Don't Miss

Явор Гънчев: В основата на „Бага-тур“ стои старата българска ценностна система

   

Представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“ изиграха тракийски воини при превземането на крепостта „Сторгозия“ по време на възстановката там миналия петък. С един от основателите на школата разговаряме за символите, силата на духа и издръжливостта на тялото, както и за нетрадиционните начини да преоткрием националното си самочувствие.
Явор Гънчев е от Стара Загора. Роден е в годината ТОХ (1981) по българския календар. Завършил е техникум по ветеринарна медицина в родния си град, а после Тракийски университет. Практикува Таекуон-До от 1995 г., участвал е в окръжни, зонални, републикански, балкански, европейско и световно първенства и е носител на множество награди.
Ръководител е на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“. По старата българска йерархия това е равно на батир багаин. Групата е създадена през 2000 г. от баща му Райчо Гънчев, който обмисля идеята няколко години за създаване на организация, която да се занимава едновременно с духовното, с физическото и с интелектуалното развитие на подрастващите.

– Г-н Гънчев, багатур е висше звание на прабългарски воин, което от тюркски буквално означава юнак, храбрец. Какъв е смисълът, вложен във вашата школа?
– В основата на „Бага-тур“ стои старата българска ценностна система, традициите ни, как древните българи са подготвяли и обучавали техните деца. Смисълът е да популяризираме старата българска история. Не толкова как са изглеждали и какво са правили в ежедневието си нашите прадеди, тъй като това е било преди 2000 години и е трудно да се възстанови достоверно, а по-скоро едно вдъхновяване от тях. Прабългарите са хората, които са създали тази страна, които са й дали начален тласък, за да я наричат всички Велика България. Явно тогава е имало някаква система, достойнство и самочувствие, за да бъде една от най-големите империи в древността.
– Казахте, че е трудно да се възстановят достоверно историческите факти, които касаят външен вид, обичаи. От къде черпите сведения?
– Има много исторически тези и теории за произхода на прабългарите. Ние сме привърженици на всички и на нито една. Нашата идея е ние да популяризираме историята по атрактивни начини. Това означава, че написаното в учебниците като текст – за бит, облекло, поведение, го пресъздаваме и показваме под формата на най-различни дейности. По исторически сведения и археологически находки ние сме си направили облеклото и въоръжението.
– На крепостта „Сторгозия“ обаче бяхте тракийски воини…
– Периодът го изискваше.
– Освен участието ви във възстановки, с какво друго се занимавате?
– Всичко, свързано с популяризирането на дейността ни. Обучаваме в стрелба с прабългарски лък, езда, боравене с копия и мечове. Организираме тимбилдинги, лагери, уроци, лекции. С децата е основната ни работа. Дали правим по принцип в живота си други неща – да. Всеки от нас работи нещо друго. Ядрото на школата е около 20 човека, имаме цяла женска група за древни танци и обичаи „Пагане“.
– В реалния живот спазвате ли тези норми?
– Донякъде да. Нещата са обвързани. Това го правим от вътрешен интерес, не сме наемници, които се преобличат и се прибират в къщи. В свободното си време вместо да ритат топка или да стоят пред компютъра, хората от школата си правят меч или стрелят с лък. Не е само физическата страна на нещата, а и идейната.
– Издържат ли курсистите на прабългарските условия? Модерни са риалита, в които хората се излагат на примитивен начин на живот, но много от тях се отказват бързо…
– Лагерите са съобразени с различните възрастови групи. Разбира се, че има деца, които не издържат, и звънят на мама и тати да ги приберат от лагера. Не са свикнали да стават в 6,30 часа за физзарядка и след това да тренират три часа с коне и лъкове. Вечерта клякат. Ако са дошли да яздат кончета и не са разбрали смисъла от занятията, се предават и отпадат. Но има такива, които остават, запалват се по идеята. Имаме разни форми на участие, на изяви и всичко това е с основната цел и идея – да представим историята по интересен начин. В чужбина има множество такива клубове.
– В България също има – Дружество „Традиция“ прави подобни неща…
– Така е, но колегите от Дружество „Традиция“ работят с една друга епоха. Българската историческа памет стига до Възраждането и почти никой не се интересува от старата история. Не че близката не е важна, но защо забравяме старата? Смятам, че към нея трябва да се обърнем, защото тогава Европа се е асоциирала с България. Тогава нашите дворци са имали подово отопление, а на Запад са живели в пещери. Тогава България е била на три морета. Там е националното ни самочувствие, а не да ровим моменти в по-новата история, когато държавата ни е била смачкана и след това се възражда. Преди сме стояли над всички и всички нас са гледали. А сега бягаме на Запад, тогава те са идвали тук. Освен това този период е атрактивен – с оръжията, облеклата, гозбите. Всяко парче от историята си има място в България. В Жеравна кметът е взел решение по време на национални празници всички жители на селото да са облечени в национални носии. Защо ние, като знаем няколко дати от старата история, не правим събори и не се обличаме по съответния начин? Тогава повече хора ще започнат да се интересуват от историята и тя ще стане по-интересна.
– Казахте, че подобни трупи има в чужбина. Сравнявате ли се с тях, взимате ли идеи?
– И на Запад, и на Изток има такива организации. Ние се свързваме с такива, които правят не демонстрации, защото демонстрацията е нещо, на което се пляска. Ние участваме в състезания, където по даден правилник те оценяват с точки. Тогава е друго чувството, защото вече се съревноваваш. Тази година участвахме в събора „Дни на предците“, който се проведе в Унгария. Аз спечелих златен медал от състезание по стрелба с лък, а Нина Янкова, също от нашата школа, е с бронзов медал от същата дисциплина.
На този събор участваха 15 нации, сред които турци, монголци, чехи, словаци и различни европейски нации, представени от над 90 състезатели. Стрелях с български рогово-сухожилен лък, изработен от Мариан Маньовски по традиционна технология без никакви съвременни материали. Миналата година участвахме на конно състезание по стрелба с лък от кон в Турция. Там трябваше да сме облечени в традиционни дрехи, да стреляме с традиционни лъкове, нямаш право на изкуствена материя. Нашата инструкторка по езда взе златен медал като пребори туркини, монголки, корейки и други. Това за нас означава, че ние можем да си тренираме самички, но и на световно ниво имаме успехи. Означава също, че българската методика е в горните класации на световно ниво.
– Започнахте снимки в новия филм за Левски, в който главната роля е поверена на плевенския актьор Веселин Плачков…
– Днес пък Левски участва в нашата войска срещу нашествениците римляни (смее се). Така или иначе нещата, които правим по отношение на Багатур, историята и прабългарите, все пак са свързани с огромно физическо напрежение и умения. Ние асоциираме прабългарите с оръжията, с конете, с боевете, с това че са силни, яки и за да бъдем като тях, тренираме. И понеже няма някой стар скрежал, в който е записано този удар се е правил така, онзи – по друг начин, гледаме в момента в света какво съществува като интересни системи за физическа подготовка и стигаме до извода, че нещата са подобни и човек от няколко хиляди години има две ръце, два крака, една глава и едно тяло и не може да извършва кой знае колко по-различни движения, отколкото е извършвал в древността. Дали се казва бокс или нещо друго, движенията са били едни и същи. Ние можем да препускаме с кон, да се бием от него в галоп, да се сражаваме с пешак със сабя, да стреляме от коня, да правим различни движения върху него или от земя. Благодарение на това развиваме едни умения, които в момента се наричат каскадьорски. Свързахме се с режисьора на филма за Левски Максим Генчев и с Весо Плачков. Облякохме се като черкези, после ще се облечем като някакви други, но правим тези номера, които сме учили в школата и на които им казват каскади.
– Предвид атракциите, които показвате пред публика, имали ли сте по-интересни случки от възприемането на това, което правите?
– Снимахме клип, в който ни казаха да яздим около едно 7-годишно дете и да гледаме свирепо и страшно, за да го изплашим. То така се уплаши, че после 30 минути не можеха да го успокоят, такъв рев му дръпна.
– Истинска кръв лее ли се по време на ваши занятия и демонстрации?
– Ранени има. Както е казано: на война като на война. Ние си играем, обаче оръжията и действията са истински и много често в демонстрациите и състезанията са съвсем реални нещата. Последно на състезанието в Турция почти се преби едно наше момче. Виновен беше конят. Дадоха ни коне, от които не е стреляно с лък. Аз бях първи и успях да овладея коня си, но момчето след мен като пусна първата стрела, конят се подплаши, преплете се във въжетата, на пълен галоп направи кълбо през глава и падна. Ездачът успя да направи едно изтъркулване встрани от пътеката, понеже е обучен. Иначе конят щеше да го премаже. Счупени крака сме имали, пръсти срязани и прочие. Но пък тези неща са нищо в сравнение с това, когато направим някакъв спектакъл и дойде просълзен възрастен човек от публиката да каже: това нещо като го видях, може спокойно да умра. Да те поздрави, че е видял нещо, което не е виждал в живота си – съвременни младежи и девойки да се правят на българи. Защото е атрактивно да се правиш на какъв ли не – каубой, каратист и какъвто ти дойде на акъла. Но никой не се е сетил да се прави на българин от древността. Колкото повече българите започнат да се правят на българи, толкова по-бързо ще изплуваме от калта.

                break } } else { }

This site is protected by wp-copyrightpro.com