Don't Miss

9 странни места в България, които ги няма в пътеводителя за туристи, НО… ще ти се вземе акъла ако ги видиш!

                              

Ако все още не вярвате, че България е наистина една красива страна, то тогава определено сте посещавали грешните места.

Природните богатства в нашата страна определено не са едно или две. Днес ние сме ви подготвели някой много интересни, странни и непознати за много българи места. Те са едно добро доказателство, че България е една много красива страна.

Рудник „Цар Асен”

В района на Средногорието по времето на социализма се добиваха много цветни метали. Почти всички кариери оттогава са изоставени и по тези места природата постепенно се опитва да се възстановява, но преодоляването на химическите замърсявания е много трудно. Все пак обаче в момента на този изоставен рудник, в който се е добивала мед, може да се погледне и като на едно чудновато и красиво място. Само не пийте вода от източници наоколо!  Намира се край село Цар Асен, област Пазарджик.

Храм-кладенец край с. Гърло

Това е една уникална древна находка, открита през 70-те години на миналия век от екипа на професор Димитрина Митова-Джонова. Намира се близо до град Брезник – край село Гърло. Учените предполагат, че това е най-старият открит храм по нашите земи и датира от преди времето на траките. Може би е по-стар и от известните долмени в Южна България, а със сигурност е доста по-различен от тях.

Интересното е и, че е доста по-сложно от тях инженерно съоръжение. Иззидано е само от камъни, без спойващо вещество, като на дъното му има кладенец, а към небето е отворено. Оцеляло е хилядолетия наред, като единствените поражения са по свода му, вероятно след земетресение. Възможно е да е било ритуален храм или да е било ползвано за астрономически наблюдения.

Според професор Митова-Джонова, подобни храмове не са характерни за цивилизациите, обитавали нашите земи, а по-скоро за културата на древните хора на остров Сардиния, където има много подобни паметници.

 

Тунелът на пътя Любовище – Рожен

цигарите

Всички сме чували или посещавали град Мелник, но едва ли много хора знаят, че съвсем близо до него се намира село Любовище. До него може да се отиде, ако човек се отклони от пътя за Роженския манастир, който е наблизо.

Интересното в случая е, че до селото може да се стигне само минавайки през този тесен тунел, който виждате на снимката. Той е прокопан през т. нар. мел – глинесто-пясъчно скално образование, каквито се срещат често из Родопите и в Искърското дефиле.

 

Слънчева врата – Момини камъне, с. Старосел

В районът край Старосел често се срещат мегалити – скални образувания или комбинация от огромни камъни, които са служили за езически и религиозни ритуали на древните хора. Именно такова е и мястото, което виждате на тази снимка. Поради неговата форма и разположение древните траки са го почитали като вход към отвъдния свят.

Представлява два огромни яйцевидни каменни къса, които са разположени един до друг така, че образуват процеп, през който преминава слънчева светлина (Слънчеви двери). Не е ясно дали камъните с били поставени по този начин от хората, или са се подредили естествено от природни фактори.

По-скорошна легенда, която дава и другото име на местността, разказва, че това е вкаменено от клетвата на родителите си момиче, което е пристъпило тогавашните нрави, и след като се е отдало на любимия си, е избягало в гората, където е и останало навеки вкамемена с лице към небето.

 

Разбоишки манастир „Въведение Богородично“

Манастирът „Въведение Богородично“ край село Разбоище се намира само на 55 км от София, което го прави много удобна дестинация за еднодневно посещение. Намира се в долината на река Нишава, като църквата му е вградена в крайбрежните скали.

Може би за първи път е построен през XVII в. Според преданието манастирът е бил разрушаван три пъти, като последния път всички монаси са били убити, а материалните ценности – ограбени.

Има свидетелства, че неведнъж тук са намирали подслон Васил Левски и неговият сподвижник Матей Преображенски.

 

„Окото“ над с. Осмар

Меките варовити скали са позволявали на природата и на хората да издълбават в тях причудливи скални образувания, които да използват за подслон или за религиозни ритуали, както и в по-ново време – за скални манастири.

Най-големият запазен такъв манастир е Костадиновият, който се намира в стръмните скали на Осмарския боаз на Шуменското плато. Като красиво и интересно допълнение на този манастир е и скалната фигура, наречена „окото“, или „халката“. То се намира на върха на скалата над манастира.

 

Момин скок

Ако тръгнете по Еменската екопътека от с. Емен, и вървите по живописния маршрут по река Негованка, ще стигнете до това вълшебно място – водопадът Момин скок. Под него има малък вир с каменист плаж и пещерни образувания в скалите, което придава на мястото много романтика и загадъчност.

Реката е най-пълноводна през пролетта, затова и тогава е най-доброто време за посещения – водопадът е най-внушителен. Маршрутът е много лек и приятен, като ни предоставя красиви гледки и места за романтична разходка с любим човек, или пък за излет с компания.

 

Божият мост

Божият мост е уникално скално творение, което е сравнимо с Чудните мостове в Родопите, но е и доста по-различно от тях. Намира се край врачанското село Лиляче, а причудливата му форма е изваяна в продължение на хилядолетия от река Лиляшка бара.

Разбира се, в миналото тя е била доста по-пълноводна, за което свидетелства и високият 50 метра свод. В днешно време през лятото тя почти пресъхва, но това не променя удивителното й творение.

До Божия мост може да се стигне лесно по благоустроената екопътека, която е снабдена и с места за отдих и пикник, а наблизо има чешма и поляна. С кола може да се отиде от Враца, тръгвайки по пътя за Оряхово, като се отделите в отбивката за с. Чирен.

 

Орлово гнездо

Малката къщичка, сгушена в скалите над Лъкатник наистина си заслужава името – Орлово гнездо, защото е построена на място, където много трудно може да се стигне, ако не сте подготвен алпинист с екипировка и знания в областта.

Точно това е и нейното предназначение – заслон за алпинисти. Построена е през 1938 г., от четирима катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков. Ремонтирана и възстановена е през 2000 г. от група ентусиасти.

Мястото е част от природен парк „Врачански балкан“, а покрай него преминава екопътека, която води до пещерата „Темната дупка“. От заслона се разкрива красива гледка към Искърското дефиле./pik