Христо Марков

Образованието… Държава ли сме?! Побеснявам, когато трябва да разкажа история като тази по-долу, но трябва, просто трябва – тя е повод за гордост, но и за терзания. Прочетете я – уникална е, най-малкото ще научите името и за успехите на едно обикновено, но изключително умно българско момче. С такива се гордеят хората по света, но в България не е така. Ето историята.

Знаете ли за Московский государственый университет имени М. В. Ломоносова? Има такъв в столицата на Русия и е на 407-мо място в списъка на 500-те най-добри университети в света, а СУ „Св. Кл. Охридски” въобще не е в класацията. Тази година в Москва завършили 5 /петима/ студенти от България. С успех около среден, двама знаят само руски език, специалностите им не са особено престижни – география на Азия, програмиране, славянски езици и педагогика. След завършването и петимата получават обаждане от Министерството на образованието в София и получават предложения за работа в България. Престижна и добре платена за нашите условия. И петимата са деца на „наши другари”, т.е. другари на другарката Пръмова-Кунева. Може и да върнат някои

в страната на другарите

В същото време Princeton University е един от 9-те американски университета, които са в Бръшляновата лига. Винаги е в първата тройка на университетите в САЩ, а от 30 години не е излизал от първата петица на най-престижните учебни заведения в света, същите онези 500, за които стана дума. И вече внимавайте! Тази година в Princeton University във випуск 2016 година завършиха 1331 студенти от цял свят и от тях само един българин – Анастас Белев. Само едно българче от Пловдив, което е достигнало до там абсолютно само, син на пловдивски учителка и лекар, обикновено семейство, не „другари”, дишало пловдивски въздух, който понякога мирише на вкиснало. Да, но това дете отвява световната конкуренция, защото е умно и е българче! Департаментът на Анастас Белев се нарича Department ofEcology and Evolutionary Biology (Департамент по екология и еволюционна биология). В този департамент завършват 60 човека, а нашето момче защитава дипломната си работа с отличен, успехът в дипломата му също е отличен. Преди това е завършил в Пловдив ЕГ „Иван Вазов“ с първи чужд език испански. Преди да замине в Принстън знае отлично и защитава сертификати по английски, испански и руски език. За да кандидатства в Принстън издържа няколко сериозни изпита, които се наричат SAT. Освен големия задължителен SAT той прави още четири – по испански, по математика, по химия и по биология. На големия SAT има 1375 точки от общо 1400; по испански – 100 от 100 точки, по математика, химия и биология – 98 от 100 точки. В Принстън кандидатства на ранното класиране, на което имаш право да кандидатстваш само в един университет. Приемат го още преди Коледа и то с пълна стипендия – 50 000 долара на година. Едно от задължителните есета, които трябва да бъдат написани за прием, е за родния Пловдив и с него окончателно ги хвърля оттатък тъча. Първата година записва френски език и взима изпита с A+ (Това е нашето 6+). През втората година записа гръцки език и отново взима изпита с A+. През третата година учи по един семестър в Австралия и в Коста Рика, а за да прави изследвания на растителността, която се нарича fynbos (фейнбос), един месец през лятото е в ЮАР, защото такава гора се среща само там. Това е част от дипломната му работа. Представя се блестящо, защото е българче,

обикновено българче

Там, в САЩ, където няма „другари на Пръмова”, веднага го прилапват и светкавично го канят на работа в централата на ООН в Колумбия в отдел, свързан с храната и изхранването на населението. Не е решил окончателно дали ще започне работа там. Но това момче е загубено безвъзвратно за България. Никой не му се е обадил, никой не знае, че в този най-престижен световен университет е завършил като първенец един българин.

За тържествата в Принстън заминават само родителите му. Празненствата се провеждат всяка година и първите три дни са посветени на всички, завършили там. Принстън е единственият университет в САЩ, който прави това всяка година. Защото там са работили светилата на световната наука. Достатъчно е да споменем само едно име – Айнщайн. През 2016 год. се събират около 40 000 възпитаници, някои от тях завършили през 1936-37 год. Отделно има тържества на различните департаменти, където се раздават дипломите, голям бал, а накрая всички се събират пред централната порта на кампуса. Поверието е, че през нея се минава само два пъти – когато идваш в началото и когато завършваш. И в центъра на това събитие е едно наше момче от Пловдив, за което никой не знае в нашето, Куневото Министерство, но пък знаят онези в государственый университет имени М.В. Ломоносова.

И още нещо ще споделя накрая. Мислех да не го правя, но за червените каски с ниски чела – трябва. Майката на Анастас Белев, пловдивската обикновена учителка Петя Белева бе от първите до последните дни от водачите на протеста срещу Орешарски в Пловдив. Не е членувала в партии, не е член и сега, не е от „Протестна мрежа, от „соросоидите“ или други тути-кванти. Тази жена изпълняваше гражданския си дълг тихо и достойно, както е възпитавала децата си. Затова за такива хора няма място в сегашна България, а за куневчетата има, но пък другаде не е като в родните университети. Това е положението драги червени каски – да го знаете!

Ами това е, драги читатели, другари и другарки. Хората по света знаят как се привличат мозъци, как се прави Образованието, как се ухажват умните деца и им се дава възможност да растат нагоре в тяхната страна, а ние ще си останем с брюкселското каканижене на др. Пръмова-Кунева. Като разказвах историята на един познат, той след нея отрони: „Ами какво искаш?! Меглена Кунева е възпитана в семейството на бай Иван Пръмов от Войнягово. Измерения?”. И си помислих, че хората през Средновековието са го правили за такива така – поливали са ги с катран, овалвали са ги в пера и са ги прогонвали. Да, ама Кунева е министър,

а Белев ще шества из света…

Та така. Единственото българче, завършило Прънстън тази година като пълен отличник, говорещо свободно пет езика, обиколило света, за да практикува, да се усъвършенства и достигнало върховете на световната научна мисъл, ще бъде безвъзвратно загубено за тази страна. Безвъзвратно! Родителите му и ние ще си останем тук, на коневръза, където постигнатото от него не се цени, просто държавата не търси младежи като него, не ги знае, не се интересува от тях, докато хората по белия свят дават мило и драго, ако успеят да си върнат някои от тези деца, защото те са ценност за нацията. Анастас Белев ще прославя други страни, ще работи за други, които са го оценили и ще го оценяват тепърва, а е постигнал всичко сам, в Пловдив, по пловдивските сокаци, които е описал сигурно в онова есе, с което ги е впечатлил оттатък океана, но е пробил другаде, където ще го оценят. Иначе, съдба – българска…