В навечерието на новата 2026 година и на прага на приемането на европейската валута е време за последна благодарност към отиващия в историята български лев, и то – по ирония на съдбата, в годината, през която се навършват и 140 години от рождението му.

Съдбата отрежда да отправим последната благодарност към отиващия в историята български лев в годината, през която се навършват и 140 години от рождението му.

След Освобождението на България младата държава се изправя пред необходимостта да създаде собствена финансова система и идентичност, като една от ключовите стъпки е въвеждането на национална валута.

Извън кръга на специалистите малцина знаят, че първоначално не се предвижда издаването на родни банкноти. Докато законът за праворязане на монети в България се приема от Второто обикновено народно събрание още на 27 май 1880 година, то едва на 27 януари 1885 година БНБ получава статут на емисионен институт, който има изключителната привилегия да издава книжни парични знаци.

Със Закона за Българската народна банка от 1885 година се засилват нейните чисто емисионни  функции, като ù се дава „изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всичките правителствени учреждения“.

През същата година в обращение се пускат 20 и 50 лева, обменими в злато. Българският лев е обвързан със златния стандарт и е еквивалентен на френския франк, част от Латинския монетен съюз. Това му придава значителна покупателна способност. Дизайнът на първите банкноти е дело на българина Георги Кирков, единственият по онова време роден специалист по модерни графични изкуства.

Първата емисия от 1885 г. е скромна, само 213 000 лева, тъй като БНБ се опасява, че населението ще приеме новите хартиени пари с недоверие

И наистина преди 140 години се случва точно това – нашенци гледат скептично на новите банкноти, възприемат ги като неблагонадеждно и несигурно за ползване платежно средство. Това се дължи на горчивия опит с използваните в Османската империя книжни пари – каймета, които драстично се обезценяват поради финансовата нестабилност на империята и особено по време на фалита от 1875 – 1876 година.

Ето защо населението предпочита да използва циркулиращите златни и сребърни монети от различни държави, които до началото на XX век остават първостепенното разплащателно средство и в свободна България.

От запазените до наши дни спомени на търновския търговец Зарко Нешев узнаваме, че той се страхува от новите български книжни пари, докато „различните златни монети може да ги разпознаеш веднага по цвета, блясъка и по приглушения, нисък звук, който те издават дори и при леко почукване, и които всякой търговец и мющерия приема без страх .“

С годините книжният лев заема своето място в живота на българите. В 140-годишната история на банкнотите тяхното оформление се съобразява с държавно-политическото устройство на страната. Елементите на украсата се подчиняват както на конкретната идеология, така и на икономическото, културното равнище и осмисляното на историческото минало на България през съответните години на емитиране на банкнотите.

Още първите наши банкноти са украсени с изображения на жени.

Малцина знаят, че лицевата част на първата българска банкнота с художествена украса е декорирана с фигурите на майка с дете, облечени в народна носия. Банкнотата е емисия 1887 г. с номинал 100 лева, злато. Тя е в обращение от април 1889 до 1 юли 1907 година. Отпечатана е в Санкт Петербург, Русия.

Интересен е фактът, че от края на XIX до 40-те години на миналия век (с малки изключения) жените, изобразени индивидуално, или групово на книжните парични знаци, са дело на известни наши и чужди творци. Сред тях се открояват Георги Кирков, Феликс Каниц, Иван Мърквичка, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Иван Ангелов, Антон Митов.

Едва през 1942 година върху гърба на 500-левовата банкнота, отпечатана в лайпцигската фирма “Гизеке и Девриент”, присъства изображение на конкретна българка – Евдокия Ковачева от махала в пернишко село, носещо романтичното име Дивля.

За чест на Великотърновския регион в най-новата ни и съвременна история някои популярни емисии са украсени с изображения на прелестни девойки и видни личности от нашия край

Все още има българи, които си спомнят банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година. Тя е отпечатана в “Гознак”, СССР, и е в обращение от 12 май 1952 до 31 март 1962 година. На гърба й в средата е изобразена гроздоберачката Софка Кочева от Лясковец.

Историята, свързана с появата й върху столевката, е твърде любопитна и показателна за превратностите на съдбата и в добри, и в трудни за страната ни времена. От спомените на Софка Кочева (по мъж Лисева) узнаваме, че през септември 1936 година в Лясковец пристига авторитетният столичен фотожурналист Димитър Кацев.

Целта му е да направи интересни снимки на типично българско производство, да документира плодородието на нашия край и така да рекламира успешно България по света. Кметът на Лясковец Стоян Тахрилов откликва с готовност и кани при себе си най-видните младежи и девойки от града.

Облечени в национални носии, те отиват на гроздобер. В прочутите лозови масиви Димитър Кацев прави много групови и индивидуални снимки. Красотата, одухотвореността и жизнеността на 22-годишната Софка Кочева поразяват аса на българската фотожурналистика и той специално я моли да му позира, дори взема адреса й.

След седмица очарователната ни землячка получава две снимки. На едната от тях върху рамото й има кобилица, натежала от две препълнени кошници с кехлибарено грозде,  а на другата в ръцете си държи свисло от вкусния и традиционен за този край плод. Снимките скоро се появяват в много тогавашни списания. Софка, нейните близки, както и всички лясковчани, се радват на заслуженото признание.

Но голямата изненада и щастие настъпват след … петнадесет години. Тогава за първи път красивата ни землячка грейва като част от дизайна на влизащата  в обращение столевова банкнота, която голям вестник публикува на  снимка, за да информира читателите относно вида на новите купюри.

Неочакваното събитие идва в труден момент за Софка. Повратът в живота й започва още през 1943 година, когато несгодите на войната принуждават лясковчанката, вече омъжена за уважавания производител и търговец на вина Димитър Лисев, да напусне заедно с цялото си семейство уютния софийски дом и да се евакуира в родното си място. През март 1944 година съдбата нанася нов удар. Бомбардировките над София разрушават фамилната къща. Настъпват и първите години на “народната власт”. Управляващите отнемат на Димитър Лисев възможността да се занимава с проспериращия си бизнес.

Лишеното от дом и средства семейство оцелява като по чудо. И точно в този труден момент се появяват столевовите банкноти с образа на Софка. Този факт променя живота на всички. Прочутата вече в цяла България лясковчанка се среща в София с фотографа Димитър Кацев. Той й разказва, че по покана на Народното събрание участва в оформянето на новите книжни пари. Предложените от него снимки на Софка, правени преди години в родното й място, веднага грабват очите и сърцата на комисията и тя единодушно решава гроздоберачката от Лясковец да украси столевката.

Благодарение на емитираната банкнота семейството се завръща в София, популярната българка постъпва на работа, а трите й дъщери завършват технически университети. След деноминацията тогавашният директор на банката, родом от Лясковец, подарява четири банкноти на Софка и на нейните деца за спомен. А дъщеря й Лиса Лисева предоставя една от тях на Регионалния исторически музей, подарява и снимката, послужила за декорация на столевката.

Мнозина наши съвременници с носталгия си спомнят и използваната до 31 декември 1996 година малка резедава двулевка, която според мнението на специалистите, а и на обикновените граждани, е сред най-красивите и кокетни български книжни пари, издавани досега, както и най-дълго използваната у нас. Днес такава банкнота се пази и в Британския музей като рекордьор по обращение. Двулевката е емитирана през 1962 година и е отпечатана в “Гознак”, СССР.

Поради промяната на държавния герб през 1974 година е емитирана отново. На гърба на банкнотата вдясно се кипри младата и красива гроздоберачка Кина Георгиева от павликенското село Батак. През 1960 година тя учи в сухиндолската гимназия. В един октомврийски ден през същата година в прочутото с качествените си лозя и вино селище пристига известният художник-фотограф Любомир Чаракчиев.

Той се среща с приятеля си Веселин Байчев и му предлага да направи с негова помощ снимки за изложба. Байчев и няколко красиви девойки, сред които и Кина Георгиева, се обличат в национални носии и софиянецът ги фотографира. След известно време  Любомир Чаракчиев не без гордост съобщава на своите сухиндолски приятели и модели, че една от снимките е отличена с първа награда на фотоизложба в тогавашната Германска демократична република (ГДР). Той дори намеква, че е възможна появата й и на други места.

И действително от 1962 година цялата страна започва да се любува на красивата девойка, изобразена на гърба на двулевовата банкнота. Междувременно Кина Георгиева се омъжва в Сухиндол и приема фамилията Гърбова.

Жената – гордост на Сухиндол и на Великотърновския регион и символ на една от най-емблематичните български банкноти, ни напусна на 81-годишна възраст броени дни преди Рождество Христово – тъжен емоционален край както за нейните близки, така и за изтичащото време на родния лев.