Константинов, пише „Монитор“. – Проф....

Българияедин ден ago

За нищо на света не правете тези неща, за да се защитите от COVID-19

Коронавирусната инфекция продължава да се разпространява със страшна сила по целия свят. Страни, които не предприемаха мерки срещу вируса и...

Българияедин ден ago

Гръцкото море го закъса! Българите правят нещо невиждано заради К-19

Българи, румънци и сърби масово се отказват от почивките си в Гърция. Това пише сайтът voria.gr. Най-засегнати са хотелиерите на островите...

Българияедин ден ago

Вижте с кого Кобрата замени Андреа

Боксьор Кубрат Пулев, който напоследък е постоянно е на страниците а пресата, заради бившата си половинка – певицата Андреа, реши...

Българияедин ден ago

Става страшно! 161 заразени от Covid-19 – в София и Варна има

В първите часове на днешния ден стана ясно, че 161 са новодиагностицираните с COVID-19 лица през последното денонощие. 3155 са...

България2 дни ago

Почина 3-годишното дете, блъснато от бус!

3-годишното момиченце, което бе блъснато от 21-годишен шофьор на микробус в бургаското село Росен, е издъхнало снощи в реанимацията на...

България2 дни ago

Зад бл. 38 в ЖК „Свобода“: Двама блудстваха с 11-годишно момиче! Някой видя ли?

36-годишна майка сигнализира полицията, че спрямо дъщеря й, която е на 11 години, са били извършени блудствени действия от две...

България2 дни ago

Затвориха нощните заведения на морето

Нощните заведения на територията на курортния комплекс Албена са затворени с цел опазване здравето на туристите и персонала заради пандемията...

България2 дни ago

Извънредно: Кървав ужас блокира центъра на София ВИДЕО

Тежко меле е станало в центъра на София. Два автомобила са се ударили на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо...

България2 дни ago

Гръцката секира за туристите хвърли българите в шаш: Как да се върнем от там?

От 1 юли влизането в Гърция ще става само през граничния пункт „Кулата”. Това съобщиха от гръцкото министерство.  Също така Гърция...

Advertisement

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com