Don't Miss

Тракийските съкровища тръгнаха за Париж

В тъмни зори днес над 1600 тракийски съкровища, намерени по нашите земи, трябваше да заминат за Франция под строги мерки за сигурност. Ценностите, опаковани в легла от дунапрен и стериопор и прибрани в над 50 бронирани сандъка, се очакваше да тръгнат от Националния исторически музей със специален камион. Както при предишните пътувания на скъпи находки, тежкотоварният автомобил бил охраняван от родни жандармеристи по време на пътуването му до летището в София. Там ги чакал частен товарен самолет, който бе избран чрез обществен търг.

Въоръжена охрана ще придружава нашите ценности и след пристигането им в Париж. Домакините не издават на кое летище ще се приземи самолетът с експонатите, но гарантират, че там ще ги посрещнат десетки бронирани коли.

Най-голямото предизвикателство при транспорта се оказало опаковането на бронзовата глава на Севт III, която е и емблемата на цялата изложба. За уникалната находка, чието състояние дълго не позволяваше да напуска Националния археологически музей в София, бе сформиран международен екип от експерти. Той прецени какви реставрации трябва да се направят по експоната на 26 века и как той да стигне без увреждания до Париж. По идея на специалист от музея „Пол Гети“ за главата на Севт III бе направена климатизирана кутия, която да предпази бронза.

Заедно с главата на Севт III  ще заминат и останалите находки от могилата, разкрита от Георги Китов в началото на 90-те години. В изложбата „Епопея на тракийските царе“, която ще бъде открита на 15 април, влизат още съдове от големите ни златни и сребърни сервизи като Панагюрското, Рогозенското, Свещарското и Боровското съкровище. В зала „Ришельо“ на Лувъра атрактивно ще бъде изложен и гроб на тракийски арис­тократ с целия му гробищен инвентар. В експозицията влизат най-ценните предмети от фондовете на 17 български музея.

След като пристигнат в Лувъра, част от съкровищата ни ще минат първо през лабораторията му. Преди да ги изложат във витрините, френски експерти искат да проучат детайлно начина на изработка и състава на избрани от тях находки. Сред артефактите има златни и сребърни украшения от пловдивския музей, но по-интересни за чуждите експерти били цветни керамични фигури от Созопол и Несебър. Реставратори от НИМ споделиха, че колегите им от Париж ги помолили да не изчистват напълно фигурата на богинята Нике, а само да я укрепят, защото искали да анализират състава на пигментите й.

Докато в лабораторията изследват част от находките, останалите ще бъдат разположени в зала „Ришельо“ – първата след официалния вход, откъдето минават хилядите посетители на Лувъра. Наши и френски учени ще имат три седмици, за да подредят изложбата, която ще остане в Париж до края на юли.