Здраве
Защо учените възвърнаха „доброто име“ на маслото

Всеки от нас е чувал или дори усещал аромата и вкуса на разтопеното масло сред останалите продукти в ястието. Но повечето хора го избягват или директно го заместват с маргарин, защото било вредно за здравето. Представяме ви проучване, което обяснява защо учените върнаха статута на маслото като полезен продукт. „Маслото не е вредно и не повишава риска от сърдено-съдови заболявания.“ Учени открили, че яденето на една супена лъжица масло на ден има малко влияние върху общата смъртност, няма значима връзка с сърдечно-съдови заболявания и инсулти и дори може да имат малък ефект за намаляване на риска от диабет. „Здравословни изследвания“ – едно от най-големите проучвания, които се извършват за последиците върху здравето от маслото – призовава за край на „демонизирането“ на млечните продукти и наситените мазнини. От това следват, доклади към Американското правителство за преосмисляне на мнението си относно ограничаването на приема на наситени мазнини, с цел намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. В най-новите изследвания, учени от университета Тъфтс в Бостън анализирали резултатите от девет проучвания, публикувани от 2005 г. Насам, от 15 страни, включително САЩ, Великобритания и Европа. Резултатите са на базата на близо 640 000 хора на средна възраст между 44 и 71 години. Като цяло, в проучванията влизат повече от 28,000 смъртни случаи, почти 10000 случаи на сърдечно-съдови заболявания и близо 24 000 случаи на диабет.Чрез комбиниране и стандартизиране на резултатите, учените открили, че една дневна порция масло – 14 гр или около една супена лъжица – се свързва с 1% по-висок риск от смърт. В по-малка извадка от резултатите е посочено, че дневна порция масло се свързва с 4% по-нисък риск от диабет тип 2. „Консумацията на масло няма значима връзка с всякакъв вид сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и инсулт.“ Изследователите казват още: „Като цяло, нашите констатации не поддържат нуждата от основен акцент в диетичните насоки за консумация на масло, в сравнение с други по-добре установен диетични приоритети.“ Д-р Дариуш Мозафарин старши автор на изследването добавя: „Нашите резултати показват, че маслото не трябва да бъде демонизиран продукт.“ Проучване на изследователя д-р Лаура Пимпин, от Здравния форум на Великобритания, казва: „Въпреки, че хората, които ядат повече масло по принцип имат по-лоши диети и начин на живот, все пак маслото за тях изглежда като неутрален продукт.“ „Това показва, че маслото може да е“ среден“ вид храна: по-здравословен избор от захар или нишесте, като бял хляб или картофи, които са свързани с по-висок риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания; и по-лош избор от много маргарини и масла за готвене – тези, богати на здравословни мазнини, като например соя, рапица, ленено семе, и студено пресован зехтин. „, добавя д-р Пимпин. Коментирайки изследванията, кардиологът от Националния форум по затлъстяване д-р Азим Малхотра каза: „Това високо проучване на качеството ясно разкрива, че десетилетията на отхвърляне на маслото са били огромна грешка. “ „Аз съветвам моите пациенти, на които им се препоръчва да намалят консумацията на захарта и другите рафинирани въглехидрати, редовно да консумират масло, защото то може да бъде част от здравословния им начин на хранене.“ Но професор Пийт Уайлд, от Института за хранителни изследвания, предупреждава, че изследването не е „карт бланш към консумацията на големи количества масло“. Трейси Паркър, от Британската фондация за сърдечни заболявания, добавя: „Въпреки че резултатите от това преразглеждане показват малка или неутрална връзка между консумацията на масло и повишен сърдечно-съдов риск, това не ни дава зелена светлина да започнем да се храним с повече масло. “ „Необходими са повече изследвания върху ефекта от наситените мазнини. Това, което знаем е, че мазнините са един от елементите, необходими за нашата диета. Има много фактори, които предизвикват сърдечно-съдови заболявания и нито една храна или хранителна съставка не е единствено отговорна за тях.“, казват изследователите. Сърдечно-съдовите заболявания са заболявания на сърцето, които предизвикват намаляване на притока на кръв към сърцето, мозъка или тялото в резултат на запушване или стесняване на артериите. Според Американската здравна асоциация, сърдечно-съдовите заболявания и инсултите са сред водещите причини за смъртност в целия свят. Всички рискови фактори са високо кръвно налягане, висок холестерол, тютюнопушене, наднормено тегло и липса на физически упражнения.
© Actualno.com
Здраве
Грипът чука на вратата: Проф. Христова отчете рязък ръст на инфекциите

За седмица случаите са се увеличили от около 840 на 1200, а октомври и ноември остават най-подходящият период за противогрипна ваксинация
България е непосредствено пред началото на грипния сезон, а случаите на остри респираторни заболявания вече вървят отчетливо нагоре, предупреди директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова пред БНТ. У нас все още няма доказано активно разпространение на грипни вируси, но само за седмица регистрираните респираторни инфекции са нараснали от около 840 на 1200. Заболяемостта се е повишила от приблизително 25 на близо 35 случая на 10 000 души. Според Христова тази тенденция ще продължи с настъпването на по-студените месеци.
В момента сред децата най-често се откриват риновируси и бокавируси, които обикновено започват с упорита хрема и впоследствие водят до кашлица. Наблюдават се още аденовируси, свързвани с фарингит и конюнктивит, както и парагрипни вируси. Проф. Христова обясни в предаването „Денят започва“, че характерната висока температура при грипа засега не определя общата картина на заболеваемостта. Данните на НЦЗПБ показват постепенно изкачване на кривата на респираторните инфекции, което според нея е сигнал, че появата на грипните вируси наближава.
Интересът към противогрипните ваксини тази есен расте, а за първи път държавата въвежда национална програма за безплатна имунизация срещу сезонен грип при деца. Министерството на здравеопазването предвижда безплатни ваксини за деца от 6-месечна възраст до 7 години включително и за деца с хронични заболявания до 17 години включително. Програмата е за периода 2026 – 2030 г. и цели да ограничи тежките случаи, усложненията и смъртността при най-малките. По данни на БНТ държавата е осигурила финансиране за повече от 135 000 дози, но реално договорените количества са около 98 000.
Проф. Христова посочи октомври и ноември като подходящите месеци за противогрипна ваксинация. При децата родителите често предпочитат назалната ваксина, тъй като поставянето ѝ е по-лесно, но според специалиста и инжекционният вариант изгражда добра защита. Директорът на НЦЗПБ обърна специално внимание и на бременните жени, при които все още има колебания относно имунизацията. По думите ѝ ваксинирането на бъдещата майка подпомага изграждането на антитела, които впоследствие осигуряват защита на новороденото през първите месеци от живота му.
„Ние сме на прага вече на появата на грипните вируси“, предупреди проф. Христова, коментирайки последните данни за разпространението на респираторните инфекции. Тя посочи, че само имунизацията не е достатъчна, ако човек системно пренебрегва съня, движението, почивката и пълноценното хранене. Специалистът съветва да не се разчита постоянно на витамини и хранителни добавки като заместител на нормалния хранителен режим. При деца, които преминават непрекъснато от една инфекция в друга, според нея трябва да се търси конкретната причина, вместо безконтролно да се прилагат препарати за стимулиране на имунната система.
Засиленият интерес към имунизациите не е ново явление и вече се наблюдаваше отчетливо през миналия сезон. Лекари и фармацевти в Бургас съобщаваха пред Флагман.бг за сериозно търсене на противогрипни ваксини и ограничени количества, особено при препаратите за деца. Медиците предупреждават, че най-уязвими остават малките деца, възрастните хора и пациентите с хронични заболявания. С въвеждането на новата национална програма здравните власти се опитват да увеличат ваксинационния обхват още преди същинското начало на сезонната грипна вълна.
Flagman.bg
Здраве
Смяна на сезоните: Защо редовно да ядете мед

Смяната на сезоните носи със себе си редица здравословни предизвикателства, а ако търсите лесен начин да придадете повече вкус на ястията си през есента и зимата и същевременно да подкрепите имунната си система, не подценявайте меда.
Съществуват множество митове за употребата на мед при алергии през пролетта, които до голяма степен са опровергани от експерти. Медът обаче има и доказани ползи за здравето, които могат да допълнят хранителния ви режим, особено с наближаването на студените месеци.
Ако редовно консумирате мед, вероятно вече сте запознати с полезните му свойства. Ако не, имайте предвид, че макар всички видове мед да се произвеждат от пчели, съществуват множество разновидности, пише Real Simple.
„От мед от диви цветя до мед от портокалов цвят, детелина, елда и други – вкусът, ароматът и цветът на меда зависят от нектара на цветовете, от които пчелите са го събрали. Като цяло по-тъмният мед има по-силен вкус, докато по-светлият е по-мек“, заяви Мелиса Йегър, регистриран диетолог.
Изборът на най-подходящия мед зависи преди всичко от личните предпочитания и от начина, по който възнамерявате да го включите в хранителния си режим – като заместител на захарта, основа за сос или дресинг и т.н. Независимо от вида, повечето медове имат свойства, които могат да бъдат от полза с настъпването на сезона на настинките и грипа. Ето пет причини да добавите мед към менюто си през есента и зимата.
Богат е на антиоксиданти и има противовъзпалителни свойства
Медът е една от най-старите „суперхрани“ в света и има защо. Медът не е само източник на въглехидрати и начин да подсладите любимите си ястия, но съдържа и различни витамини и минерали. Той е богат и на съединения като антиоксиданти, флавоноиди и фенолни киселини, които помагат да защитим клетките си от увреждане.
Основните антиоксиданти в меда са флавоноидите и фенолните киселини, както и витамин С и други ензими. Антиоксидантите неутрализират свободните радикали, които могат да причинят увреждания в организма.
През цялата година, но особено с понижаването на температурите, е важно да включваме в хранителния си режим източници на антиоксиданти, които подпомагат цялостното здраве и благосъстояние. Конкретният състав и количеството на тези съединения в меда всъщност зависят от растителния източник.
Ако имате специфични хранителни потребности, диетолог може да ви помогне да определите кой вид мед е най-подходящ за вас в зависимост от растителния му източник. По-тъмният мед обикновено съдържа повече антиоксиданти от по-светлия.
Може да подпомогне имунната система
Освен че съдържа антиоксиданти и има противовъзпалителни свойства, медът може да има и антимикробно действие. Това означава, че може да унищожава патогени. Някои проучвания показват също, че медът може да влияе върху имунната система и по този начин да предпазва от инфекции.
Ако сте склонни към инфекции, например грип, през студените месеци медът може да бъде полезно допълнение към хранителния ви режим и да подпомогне имунната система.
Полезен е за гърлото
На всеки се е случвало: излизате на студа без шал и изведнъж гърлото ви се превръща в най-големия ви враг. В такива случаи медът е изпитано средство, което често намира място в домашната аптечка. Медът може да се използва за успокояване на раздразненото гърло или за облекчаване на кашлицата.
Според някои проучвания медът е също толкова или дори по-ефективен от антихистамини и някои сиропи за кашлица за тази цел. Антимикробните му свойства помагат за успокояване на раздразнението, а консистенцията му покрива гърлото и облекчава дискомфорта.

Естествен подсладител е
Студените напитки са особено популярни през пролетта и лятото, но с настъпването на есента и зимата идва ред на топлите напитки. Медът е идеално допълнение за тези, които искат да придадат приятна сладост на любимите си напитки през студените месеци.
Медът може да придаде лека сладост на любимите ви топли напитки през студените месеци, например на чая. Той може да бъде полезен и ако през по-студените месеци страдате от умора или липса на енергия, тъй като съдържа повече калории от обикновената захар.
„Недостатъкът е, че медът съдържа много захар. Въпреки че има някои полезни свойства, аз не бих определила меда като здравословна храна. Той може да бъде част от балансиран хранителен режим, но трябва да помним, че медът също води до повишаване на нивата на глюкозата в кръвта, макар и в по-малка степен от чистата захар“, смята експертът по обществено здраве Дженифър Дънфи.
Йегър допълни, че „тъй като медът е малко по-сладък от кристалната захар, обикновено можете да използвате по-малко количество, за да постигнете същата сладост“, което го прави потенциално по-здравословна алтернатива. Въпреки това умереността остава ключова.
Изключително универсален е
„Есента и зимата са подходящо време да се възползваме повече от меда. Добавяйте го към топъл чай, след като напитката леко се охлади, към овесена каша или кисело мляко, както и към дресинги и маринати. Струва си да го използваме и като съставка в печивата, а не само като добавка. Той придава влага на хляба и мъфините и може да обогати вкуса на ястието“, заяви Йегър.
Ако искате да използвате мед вместо захар при печене – а през есента и зимата често приготвяме повече печива – Йегър препоръчва „като начало да замените до половината от кристалната захар в рецептата с мед, след което леко да коригирате набухвателя, количеството течност и температурата на фурната“.
Важно е обаче да имате предвид, че прекомерното нагряване може да намали полезните свойства на меда. „Топлината разгражда антиоксидантите, затова като цяло е добре да използвате суров или ненагряван мед. Затоплянето на меда в микровълнова печка унищожава много от полезните му свойства. Затова го добавяйте към горещия чай, след като напитката леко се охлади“, каза Дънфи.
Източник: БГНЕС
Здраве
Учени откриха нов коронавирус!

Водещи учени съобщиха за откриването на нов щам на коронавирус, намерен в прилепи, който притежава висок потенциал за предаване. Въпреки плашещите си характеристики, в момента патогенът представлява малък риск за обществото.
Новооткритият бразилски вариант HKU5-CoV-2 съдържа място за разцепване на фурин (FCS) на повърхностните си шиповидни протеини. Точно тази характеристика направи SARS-CoV-2 толкова изключително заразен по време на глобалната пандемия от 2020 година. Откритието опровергава популярната теория, че Covid-19 е бил създаден изкуствено в лаборатория, предава Daily Star.
Лабораторните тестове потвърждават, че бразилският вирус е способен да засяга човешките бели дробове и черва по абсолютно същия метод, както Covid-19.
Д-р Гарет Най, преподавател по биомедицински науки в Университета в Салфорд, подчертава, че вирусът е много по-малко ефективен от Covid-19, поради което непосредствената заплаха в момента е ниска.
Изследователите проучват зоонотичния потенциал на щама – възможността му да мутира и да премине от диви животни към хора. По думите на д-р Най този потенциал е висок, тъй като вирусът може да се свързва с редица бозайници и да предаде адаптирана версия на човечеството. Към момента няма регистрирани случаи на предаване между хора.
Световната научна общност е готова за бърза реакция при евентуална промяна в ситуацията. Професор Пол Клапър, професор по клинична вирусология в Университета в Манчестър, заявява, че при евентуално предаване от човек на човек, подходяща ваксина може да бъде бързо произведена и внедрена.
Ученият допълва, че хората не трябва да се тревожат конкретно за този вирус, въпреки че над 50% от последните пандемии са възникнали именно по такъв начин поради нарастването на световното население, климатичните промени и засиления контакт с дивата природа.





















