Ученик с 95% степен на увреждане и майка му остават без финансова подкрепа и без лична помощ, след като подадените в срок документи за преосвидетелстване от ТЕЛК – Велико Търново са били забавени. Случаят беше огласен от обществения посредник на Община Бургас Тодор Стамболиев, който го определи като „правно необоснован, административно неправилен и човешки болезнен”.

Недялко е в 9. клас в Гимназията по романски езици – Бургас. Въпреки заболяването си той учи инклузивно, обича историята и футбола, а съучениците му го приемат с топло отношение.

Майка му, Красимира, е негов единствен родител и личен асистент. Тя подава документите за ново ТЕЛК-решение още през юли – 3 месеца и половина преди изтичане на старото решение на 26 ноември 2025 г. Въпреки това преписката остава забавена в ТЕЛК.

След изтичането на срока автоматично спират: месечната финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, възнаграждението на майката като личен асистент – единственият им доход, възможността за нормална рехабилитация и медицински грижи.

Семейството живее само с 472 лв. наследствена пенсия, оставена от починалия баща.

„Мечтая да го видя да ходи. Правили сме операции и в България, и в Турция.”, изплаква майката.

„Да проходя… и да освободя майка ми от това да се занимава постоянно с мен.“, казва пък Недялко. ko4.bg

На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.   В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.   Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.   Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи.   На заплахите на управителя тя отговорила: „Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име…! Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.   През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.   В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).

Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и „баба Шарка“.   В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.   В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.   Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.   В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.   Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят „за баба Шарка“. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.   Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.   В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.   Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.
https://radio999bg.com/

Емоционална среща беляза провежданото през уикенда безплатно обучение за млади шофьори, организирано от Николай Попов – бащата на загиналата при катастрофа 12-годишна Сияна. По време на практическата част на полигона, почерненият баща се срещна с малката Елиза – детето, чийто живот бе спасен благодарение и на неговата помощ.