Галина Стоянова вдигна високо летвата за поста, на който е. И всеки следващ, който реши да се кандидатира, ще трябва да го има предвид. Записа името си в местната история като първата жена-кмет на Казанлък и понесе тежестта на тази историчност. Гледат делата и мерят думите й под лупа. Защото така трябва да прави всеки уважаващ града си и ценящ парите си гражданин. И защото е жена. Последното преди година тя призна, че най-малко усеща, предвид тежестта на стола, на който стои. И в същото време призна, че именно защото е жена, е почитател на разговора, на убеждението, търпението, шанса, а не на силата.

Зевзеците и градският фолклор не й простиха: усилията й, нейни и на екипа й, да променят Казанлък, кръстиха булевард на нейното име. Последното понася с широка усмивка, за разлика от наглостта, с която са вземани решения за лична облага вместо в обществена полза. От тези преди нея.
След 2 години в местната власт тя е категорична:

Госпожо Стоянова, измина година от последното ни интервю, в което заявихте, че е рано да Ви помнят, но искате гражданите на общината да Ви вярват. Вече преполовихте мандата си като кмет, имате ли усещането, че вече Ви вярват?

Имах страх дали ще ми повярват. Сега имам усещането, че в по-голямата си част сега хората вярват не само в онова, което искаме да направим за Казанлък. Те се уповават на нас като някаква надежда за Казанлък. Това е още по-задължаващо.

Значи, свикнахте с негативизма, който го имаше у хората?

Много дълги години хората тук са искали Казанлък да има друго, по-добро развитие, да има самочувствието, думата, от която не бягам. Напротив, мисля, че тя все още е актуална. Нормално е в такъв момент те да са негативни, подозрителни към всеки, който обещава, че ще върне самочувствието на гражданите. В някакъв смисъл си мисля, че този негативизъм е точно заради доверието. Затова усещам, че не е преобладаващ, не е толкова силен и съсипващ негативизъм, какъвто беше през първата година. Аз вече мога да понеса и разбера хората с негативно мнение, защото разбирам какво прозира зад него: непостигнати лични амбиции, непостигнати лични мечти, очаквания, желания, намерения, които аз не мога да осъществя. Но аз не съм тук, на това място, за да осъществя лични желания и намерения. Абсолютно съм убедена, че очакванията на голямата част от казанлъчани е да се върви по този път, по който вървим и който съм убедена, че е правилен.

Усещате ли съпричастие и търпение у хората по отношение на това, което правите?

Виждам, че на хората им се събра страшно много, особено като годината, която си отива. Ние все още сме на един много страшен кръстопът. Трудностите на всеки човек, независимо къде живее, са много големи. И именно това кара хората да са недоверчиви. Да имат повече очаквания извън себе си и собствените си амбиции. Затова и приемам като нормално явление от нас да се иска да решаваме понякога и въпроси, свързани с личните съдби на хората. Има добри моменти, когато сме постигнали поне едно удовлетворение в една лична човешка съдба. Такива моменти топлят много повече, отколкото 20 километра асфалт.

Останаха ли още илюзии у Вас след две години ?

Илюзии – не. Никакви. Още от първия ден съм в реалността. Знаех колко голям е залогът и в момента още по-добре и по-реално го виждам колко е голям. През тези две години загубих не илюзиите си, а тоталната си вяра в справедливостта в нашето общество.

Това е много голяма и страшна загуба.

Да. Ако не бях се сблъскала с толкова много усилия от моя страна да потърся справедливост за всички грехове, които са свършени спрямо казанлъчани и не бях получила една стена, в която се удрям, може би щях да имам още илюзии. Но в момента наистина нямам вяра в справедливостта. Не вярвам някой ден някой изобщо да ми я възвърне.

Тогава в какво вярвате, за да продължавате напред? Кое Ви държи и Ви мотивира ?

Вярвам, че не трябва да гледаме назад. Споделям това, защото искам да знаете, че съм направила повече от необходимото да потърся справедливост и отговорност на всички преди мен, поставили общината в състоянието, в което я намерих. Не получих тази справедливост чрез законодателните органи. Затова си мисля, че моралната отговорност тепърва предстои. Хората през тази 2013 година показаха, че моралната справедливост е нещото, което си струва.

След две години в местната власт кои станаха повече: съюзниците Ви или враговете?

Не съм броила никога враговете си, но броя съюзниците и приятелите си. В личен план те не стават много, защото не бих допуснала да станат много поради причините на положението, в което съм. Но в обществен план те не стават много. Много са съпричастни приятелите, много са хората, които помагат и това е нещото, което ми дава сила, че Казанлък се събужда и започва да живее своя живот като общество. През тази година имаше доста поводи да покажем това не само пред нас, а и пред цяла България. Такъв повод бе защитата на полицейската школа, обединението ни около един хубав празник – на розата. Правим го не с общинските, не с държавните пари, а с нашите си пари. Ако нямаш съмишленици, приятели, може ли да се направи едно грандиозно събитие без една стотинка от общинските пари и то при положение, че на този празник в годините назад е гледано като на нещото, от което да се черпи най-голям ресурс в полза на някого. Обърнахме по този начин виждането към общината от това тя да е донор за тези, които искат да спечелят по някакъв начин, към това тя да е потребител на човещина, на добро, на съпричастност, на общност. Мисля, че Казанлък и община Казанлък вече са общност.

Как се работи с централна власт, която не е от „Вашия отбор“? Усещате ли по някакъв начин спирачки, проблеми и пречки във Вашата работа като кмет и по отношение интересите на гражданите на община Казанлък, каквито преди сте нямали, когато ГЕРБ бе на власт? А вече има и апетити към успешните кметове на ГЕРБ да ги придърпат към друга кауза.

Никога не съм работила в комфорт с държавната власт: и когато управляващата партия беше ГЕРБ, чуках на вратите на държавата и министрите с каузите на Казанлък. И сега, при това управление, по същия начин се опитвам да отворя вратите на правителството. Защото казанлъшките каузи не са градски, не са регионални, те са национални. По този повод още в първия ден на този парламент в Казанлък посрещнах председателя на Народното събрание г-н Михаил Миков. Каузата, с която той се ангажира, е Музеят на розата. Благодарение на нашите добри връзки и контакти той занесе сега, при последното посещение на българска официална делегация в Китай, наше розово масло от местни розопроизводители. Затова и не се притеснявам. Което и правителство да дойде, въпросите, които аз ще му поставя, ще са само от полза за града и държавата. За съжаление, и в миналото, и в това правителство, средствата, които могат да се заделят за такива каузи, са минимални. Но с повече дипломация и настоятелност, убедена съм, те ще идват в Казанлък.

В този смисъл, как работите с областната управа? Има вече няколко върнати решения на Общинския съвет в града, които са от голям интерес за гражданите тук: и за т. нар. „дупка“в центъра , за която имахте конкретни планове, както и за спряното намерение за продажба на имот в Равда, от която Общината очакваше приходи? Това елегантна форма на бойкот ли е, според Вас, или просто нужда от повече прецизност при вземането на решенията?

Аз самата съм била на мястото на областната управа. Била съм от тази позиция. За мен е ясно колко са правомощията на областния управител. Пределно ми е ясно колко той може да помага и колко да пречи. Няма да кажа кое превишава, но аз съм наясно. Нашите взаимоотношения са чисто административни, в смисъл, че винаги съм нащрек за това, което мога да очаквам от областната администрация. Иска ми се всички заявки на областната администрация за специалното отношение към Казанлък, към Долината на тракийските царе, да се превръщат все повече в практически решения, тоест областният управител да е съмишленик на всичките усилия, които полагаме. Мисля, че след трудните месеци, в които той се утвърждаваше като институция, ще дойде и времето на „мъжкия“ разговор между нас, в който ще уточним, че вървим в една посока и че позитивите на Община Казанлък могат да са позитивите и на областния управител.

Създавате усещането на човек, който бавно върви към целта – капка по капка. В този смисъл каква е голямата цел?

Не съм си поставяла грандиозни цели, освен една: Казанлък да стане сериозна туристическа дестинация и да печели от природните и културни богатства, които има. Успяваме малко по-малко да наложим Казанлък редом с големите туристически дестинации и това се оценява на национално ниво. Три са големите туристически награди за Община Казанлък през тази година и това е голямо признание. Може би предстои да получим и собствената си награда: ние самите да признаем, че Казанлък заслужава да бъде оценяван и ние да го приемаме като неслучаен град, без който България не би могла да се представи където и да било. Град, без който България би загубила своя облик и традиционно обаяние: като държава на розите и древните култури. В този смисъл националното ни самочувствие започва от Казанлък.

А Вие усещате ли, че хората тук възвръщат самочувствието си?

Да, имам усещането, че градът все повече ги обгръща, прегръща и завръща с преоткриването на красивото и доброто, на местенца, които досега не са забелязвали, но сега вече виждат. Самите хора ми казват: Казанлък става все по-хубав.

Най-голямото предизвикателство пред Вас през следващата година и най-голямото препятствие?

Голямото предизвикателство ще бъде да завършим всички започнати през тези две години проекти, които никак не са малко. Да усвоим всичките 70 млн. лева, които сме заявили и декларирали и те да се превърнат в по-добри места в Казанлък. Предизвикателство е, защото 2014 година ще е трудна година откъм комуникацията с оперативните програми. До началото на февруари няма да се превежда и стотинка по оперативни програми, а това означава, че, ако самата община не намери средства да си продължи проектите, които вървят по график, трябва да спрем и да чакаме. Предизвикателството е да не спираме, а да продължаваме, въпреки че ще е много трудно. Но вярвам, че ще има разбирателство. През 2014 г. някои от големите приоритети, основни в строителната програма на Казанлък, трябва да отстъпят на проектите с европейско финансиране, на които през следващата година ще дължим собствения си принос. През последните две години ние усилено работихме по инфраструктурата на града. През 2012 г. положихме 80 хил. кв. метра асфалт, изразен в 36 улици в града и селата, през 2013 г. направихме още 86 хил. кв. метра асфалт с подмяна на комуникацията под него и с добро качество. През 2014 г. ще направим много по-малко от тази цел, но и малко останаха улиците, които искат цялостно асфалтиране. Тук, по този въпрос, ще искаме разбиране от хората. През 2014 г. ще направим онези улици, които са изключително важни за потреблението в града. Другите ще почакат до 2015 година. Надявам се през 2014 г. да приключим успешно реконструкцията на парковете „Розариум“ и „Тюлбето“, един добър проект за Казанлък, който ще накара гостите на града да не питат къде са розите, като идват тук.

Голямото препятствие е надвисналата опасност фирма „Тракия трейд“ да си поиска 3,5-те милиона лева за пропуснатите ползи. Сделката за бившата инфекциозната болница е неблагоприятно сключена от предходната управа за общината. По нея дължим средства и те ще надвиснат над общината. Тук много ми се иска някой от журналистите да направи разследване по този въпрос, в частта дори чисто морална отговорност, защото съдебна съм потърсила. Има образувано досъдебно производство срещу общински служители, организирали този конкурс в ущърб на общината. Не знам какъв ще е изходът. Но ми се иска на казанлъчани да е ясно защо ще е нужно да платим тези пари. Общината сме ние. Ние трябва да знаем защо ще ги платим. Затова се надявам да има поне морална справедливост по отношение на това плащане в най-неподходящия момент и година за нашата община. Поне да е ясно на кого дължим това и защо.

А ще успеете ли да разплатите през 2014 година старите дългове, които наследихте?

През следващата година ще приключим разплащанията по старите задължения от 2008-ма година. Става дума за 1,6 млн. лева. Ще разплащаме само просрочените си задължения по новите договори, които сме забавили, за да можем да изчистим старите. Смятам, че това е във възможностите на Общината да се справи.

Най-голямата Ви амбиция за 2014 година?

Да подготвим общината за следващия програмен период и да направим проекти, които да са най-близко до хората. Да влезем много мащабно в кв. „Изток“, в индустриалната зона и в спортната зона за отдих на общината. Да направим работните проекти. Имаме европейски пари, с които да го направим. И да се подготвим през 2015 г. да оставим една пълна готовност на следващото управление да продължи това, което ние сме започнали. Така че да няма никакво съмнение, че Казанлък ще продължи да се развива със самочувствие в туризма, инфраструктурата, спорта. Каквото и да е следващото управление на общината, трябва да му е ясно, че не може да криволичи. Трябва да спазва посоката.

Градът се променя, това е безспорен факт. Остана, обаче, едно Ваше намерение, сериозно и твърде щекотливо, което към момента Вие не се решавате да предприемете или Общинският съвет на два пъти не дава ход на въпроса – металните гаражи. Жива ли е все още амбицията Ви да се справите и с този въпрос?

Това е много трудна тема, защото засяга всяко семейство. Хората имат такива гаражи по две причини: да опазят автомобилите си от набези и да спечелят някой лев от наеми. Въпросът е сериозен. 4 800 са поставените гаражи, като 1/3 от тях са изрядни платци, 1/3 плащат нередовно и 1/3 са незаконни. Имахме наистина намерение да премахнем незаконните гаражи. Забавихме процеса, защото той е многопластов. От една страна, ако демонтираме тези гаражи, трябва да предложим на хората алтернатива. Затова предприехме друга стъпка: през тази година разширихме безплатните паркинги в града и то основно в централната градска част. Имаме изградени вече 5 огромни обществени паркинга тук. През следващата година вече можем да приведем в ред централната градска част, без да има оправдания, че гражданите няма къде да си оставят автомобилите, а им събираме такси. По-късно трябва да пристъпим и към отдалечените райони, но и за там следва да създадем възможности и алтернативи. По този въпрос ще работим по-спокойно, стъпка по стъпка, за да не навредим на хората. Може би и защото съм жена, не обичам силовите мерки. Искам те да са осъзнати и разумни.

Вече не е толкова монолитен сговорът в Общинския съвет на Казанлък, с оглед на ситуацията в страната, той може да става още по-рехав. Самият съвет вече се рои, имаме и първите примери: НДСВ-съветниците отиват в партията на Бареков – „България без цензура“. Това роене, според Вас, ще блокира ли работата на Общинския съвет, а оттам и вземането на важни решения за общината?

Тук ще Ви разочаровам. Аз смятам, че в този Общински съвет сговорът и разбирателството са благодарение на хората, които са вътре. Това са изключително високо морални хора. Убедена съм, че никакви нови формации, партии не могат да разбият този сговор и това общество, което работи в полза на Казанлък. Разчитам на всички групи в Общинския съвет: и на Експерти за Казанлък, които изключително съвестно и професионално разглеждат въпросите и получаваме подкрепата им, и на групата на БСП, които са много добър коректив. И се радвам, че имаме такъв, защото другата крайност също не е добра. Благодаря и на съветниците от ДПС, ЛИДЕР, на РЗС, както ина групата на господин Дамянов. Нито един от общинските съветници не е поставял пред мен лични въпроси и желания, всички работят в обществена полза. Затова има комфорт и тази симбиоза, за която всички завиждат.

За да приключим: още ли сте толкова категорична, че няма да има втори опит? Сега сме на средата на пътя. Бяхте казали в предишно интервю, че нямате амбиции да повтаряте мандат. След две години начело на общината търпи ли ревизия Вашето предишно решение?

Да, на средата сме на пътя. Макар да ми се струва, че следващите две години ще бъдат много по-бързи, отколкото предходните две години. Моята баба, на която съм и кръстена, беше много мъдър човек. Много пъти ми е казвала: „По-добре изяж пълна лъжица, не казвай голяма дума“. Така че, ако кажа голяма дума в едната или в другата посока, тоест категорично „за“ или категорично „против“, мисля, че ще сбъркам. Единственото, което мога да кажа категорично, е, че има много голяма амбиция в екипа, с който работя, да изпълним онова, което сме начертали за Казанлък и което виждаме, че е добро и че се приема. Ако има мисъл за продължение, то тази мисъл ще бъде на хората. Няма да бъде наша. Ние не сме като екип хора, които сме дошли на всяка цена да се доказваме. Искаме да дадем своя дан. Колко ще бъде той, ще прецени времето.

Тогава – сега накъде?

Сега и всеки момент след този е в посока: да приемем бюджета на общината за 2014 година. Той да е разумен бюджет. Да оставим общината и през 2014 година да направи развитието си по посока на инфраструктура, култура, младежка политика, туризъм. Да е стабилна финансово, което е много важно, и да създадем нови условия, нови места в Казанлък, които да са прекрасно място за живот на хората. Бих искала да насочим погледа си и към една неизползвана от Казанлък възможност – минералните извори. Работим в тази посока и искаме да разработим Казанлъшките минерални бани – като предложение и за чуждите туристи. Посоката е напред и със самочувствие.

Годината свършва, пред куп празници сме. Кой късмет Ви се ще да дръпнете от новогодишната баница?

Току-що получих късмет на кафето си. Баницата е далече и късметът е успех.

Деляна Бобева dariknews.bg