Отдавна не си причинявам гледането на Слави Трифонов. Жал ми е за всички мозъчни клетки, които човешкото създание губи, докато слуша брадати вицове и нелепи политически тиради. Дори се чудя как така никой не е сезирал някой от тайните отдели на ДАНС за масов геноцид на интелектуален потенциал, извършван със систематична жестокост всяка вечер от екрана на Би Ти Ви. В коя друга страна, кажете ми, за шоу би минавало сбирка на чичковци с черни костюми, които гледат лошо, ръмжат мелодраматично и все навикват за нещо зрителите. Това прилича по-скоро на черна меса, но не и на нещо, което да служи за забавление, душевна отмора след поредния ден, в който електоралната единица е късала нервите си заради ниска заплата, липса на перспектива, кофти шеф, потискаща атмосфера, отчайващото усещане за безвремие и поредното интервю за митичното дясно обединение.

Близо две години обаче не само Би Ти Ви, но и цялата държава търпя Слави Трифонов да се прави на медиен фюрер и да оформя в главата си някаква идея за бъдещо участие в политиката. Този план беше систематичен и истеричен. Всяка вечер, отново и отново, лошогледащите чичковци стенеха за това колко лошо е положението в държавата и как само митичният референдум ще оправи нещата. Мина се през организацията на концерт на Орлов мост, където Трифонов получи правото да забавлява отегчени тийнейджърки и да се изживява като спасител на нацията. Но след референдума схемата зацикли.

Тя се спаружи като мазна баничка, оставена на слънце. Енергията на популизма изхърка предсмъртно и забуча в безвремието. За нейното съживяване не помогнаха нито кряканията на Тошко, звездата на сценаристите, който се опита да вдига гири на правната комисия в предишния парламент, нито неговата палава сиеста пред законотворците, очевидно знак, че гордият телевизионен ум не признава условностите на етикета и доброто поведение, особено ако е прекалил с бирите (предполагаме, че са бирите) предната вечер. Заплахите за окупация на парламента и за вдигането на народния гняв също не помогнаха за съживяване на каузата. Трифонов заприлича на търговец, който е продал на суперевтина цена възможно най-луксозната си стока. Не помогна и самоназначаването му за говорител на целия български народ, макар че само една малка част от него всъщност подкрепи каузата му. Изобщо розовият балон на телевизионния популизъм започна да се спихва и заради това медийният фюрер и неговите есесовци отчаяно се нуждаеха от допълнителен пърформанс, за да напомнят за своето съществуване.

Само така можем да си обясним аферата със спряното предаване на Слави Трифонов. Според мен екипът на Дългия най-вероятно е знаел, че ще се стигне дотук, дори това е бил търсеният ефект. Вижте го – Светецът, който стана жертва на цензура. Недооцененият Спасител. Новият телевизионен Христос, когото търговците се опитват да прокудят и да му затворят устата. Супергероят на мажоритарния вот. Или поне са подозирали, че ще има напрежение, скандал, идеалната територия за осъществяване на поредния медиен тероризъм по връщането на вниманието към омаломощената фабрика за стари вицове. Реакцията на Би Ти Ви обаче, макар и закъсняла, вероятно е била по-жестока, отколкото идеологическият център на чичковците е очаквал. Защото предаването напълно бе свалено от ефир, а на зрителите бе пуснат запис от стара проява.

И точно тук нещо в образа на Трифонов започна да се пропуква. Нали знаете как би трябвало да действа автентичният герой, класическият войвода, който воюва срещу политически душмани и парламентарни поробители – плюе в лицата на началниците и казва, че е дотук. Че няма да търпи да му се месят във възвишените идеи и лиричните идеали и че махва за сбогом на грубия телевизионен свят. Това е романтичната идея за героя по принцип. Между парите и истината той трябва задължително да избере истината. Защото тя е ценната величина, тя носи автентичната подкрепа, тя е единственият възможен морален ресурс, който задава ориентира в този студен и жесток свят.

Слави Трифонов избра парите. Избра договора си. Казвам това крайно, за да не се подвеждате в слушането на романтичните стонове за цензура. Срещу цензурата се протестира не с мрънкане, а с реални бунтовни действия. И заради това реших да прежаля част от мозъчните си клетки, които и без това не са кой знае колко много, и си пуснах предаването на Слави в деня след Вартоломеевата нощ на цензурата. Очаквах страст, очаквах революция, а получих един притихнал комедиант, който само повърхностно се заяжда с началниците. И тук не се шегувам – не харесвам стилистиката на Трифонов, но наистина смятах, че той, като артист, ще усети, че именно тези моменти правят истинското кръщене на бунтовника.

Съдебните сесии по черни костюми са само театър, действията са тези, които остават в историята. Никой не е запомнен чрез участието си в шоу, историческите личности получават признание чрез съпротивата си или чрез конкретни действия. Във вечерта, в която пожертвах мозъчните си клетки, жертвата се оказа абсолютно напразна. Изведнъж шоуто рязко се върна към комедийния си формат. Припомних си някои добри моменти от миналото. Но нали не заради това се бях присъединил към стресираните телевизионни зрители. Поразително беше да се види един човек, който се е примирил и приел да го наритат. Което не означава, че клетвите, стенанията и телевизионните проповеди ще спрат, напротив – те ще се усилят до френетично кресчендо. Но в нощта след спряното предаване стана ясно колко струва Слави като политически материал.

Човекът избра сигурното пред това да гони дивото в градската джунгла, но с това действие той обезсмисли всички заклинания, всички клетви и уверения. Слави се превърна в поредната болонка на Би Ти Ви. И заради това ми е чудно как ли смята да организира всенародни протести, защото чухме и такива закани от него. Как щял да събере хиляди пред парламента, защото тв проповедникът се изживява и като законодател на дневния ред. Ама ако му скръцнат със зъби от телевизията, тогава какво? Ще се прибере вкъщи по живо, по здраво? Съдейки по наведения му гръбнак пред началниците, парите и договора, най-вероятно точно това ще се случи. И протестиращите, които са се вързали на медийната аура и опиум, ще трябва сами да се оправят. Водачът им просто доказа, че няма гръбнак за реален бунт. Че не го бива в отстояването на територия точно в миговете, в които затрещят гръмотевиците и заплатата му бъде поставена под риск.

„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“, казваше героят на Николай Хайтов от „Мъжки времена“. Почти съм сигурен защо се сетих за този разказ, когато гледах Слави Трифонов за първи път след толкова години. В него се разкрива много интересен сюжет – главният герой помага в краденето на булка за свой съселянин. Но жената се оказва ербап, смела, „жена, та артисва“, както казва самият Хайтов, а този, който я иска за съпруга, е слабоволев лигльо. И няма как да се получи химията между тях. В крайна сметка жената бяга и не се връща. А разказвачът си спомня цял живот след това за нея. Тъжно е, но Трифонов напомня за лигльото. Много претенции, много мускули пред камера, много напомпване, но в решителните мигове никакъв го няма. И булката избяга през реката. А това той тепърва ще го разбира. Защото да се правиш на народен водач, изисква качества, изисква гръбнак, изисква морална сила. Изисква, както се казва, поне икономическия си комфорт да изоставиш. А Слави избра добрия живот, а бунтът му се сведе до кратки шегички. Останалото е просто трагедия. От хайтовски мащаб.

Източник: Retro.bg