Село Момчиловци е едно от най-големите родопски села и едно от разполагащите с най-много туристически възможности.

Момчиловци като част от областта Средни Родопи е присъединено към България след Балканската война през 1912 г. Основен поминък в Родопите от Античността до средата на XX в. е овчарството. За Момчиловци най-развити и масови занаяти били строителството, шивачеството, абаджийството (тъкане на груб вълнен плат), рибарството и златарството.

Интерес в селото представлява Историческият музей. Той съхранява експонати от отдели Археология, Възраждане и Етнография, които са свързани с историята на селото. Открит е през 1964 г. с помощта на цялото население, главно с експонати, дарени от жителите на селото. В музея има и малка картинна галерия.
Момчиловци предлага много развлекателни и спортни занимания. Недалеч от селото има спортен център, подходящ за практикуване на зимни спортове като ски, сноуборд и пешеходни преходи през горите. През летния сезон могат да се практикуват спортове като катерене, планинско колоездене, трекинг, пейнтбол и други. Центърът предлага много удобства като наемане на ски екипировка и обучение. Недалеч от Момчиловци, в местността Градището край с. Градът, се намира Момчиловата крепост. Счита се, че тя е била владение на легендарния герой Момчил юнак.

Един от петте най-големи комплекси за наблюдение на небесните тела в България също се намира близо до село Момчиловци. Това е Националната астрономическа обсерватория – Рожен.

Широка лъка се намира се на около 20 километра от Смолян. Широка лъка е известна с автентични родопски къщи, с музикалните традиции и история. Това селце – резерват може да ви пренесе във времето, когато по улиците му са се носели звуците на красиви български народни песни, съпроводени от каба гайда. Широка лъка е и богата на забележителности – изключително интересен е Етнографския музей, който се помещава в сградата на Згуровския конак и може да ви предложи уникална експозиция, показваща бита на хората от родопския край. Друга също интригуваща забележителност е църквата „Св. Богородица”, чийто иконостас е уникален по рода и дори се предполага, че е рисуван от ученици на Захари Зограф. Перфектният завършек на посещението ви в Широка лъка ще е, ако се окажете по време на празнуването на Лазаровден, защото традицията ще оживее пред очите ви.

Планинското село Ситово се намира на 1280 м н.в. То е само на 32 км от Пловдив. Тук постоянно живеят около 50 души, но през лятото стават повече от 200. Преди населението се е занимавало със земеделие и животновъдство. Само допреди 5-6 години хората са отглеждали крави, кози и стада овце, а много от тях са засаждали декари с картофи. Сега няма почти никакви животни и никой не сее големи количества зеленчуци.

На малкия площад, пред отдавна затворения ресторант, сигурно ще видите насядали местни жители. Изкачете се на хълма над площада. Каква красота! Очите ти се радват на стъпаловидно наредени по склона къщи. Покривите на всички по-стари къщи са направени от каменни тикли, а самите къщи също са градени от камък. Изглеждат толкова солидни, сякаш са вечни. За миг забравяш, че доста от тези красиви къщи са пусти и се рушат. По стръмните склонове на Родопите пък са накацали по-нови вили и изглежда сякаш селото е предимно място за отмора на жители от близките градове.

Посетите ли веднъж Ситово, със сигурност ще пожелаете отново да се върнете. Неговите забележителности са толкова интересни, че дълго ще ви разказват своите истории.

Загражден се намира в община Баните – чудно кътче от планината, разположено на 1300м надморска височина на границата между Западните и Източните Родопи, в област Смолян.

Селото е разположено между три от най-известните български резервати – “Кормисош”, “Дженда” и “Сливка”. В зависимост от маршрута, който сте избрали за да стигнете до Загражден, ще се насладите на невероятни гледки и места. По известните от тях са ски-градчето Чепеларе, гостоприемните селца Момчиловци и Соколовци, известното с музикалната Виевска група – село Виево, Чудните мостове, връх Рожен и други. Другият маршрут минава през Югово, Лъки, Белица и бившето ловно стопанство на Тодор Живков – “Кромисош”. Когато минавате от там ще се почувствате в Рая и ще си помислите, че никога не сте виждали по-красиво място. Ще се насладите на уникална природна картина. А когато пристигнете тук ще попаднете на едно уникално кътче, скрито зад ограда от високи върхове и зелени балкани. От тук идва и името на нашето село – Загражден.

Имаме си и своите свети места, зареждащи с енергия и най-невярващия човек – Света Троица, Света Неделя, Кръстова гора, Петков гроб, Бяла черква. Има дори място, от където, като погледнеш виждаш цялото село като на длан, а от най-високият ни връх при ясно време се вижда Бяло море!

В Загражден ще се заредите с емоции, ще се наситите на истории, ще запечатате впечатляващи картини, ще са насладите на вкусни гозби и ще се удивите на гостоприемството на хората. И най-важното – във Вас ще остане да гори пламъчето на Загражден, което ще Ви кара да се връщате при нас отново и отново.

Село Борино се намира на 1140 м. надморска височина, в Западната част на Орфеевата планина БориноРодопи. То е разположено в котловина, която е сякаш огромна черга изтакана от ръцете на боринчанките. Цветовете в нея са взети от природата-зелено от картофените ниви и обширните ливади, кафявите нишки са многото горски пътеки водещи до места непознати за човека. Борино е пример за етническа толерантност, където живеят като съседи-българи, турци, българи-мохамедани и роми, за които има поговорка, че са по-близки от роднина. Една от люлките на европейската цивилизация е планината Родопи. Първобитните хора са живели тук 65 000- 60 000 пр. Хр. Първите следи от човешко присъствие в нея /Родопи/ са открити в селото, близо до хижа “Орфей”- кремъчни оръдия на труда.
През есента и зимата енеолитните хора са живеели в пещерите от района. За това свидетелствуват откритите огнища, датиращи от 4 000 – 3000 г. пр. Хр. в Ягодинската пещера и идолната пластика свързана с култа към жената-майка и култа към Слънцето в Харамийската дупка.
От преди ІІ хилядолетие в околностите на с. Борино живее тракийското племе беси. От тях са открити тракийски могили на вр. Турлата и много светилища.
Светилището на Дионис в Родопите и музикалната култура на траките са свързани с името на митичния родопски певец Орфей, покорил със звуците на лирата си ветровете и дивите зверове. Съществува хипотеза, че на връх Виденица се е намирало прочутото в древността светилище на бог Дионис – посещавано от Гай Октавий и Александър Македонски.
От римско владичество са останали много следи – пътища и моста “Кемера”. През Борино е преминавал прекия път от Филипополис /гр. Пловдив/ до Никополис ад Неструм /Гоце Делчев/ и Македония.

Източник: Почивки в родопите