Цената на самотата е около 500 евро на месец. Цената да си сам, децата и внуци далеч, избрали други държави, за да има поне малко благополучие у дома.
„Добре че ни пращат пари, защото сме жив зян“, споделят старци, цитирани от „Родопи voice“.
500 евро получава Хатидже от село в региона. С дядото гледат две крави, все още се справят, на крака са.
Децата са зад граница, но периодично пращат пари.
„Не харчим всичко, заделяме, те също спестяват. Имат си жилища в града, помагат на нас, готвим и ремонт на къщата“, споделя жената. С пенсиите на двамата не биха могли да се справят, категорични са възрастните.
„Селото се крепи на паричните преводи. Това е истината. Всички къщи щяха да рухнат, ако не бяха те. Всички млади са по Европа, за нас остана другата Европа, демек ей това положение“, споделя селски кмет.
420 милиона евро са изпратили родните гастарбайтери през първото тримесечие на тази година, сочат данните на БНБ. Или средно по 140 млн. на месец. Най-много пари са дошли от САЩ, Германия и Великобритания.
През миналата година пък паричният поток от гурбет е бил над милиард евро.
Според финансисти, болшинството от средствата се харчат в малки населени места, там, където икономическите показатели са най-ниски, а миграцията се оказва единствен „работодател“.
„Както има две и повече Европи, така има две и повече Българии.
От една страна имаме София – град, който единствен се доближава до средноевропейския стандарт. Останалите по-големи центрове на вътрешна миграция са далеч зад столицата.
Всички други населени места просто изпадат от всякаква позитивна класация“, коментира икономически експерт.
Подобна икономическа картина обаче не е с благоприятни социални краски. Разделени семейства, деца, растящи с баби и дядовци, които не могат да упражнят достатъчен контрол, създава нестабилно общество, в което бъдещи сътресения стават неминуеми. blitz


