България
Невероятната история на Българина, който построи паметника на Шипка
Пеньо Атанасов – Бомбето започва строежа само на 26 години, после три десетилетия не стъпва на паметника.
Лятото на 1980 г. От институт „Водпроект” бях командирован в с. Дралфа, Търговищко, за да направя почвени проучвания на неговото землище. Пристигайки в селото, край площада на пейки под дърветата видях насядали възрастни мъже. Заприказвах се с тях и се поинтересувах дали има събития и легенди за селото и за неговите жители. Един от присъстващите ми рече: „Е-ее, онзи там с бомбето, виждаш ли го, той е най-интересният в селото, казва се Пеньо Атанасов Колев – Бомбето, построил паметника на Шипка”.

Никога не съм очаквал, че в това селище ще попадна на такъв ценен извор за журналистиката. За цял месец време привечер се срещах с него и с часове разговаряхме както за построяването на паметника, така и за целия му живот.
Пеньо Атанасов е роден на 2 юни 1902 г. в семейството на преселници от Габровско. На 15 години вече помага на баща си, който вдигал къщи с Колю Фичето и бил майстор на строежи в Русе и Цариград. Сетне Пеньо служи войник в Шумен, в трудовия набор при инж. Харалан Стоянов. Инженерът го харесал и го научил да разчита инженерните планове, заради което войниците започнали да го наричат Инженерина. По-късно работи при арх. Станчо Белковски и проф. Иван Данчов. Тогава се сдобил с документ за майстор-предприемач, който му давал правото да ръководи строежи, струващи до 5 милиона лева. Пеньово дело е мостът на Струма при село Студена, фабриката на строителното дружество „Циклоп” край Горнобанското шосе в София, катедралата и Учителският институт в Шумен.
През 1928 г. Данчов и Минчо Заяков от „Циклоп” извикват Пеньо в София. Питали го дали се наема да продължи строежа на Шипченския паметник.
Той бил започнат от майстора Илия Мъглов от селцата край гара Царева ливада (дн. Върбаново), но след две лета работа хората му се разбягали поради суровите условия.
През април 1928 г. Пеньо тръгнал за Шипка заедно с касиера на комитета Киров, Данчов, Заяков, Лазаров и още един опълченец да разгледа обекта.
„Като стигнахме горе – разказва майсторът, – седемдесетгодишният Киров, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: „Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща: заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!”. Аз целият изтръпнах. И си помислих – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане, в село Шипка, подписах договора. Бях на 26 години.”

Пеньо събрал хора от Варненско и от селата Дралфа и Ганчовец. На върха пристигнали привечер. Завързали катърите, наскубали треволяк и папрат за постеля и завити в черги, налягали по трапчините. През нощта излязла буря. Като съмнало, завивките им били посипани с пръст и камъчета. Вятърът продължавал да вилнее. Хората се изплашили. Един работник рекъл: “Пеньо, докато не сме почнали, я да се махаме!”.
Всички си надигнали багажеца и потеглили обратно. Останал сам, Пеньо не се отчаял.
След десетина дни намерил нови работници – балканджии от Габровско, които не се плашат от ветровете.
„Първом направихме землянки, а после се захванахме да прокараме път. Камъните за зидарията се изваждаха недалеч от мястото от шипченеца Кънчо Кавръков. За да ги прекарам, бях купил от Севлиево два чифта биволи и една желязна кола. Животните, като теглиха, приклякаха, ама изкараха първия кубик. Викам си – ще стане работата.
Вдигането на издяланите блокчета ставаше с валяци и въжета. По-късно направихме хаспел от чамови греди, вързахме го за паметника с макара. През втората година се “механизирахме” с бензинов двигател.
Повечето от зидарите бяха от нашия край. Тогава не се използваха ръкавици, та и ние на това паметно място оставихме немалко строителна кръв по зидарията

Голямо затруднение имахме с пясъка. Отначало го доставяха с камион от Енина и Мъглиж до село Шипка, а от там се прехвърляше в газени сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра, които го изнасяха из стръмното. Да ускорят пренасянето, шипченци и шейновци започнаха да разширяват пътеките доброволно, без пари. Така в превоза взеха участие и волски коли – двуколки. Но и това не стигаше, много пясък за циментовия разтвор трябваше. В едно сухо дере, южно от строежа, имаше дебел дамар бигорен пясък. От него изпратих проба до София, одобриха я и започнахме да вземаме от там.

Към групата си имахме и помощен персонал. Един от тях беше Иван Менев от Дралфа. Той ни носеше вода с едно буренце от 25 литра, натоварено на магаренцето Върбана (него го изяде мечка стръвница през 1929 година). А водата за строежа ни доставяше Стефан Гърбатулов от Шипка със столитрова бъчва, теглена с волове. Най-възрастен беше 75-годишният Христо Михов от Шипка, който е превел навремето руските войски през Балкана. Той по цял ден ни клепеше длетата и шилата.
Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузарити кости: черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо!
Времето тук се променяше много често. Веднъж от мълния имахме засегнат човек на скелето. Смъкнахме го, лежи като мъртвец, в земята го заравяхме и в устата му духахме, еле оживя.

Една есен ни изненада голям сняг. Беше затрупал през нощта землянките и понеже вратите им се отваряха навън, едвам излязохме, и то през покривите. И то какво да видим: магарето ни се беше отвързало, изяло хляба и чертежите – от тях беше останала само главата на лъва. Хем смях, хем яд!…”.
Работело се от началото на април, та до края на октомври на 1928, 29 и 30-а година. След Петковден строителите напускали строежа и с радост, и с тъга, тръгвали за вкъщи.
Зидарията на паметника най-сетне била завършена. Пеньо поставил и последния камък на върха.
„А откриването стана много по-късно (на 26 август 1934 г.) – продължи пак бай Пеньо. – Спомням си тогава върхът как почерня от хора – да имаше сто хиляди. Сред тях беше и баща ми, дошъл пеш от Дралфа до тук, да чуе хубави думи за сина си. Наоколо постове от военни, микрофони. На самия връх бяха големците, заедно с цар Борис III, а аз стоях настрана, сред множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово.
Раздадоха се награди, и то на хора, които никога не бях виждал.

Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години.”
По-късно бай Пеньо ходил на Шипка няколко пъти. Екскурзоводите споменавали на туристите и неговото име. От вълнение гърлото го стягало, а му се искало да извика: „Мили хора, аз съм тоя майстор!”.
През 1968 г. Пеньовите земляци Георги Марков от Маково и Павел Нейчев от Кръшно били на екскурзия до паметника и чули името на майстора от екскурзовода Стефан Карагьозов. Тогава се обадили: „Чакай, е, момче! Та този Пеньо е наш човек, жив е и още работи като строител в Дралфа!”.
Чак след този случай дралфенци разбрали за него, че е построил паметника. После тук-там някои писали по нещо за него. Посещавали го деца и руски групи, за да им разказва спомени.
Без подобаваща разгласа, през 1973 г. бай Пеньо Атанасов получил „Народен орден на труда” – бронзов, а през 1975-а – златна значка „Колю Фичето”. След публикуването на моя статия за бай Пеньо във в. „Антени” през 1981 г. из цялата страна се разчу, че строителят на паметника на Шипка е още жив и здрав. По-сетне, по време на честването на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, Пеньо е викан на официални тържества. Това е една, макар и много закъсняла, значителна морална награда за неговото благородно дело.
Пеньо Атанасов Колев – Бомбето умира на 85-годишна възраст (1987 г.) в град Попово, където е погребан.
Вечна му памет!
Честито Освобождение!
Източник: newsbul
България
Вътрешният министър: Има нови факти по случая „Петрохан“!
По разследването на случая „Петрохан – Околчица“ има нови факти. Ще ги обобщим и ще ги изложим. Ще работим по този въпрос, очаквам и подробен доклад. Това каза вътрешният министър Иван Демерджиев в кулоарите на парламента.
Той коментира и случая с бомбата, прикрепена към автомобил, в село Говедарци. По думите на министъра този казус е свързан по-скоро с лични отношения, а не за класически тероризъм. Случаят е изяснен, мерки са взети, опасност няма. Тепърва ще се установяват допълнителните данни, посочи още той.
Министърът съобщи информация за още една акция – близо до Перник, където от ГДБОП са задържали сериозно количество нелегални цигари.
Демерджиев коментира и акцията срещу имотните измами. Той посочи, че тези действия тепърва започват, а в страната има много лица, които извършват такива незаконни дейности. 9 души за задържани, има повдигнати обвинения. Министърът обеща, че схемата ще бъде разплетена.
Тя е продължавала много време, щетите са огромни – десетки милиони към момента, а сумата сигурно ще нарасне.
Демерджиев призова хората да подават сигнали.
Той беше категоричен, че линията на противодействие на корупцията ще бъде водеща в работата на кабинета.
Демерджиев каза още, че не планира да прави промени в регионалните дирекции преди да се е запознал с работата на всяка една и с резултатите. Ще бъдат поставени задачи и когато стане ясно как се изпълняват те, ще се прецени дали ще правят промени.
По отношение на използването на охрана Демерджиев каза, че „условията за ползването и снемането на охрана ще бъдат еднакви за всички”.
Трагедиите на Петрохан и Околчица
Припомняме, че както БЛИЦ писа, трима мъже бяха открити убити край хижа в района на прохода Петрохан – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. Стана ясно, че е имало връзки на жертвите с неправителствена организация. Мъжете са свързвани с НПО, регистрирано през 2022 г., което е действало в защитени територии и е подавало сигнали за нарушения.
Организацията е подписала рамков меморандум за сътрудничество с Министерството на околната среда и водите, когато министър е бил Борислав Сандов.
След убийството Ивайло Калушев бе обявен за издирване, като се считаше за ключов човек, свързан с трагедията. Според разследващи той е изпратил съобщение на майка си преди случая, в което моли за прошка и твърди, че чутото за него не е вярно. Освен него полицията издирваше и 23-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев.
Телата на тримата бяха открити в кемпер близо до връх Околчица във Врачанския балкан. По-късно от прокуратурата дадоха обширен брифинг, на който бяха показани кадри преди трагедията. Установено е било още, че във въпросната хижа „Петрохан“ е имало религиозна литература. blitz.bg
България
Нямат край! Диана Русинова алармира за нова тежка катастрофа на АМ „Хемус“ Снимки
По думите ѝ бус е ударил лек автомобил, който по непотвърдена информация е потеглял от аварийната лента.
„Това е поредната подобна катастрофа за по-малко от две седмици“, пише Русинова във фейсбук профила си.

„Маркировката трябва спешно да се възстанови“
Експертът по пътна безопасност настоява в спешен порядък да бъде възстановена пътната маркировка, така че ясно да се различават активната и аварийната лента.
Според нея липсата на достатъчно добра видимост и обозначения създава допълнителен риск за водачите, особено в участъци с интензивен трафик.
„Аварийната лента не е тоалетна и място за почивка“
Русинова отправи и остро предупреждение към шофьорите относно неправилното използване на лентата за принудително спиране.
„Аварийната лента се използва само при настъпила значителна авария, като превозното средство трябва да бъде обезопасено със светлоотразителен триъгълник до пристигането на пътна помощ“, подчерта още тя.
По думите ѝ много водачи продължават да използват аварийната лента за почивка, кратък престой или дори за слизане „за малко“, без да осъзнават колко опасно е това.
„Лентата за принудително спиране не е място за почивка, разходка или тоалетна. Всяко спиране е риск и може да се превърне в инцидент с фатални последици“, предупреждава още Русинова.
БЛИЦ припомня, че само преди броени дни АМ „Хемус“ отново се случи тежък инцидент, след като автобус на Юнион Ивкони се вряза в камион край входа на София. При катастрофата загина 73-годишен мъж, а 16 души пострадаха, сред тях и дете.
Тогава проверките показаха десетки нарушения в досиетата на двамата шофьори, а случаят предизвика нова вълна от въпроси за безопасността по магистралата, контрола и състоянието на тежкотоварния и автобусния транспорт у нас. Blitz.bg
България
Мрежата гърми: Проф. Николай Витанов ли стана заместник-министър на образованието
Професор Николай Витанов побърза да опровергае спекулациите, че е назначен за заместник-министър на образованието и науката. Слуховете тръгнаха, след като във вторник със заповед на министър-председателя Румен Радев бяха назначени шестима нови министри в три министерства.
Един от избраните за авторитетната длъжност е със същите първо име и фамилия като известния математик.
Затова много хора в социалните мрежи останаха с впечатление, че именно той ще започна работа в министерството.
„Уважаеми приятели,
не са ме назначили за заместник-министър на образованието и науката. Назначен е академик Николай Витанов от Софийския университет и това не съм аз“, написа на личната си страница във Фейсбук Витанов.
Коментарите под поста не закъсняха, като хората се разединиха. Едните са на мнение, че професорът ще бъде много полезен, ако бъде на този пост. Друг пък мислят, че е по-добре, ако Витанов си остане като анализатор и математик.
Кой е назначеният за заместник-министър на образованието и науката
Академик Николай Витанов е бил заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по научноизследователска и научна проектна дейност (2015-2023 г.), както и заместник-декан (2011-2015 г.) на Физическия факултет. Член е на Академичния съвет на Софийския университет от 2011 г.
Основните му научни интереси са в областта на квантовите технологии. Специализирал е и е бил поканен професор в университети във Великобритания, Германия, Франция, Италия, Финландия и Дания.
Акад. Витанов има над 250 публикации в реномирани списания с висок импакт фактор с около 12 000 цитирания, с Хирш индекс 52.
В Станфордската класация на учените в света е поставен в топ-200 в област „Обща физика“. Ръководил е 10 проекта по Рамковите програми на Европейския съюз и 5 големи национални проекта.

Академик Николай Витанов
Новите назначения на Румен Радев
БЛИЦ припомня, че в Министерството на образованието и науката поста заместник-министър поемат Николай Витанов Витанов и Таня Ралчева Панчева.
В Министерството на земеделието и храните са назначени трима нови заместник-министри – Красимир Младенов Чакъров, Крум Владимиров Неделков и Янислав Дамянов Янчев.
Цвета Жекова Тимева е назначена за заместник-министър на транспорта и съобщенията. Блиц
-
България1 седмица agoДжипи: Няма друга страна като България, в която пациентът да може да се обажда на лекаря си по телефона
-
Made in BG1 седмица agoВдовицата на Боби Михайлов показа перфектна форма в Италия (СНИМКИ)
-
България1 седмица agoИздирват 34-годишна жена, изчезнала докато разхожда кучето си в София
-
Здраве4 дни agoГолеми промени, свързани с ходенето при личния лекар
-
Made in BG1 седмица agoДара промени песента за „Евровизия“
-
Любопитно1 седмица agoХороскоп за 7 май: На Водолеите ще им е широко около врата, но на Овните светът ще им се види тесен
-
Любопитно23 часа agoХороскоп за 15 май: Водолеите ще извадят асо от ръкава, а Лъвовете ще сложат картите на масата
-
България1 седмица agoСКАНДАЛ! Делян Пеевски отново се настани в кабинета на Тодор Живков в Бастиона на Партийния дом!
